Като има толкова много сняг, човек трябва да се възползва от него по всички възможни начини. :-) Уикендът беше посветен точно на тази задача. В събота обикаляхме из Клисура насред страшен студ, но предвидливо въоръжени с термос с билков чай и кутия с ядки и стафиди. Ясен доста походи из снега, преди да се възкачи на бащините рамене. Миналата година пристъпяше из снега като котка - с лек ужас и отвращение - но сега вече не се страхува дори от сняг до кръста! :-)

В неделя пък с весели и вдъхновяващи приятели утъпкахме пързалка горе на поляната и се спускахме с шейни. Не знам защо с Иван все още нямаме истинска шейна, но ще се поправим - този чудесен стръмен склон не бива да се похабява! Кой знае, може след някоя година да се преселим другаде, където няма подобни блага! Добре че бяха милите съседи, които ни услужиха с тяхната шейна. Чудесна скорост развива, казвам ви. Но и подгъзниците се държаха добре.

Впрочем за мой кеф Ясето не се уплаши и от спускането с бързата шейна. Ще стане голям разбойник той, знам си го! :-) 

А след снежната веселба се скрихме вкъщи с билков чай и морковен сладкиш по рецептата на Ирина. Много е вкусен със заквасена сметана (по липса на крем сирене за глазурата). 

Хой, много практично пързалката да ти е точно над къщата! Дано сколасаме да си купим една свястна шейна, преди да се стопи снежецът.

Междувременно търся желаещи за снежен бой. 

Магията продължава

Добре де, снегът вече не е новина. Но не мога да не споделя серията снимки плюс дозата снежно настроение, които събрахме с Ясен преди няколко часа. :-) 

Толкова много сняг моето момче не беше виждало. Стига му почти до пояса. 

Газихме в преспите горе на поляната над къщата и не можехме да повярваме в каква приказна светлина газим, как залезът блести между кристалчетата по клоните и как е притихнал светът. 

Такова съвършенство и аз не бях виждала. Толкова много сняг, и то от най-лекия, като прашец от безброй бели цветя. Или по-кулинарно - като пудра захар. :-)

Магията на бялата зима ни завладя още снощи, когато ходихме да си наливаме вода и се разходихме из парка. Освен нас нямаше жива душа освен едно момиче, което обикаляше с фотоапарат и снимаше. Завидях й - и аз исках да снимам как се издигат в белия мрак смърчовете. Тисовете бяха полегнали под тежестта на снега. Всички дървета направо светеха от белота. Утре мислим да се разходим пак по тъмно. И ще взема фотоапарата. :-)

Da House

От известно време в гаража се мотаеше един кашон от миялна машина. Преди няколко дни го пренесохме вкъщи и настана голямо веселие. :-)

След играта на тунел решихме да преобразуваме картонената инсталация в къща. Още не е съвсем изчистен архитектурният план и сигурно ще има корекции.

Това обаче не попречи на новодомеца да нахълта вътре.

Многократно. :-)

Свалих комина, за да покрия покрива. Има още работа по него, но поне е червен. :-)

И най-хубавото - има саксии с лалета на прозорците.

Къщата пожъна успех.

Следва - оправяне на комина, стряхата и левия скат на покрива, който леко се вдлъбна при опитите на Ясето да го маже с лепило. Може би дори ще има табелка "Тук живее прасенцето Пиф". :-) (В ролята на вълка - Аз.)

Мишка!

В неделя следобед седях в хола и плетях, когато чух отчетливо чегъртане под кухненската мивка. Казах си - аха, значи не ми се е причуло онова цвърчене отпреди две вечери! Припълзях в стил "Олд Шетърхенд дебне команчите" и съзрях под шкафа едно миниатюрно мишле. 

Първата ми реакция не беше "АААААААААААААААААААА, ДАЙТЕ ОТРОВАТА!" или "КЪДЕ Е КОТКАТА?", както е нормално, а хукнах за челника, за да разгледам животинчето по-подробно. Не че не съм виждала мишки, но ми се прищя да видя що за мишле е това, което рискува крехкия си животец, за да проникне незаконно в моята осеяна с нарови зърна кухня. 

Не можах да го разгледам, разбира се - то побърза да се скрие, като разбра, че го шпионирам. 

Но ми стана някак драго и се почувствах като истински селски човек. :-) Вече мога да казвам, че имам мишки. :-) Добре де, една мишка. 

Тук е мястото да отбележа, че моята ненормална за селски човек любов към мишките сигурно ще изчезне, ако успеят да проникнат в килера и унищожат храната. Ако почнат да гризат шоколадовите ми запаси например, не отговарям за действията си.

Но засега няма други щети освен дупката в стената и аз спокойно мога да продължа да седя тук и да се мая, че в кухнята ми е дошло мъничко сиво мишле. 

(Снимка на мишката нямам по разбираеми причини.)