Splish Splash

Боби Дарин, естествено!


И Ясен, който кисне в големия леген в банята и си пее "Yellow Submarine". :-)
Вихри също е част от водното веселие. Учи се да сипва вода от шишенце в чаша. (Засега умее да разлива по себе си, по масата и в чашата. На следващ етап очакваме водата да отива само в чашата. Но не настояваме силно :-))
Вчера хвърляхме камъни в реката. И Вихри хвърляше, и още как! Пляс! Накрая от въодушевление нагази в реката заедно с обувките.
Мечтая вече за по-топли дни, когато ще пълним легени и басейни навън, ще плискаме и пляскаме. Ще палаткуваме край диви чисти поточета и ще шляпаме с боси крака.
Водолей съм си, какво да ме прави човек. :-)
И totally unrelated - днес чух първата пролетна песен на кос.

Скитня

Не правим семейни New Year's resolutions. Тази година обаче все пак имаме една обща цел и тя е да СКИТАМЕ. С цел и без цел, на изследвани и нови места, по поля и планини, където намерим. През последните две години шляенето някак остана на заден план и имаме да наваксваме. Трябва все пак да се подготвяме за пешеходни маршрути като този от Мюнхен до Венеция. :-) Не, всъщност няма да се подготвяме за нищо, просто ще ходим. Вече го правим.

 

И наистина, точно сега е моментът. Ясен може да мине поне 3 километра, преди да почне да мрънка (хубавото е, че и мрънкайки пак върви), а Вихри се вози безропотно в раницата на бащиния гръб, гледа отвисоко и се усмихва на света. Или спи.

Наскоро се заехме да изследваме близката околност на нашия квартал. Хубавото при нас е, че сме съвсем в края, от нашата къща нагоре започват полята. Има доста обработваеми земи, но и достатъчно пустош, където човек може да търси следи от диви животни. Непрекъснато намираме следите на зайците. Неотдавна видяхме един. И често слушаме напевния вой на чакалите нощем.

В неделя навестихме едно дере с горичка, което открихме при миналата експедиция. Духаше силен вятър и облаците бяха съвсем приказни - тичаха, променяха се, завихряха се, сливаха се, стапяха се и се появяваха пак, и всичко беше чуден див простор и синева, осеяна с бели воалчета, гриви, помпончета и преспи от облаци. Вятърът метеше полето и караше ланшните неопадали листа на дъбчетата да шумолят безспир.

Скрихме се в дерето на завет, газихме по останалия тук-там сняг. Стъпвахме по меките гниещи листа, изпод които се подаваха кукуряци. Вятърът люлееше върховете на дърветата и те скърцаха здравата. А долу в ниското при нас беше тихо, подскачаха синигери, ромолеше вода и зеленееше мъх.

Приятно е да ходиш из влагата и калта, да прекланяш глава, за да минеш под преплетените клони, да гледаш нагоре към синьото между дърветата, да прескачаш веселата рекичка. Хареса ми как Ясен бродеше из гъсталака като някоя белка. :-) Накрая се заоплаква, разбира се, но не много. :-) Хареса ми да джапам и джвакам без грижи, без мисъл, че ще се изцапам. И това ми напомня, че искам тази пролет повече да ходим боси. :-)

И искам още да бродим заедно с двете дечица. Толкова е хубаво, когато крачат из гората и търсят и намират приключения.

На гости на тролчето

С Ясен наскоро правихме къща за тролчето със синята коса. Това е кухнята с трапезарията:

 

Тук е спалнята с баня до нея:

 

А ето го и близкия парк (има въртележка, сладоледаджийница, влакче, пейки, пързалка):

 

Тролчето благодари на Мила, Антон и Божо за изобилния дървен материал. :-)

Любимите песни на Ясен

Музикалният брейнуошинг на голямото дете засега се увенчава с успех.
Ето по какво си пада Яската в момента:











Първите два клипа толкова го впечатлиха, че откакто ги гледа за първи път, е нарисувал куп рисунки с мотиви от тях. Но харесва и песните, без да гледа видеото. :-)
Много му е любимо и това изпълнение на Луи(с) Армстронг:



Пада си и по Елвис. Особено по снимките му с коли. :-)
А това му е любимата оперна ария.

В тази къща се стараем да слушаме какво ли не, но май винаги надделяват рокът и класиката. :-)