Back to Middle-Earth

Напоследък ми пресъхна вдъхновението. Не знам дали страдам от някакъв януарски следпразничен синдром или пък тежестта на всичката изядена/ изяждана храна и проспани часове (буквално и преносно) си казва думата, но ето ме в нещо като зимна летаргия. I blame it on the grey skies above. Зимно време човек винаги има оправдание да е бездеен...

За щастие насред този застой има и острови на цвят и глъч и вълнение. :-)

Ето един – приключенията на хобита Билбо.

Спомням си как за първи път прочетох книгата. На български беше, но от раз попаднах под великото, омагьосващо влияние на Толкиновите думи.

(Представяте ли си, че има хора, които смятат Толкин за скучен? На мен това умът ми не го побира.)

Та за книгата – когато я прочетох, направо потънах и се загубих в Средната земя. Оттогава все ми се случва да се връщам там. За целта не ми се налага да чета самите думи – то е направо нещо като светоглед. Или усещане за места, където душата ти скита нощем, докато умът спи. Приказно такова, понякога леко страшно, но магическо и уютно.

Миналия уикенд гледах и филма. Не съвсем толкиновско изживяване, но пък приятно киноманско – със сигурност. И хубав повод за поредно н-то препрочитане на книгата. :-) Филмът ми хареса, засмука ме, беше прекрасно, особено като си помисля, че аз всъщност на кино не съм била от половин век най-малко. Беше ми приятно да гледам заедно с Петя – като в доброто старо време, когато с трепет чакахме появата на „Властелина” по кината и ходехме да гледаме трите филма по много, много пъти. 3D-то не го смятам за есенциална част от експириънса, всъщност по-скоро ме натоварва – но пък сцените в Хобитън и Ломидол си заслужават – подобно на самия Билбо ми се иска направо там да си остана. :-) Иначе филмът ми се струва малко прекалено епичен на моменти, а джуджетата твърде героични, особено пък Торин – все пак Толкиновите герои в книгата имат доста по-комичен оттенък. Е, няма лошо, стига Билбо да е up to scratch, а той като цяло е. Също тъй Ам-гъл е достатъчно амгълест, а орките и гоблините са подобаващо злостни, грозни и свирепи. :-)

Чакам с нетърпение следващите части и съм любопитна как са пресъздадени разни мои любими моменти като например срещата с Беорн.

Междувременно забравям за сивото небе и пронизващия вятър навън и се загнездвам уютно в моята хобитова дупка, където свети солната лампа и водата за чая вече ври...Облягам се назад с топла чаша в едната ръка, с книга в другата, и потеглям заедно с Билбо по пътищата на Средната земя. 

Занимания

Ура, тръгнахме вече по разходки! Вчера се отплеснахме час и половина с Вихрен в количката и весел Ясен, който тичаше наоколо и разправяше, че е Мики Маус. Срещнахме съседските деца с майка им и приятно се пошляхме по улиците.

Но все пак времето, което прекарваме вътре, все още доста надвишава престоите ни навън. Такъв е сезонът. И съответно в тази част на годината винаги има голяма активност на домакинския фронт.

Много се вдъхнових от хляба с квас на Рада и реших с Ясен да си отгледаме малко собствен квас – хем да хапваме истински вкусен хляб, хем с образователна цел. :-) Е, образователният елемент леко отиде на кино, тъй като забравихме кваса два дни неподхранен и неразбъркан, получи се мухъл в единия буркан – но спасихме малко от него и вчера замесих един пробен хляб. 

 

 

Ясен развива строителна дейност с всички налични играчки – строи къщи със смайващо разнообразие от архитектурни решения. В последното творение участват даже един свещник от солен кристал и кутия от диск със „Сън в лятна нощ” на Менделсон. :-) 

Правихме много омлети и фритати. Последния път Ясен бърка яйцата, ряза варени картофи, стърга кашкавал на рендето. Четох скоро в една от книгите на Джон Холт за една майка, чиито деца (на 2 и на 4) готвят съвсем самостоятелно и без надзор – даже си включват (и изключват :-)) сами котлоните. Тя смята, че когато децата могат да ползват печката по предназначение, вече не им е интересно да играят с нея и няма опасност да направят някоя поразия. Хм. Предстои да тестваме тази теория. :-)

Впрочем Ясен напоследък прави много неща в кухнята. Бели моркови и картофи с белачката и ги мие, пъха дрехи в пералнята, а като се изперат, я изключва и вади прането, бърше плота, подрежда масата...А онзи ден ми помагаше да сгъвам прането и да го прибирам.

Наскоро правихме сурови рожкови бонбони (съдържаха смлени бадеми, слънчоглед, мед, тахан и брашно от рожков, оваляхме ги в смлени орехи). На Ясен му хареса да реже сместа на части и да оформя топчета, но после по неясни причини не яде от бонбоните. Затова пък аз ядох, и още как.:-) 

Преди няколко дни излизахме за малко по тъмно и ясното небе ме изкуши да извадя телескопа. Той е най-обикновен мъничък любителски уред с 60мм обектив и алт-азимутална монтировка, но върши работа. Погледнах Юпитер, Плеядите и мъглявината Орион, след което небето се покри с ужасни слоести облаци. Сега телескопът стои в гаража и чака ясна нощ, за да излезе отново навън. Междувременно поддържаме вдъхновението живо, като гледаме в Ютюб сериала „Космос” на Карл Сейгън. Прекрасен е!

Онзи ден се чалнах от пролетното време навън и извадих кутията със семената плюс един тефтер и стиска градинарски списания, за да подхранвам лудостта. :-) Правих цветарски планове. Като си припомних колко семена накупих последно, установих, че трябва веднага да почна да сея, ако искам да ги употребя всичките. И не, най-добре не ме питайте за зеленчуковите семена. Не знам отде ще взема посевна площ. Ама важното е да се кроят планове!

Сезоните нещо се объркаха. Мислех да постна няколко снимки от последната снежна разходка, но снегът май вече не е актуален. По стъклата на прозорците има дъждовни капки. Английско време. Английски чай в чайника. Наскоро с Иван за н-ти път гледахме "Johnny English". :-) Замечтавам се за парче pecan pie with clotted cream. Ах, кога ли ще стъпя пак на Острова?...

Зеленинка в чинията :-)

Друго в градината все още няма, но и това е предостатъчно! :-) Ура за Иван и Ясен, които през есента насяха спанак и салатки в оранжерията!