Медено, канелено, шоколадово...

...ми е сега, защото хрупам с радост продуктите от вчерашната пекарска дейност. Както всяка година, откакто свят светува (е, почти :-)) в първата половина на декември с мамчето ми се събираме в кухнята, натрупваме всички повърхности с продукти, сваряваме чай и сядаме на пекарска конференция. Прелистваме листове с рецепти, готварски книги и списания и вземаме решение какви курабии ще се пекат. След което запретваме ръкави и се разфучаваме. Не спираме, докато цялата кухня не се посипе с брашно и канела. И с тави, пълни с прясно изпечени сладки. :-)

В такива случаи никое трето лице не смее да припари в кухнята, защото може да му връчим някое ренде да стърже портокалови кори или да го строим до мивката да мие бъркалките на миксера. От друга страна миризмите са толкова примамливи, че все някой се престрашава и идва да подръпне някоя от горещите курабии.

Обичам суматохата, звъна на кухненския часовник, възвестяващ изпичането на поредната тава с вкусотии, изобилието от ароматни подправки и продукти, разпръснати по масата и плота. С майка ми вече сме опитни и доста бързи със забъркването на тестата, разточването, рязането, оформянето и реденето. И все пак се губи доста време във варене на чай, дегустиране на готовите неща, повторно прелистване на рецептите и спасяване на курабиите от набезите на останалата част от семейството. В крайна сметка за цял ден пекарство надали сме изпекли и 300 курабии. Но освен сладкиши в края на деня получаваме и нещо друго - неповторимо усещане за заедност, уют, спокойствие и радост.

Тази година избраните от нас рецепти бяха:

Меденки от коледното списание за печива на "Бурда",
така наречените Hermit Cookies, които ние наричаме просто "бахарените курабии",
бананово-шоколадови рогчета от една книжка на Dr.Oetker и
лешникови кифлички с шоколад от блога на Ирина Купенска (ето тук е рецептата).

Всъщност първите два вида ги правихме неизменно през последните години, защото много ги харесваме. Докато ние с мамчето се вихрехме в кухнята, Ясето се радваше на новото си дървено влакче.

С дядо си строиха тунели и мостове, скитаха навън, ядоха курабийки и ни пускаха хубава коледна музика като тази:



Беше един прекрасен предколеден ден, пълен с радост и вкусни ухания. :-)

Хехе, сняг! и четири приятни събития за предколедното време

Най-сетне да заприлича малко на зима! Днес като се прибирахме, полето беше цялото в скреж. После докато чакахме баба Данче да ни завие буркана с козето кисело мляко, небето притъмня и започна суграшица. После премина в тлъст мокър сняг. :-) Знам, че няма да е задълго, но о! колко е хубаво! 

Аз сърбам Herbsttee на Gschwendner, който става и за зимни условия, нищо, че се нарича есенен чай, и хрупам една купешка меденка. Премислям сега реда, в който да сготвя всичките вкусотии, които съм си набелязала. Засега много ме вълнува една чудна супа с боб, зеленчуци и паста, а също и портокаловите бисквитки на Ирина. 

Събирам идеи за веселба през зимния сезон (не само празничния) :-). Ето четири предложения за приятно прекарване на времето: 

Панаира на книгата (6-11 декември, 10-19 часа в НДК)

Коледната Чудотворителница (18 декември, 11-18 часа във Военния клуб)

Концерт на Софийската филхармония (22 декември, 19 ч в Концертна зала на Министерство на външните работи, ул. "Александър Жендов" 2) 

Програма:

Римски-Корсаков - "Испанско капричио"

Р. Щраус – Концерт за валдхорна и оркестър

В. А. Моцарт – Симфония  No 41 “Юпитер”, до мажор КV 551

Благотворителния немски коледен базар в градинката между Софийския университет и Народното събрание.

Живот и здраве, смятам да се възползвам и от четирите. :-)

Освен това в Операта има безброй представления на "Лешникотрошачката". :-) Но дотам не знам дали ще стигна.

Така. Наздраве с пълна чаша (чай)! Enjoy the season!  

Ходихме на благотворителния коледен базар :-)

Беше невероятно стълпотворение! И пълно с интересни неща! Аз естествено се насочих основно към хранителните продукти, защото бях гладна, а и съм любопитна да опитвам нови храни. Успяхме да дегустираме тибетски чай, южноафриканска мусака, една много скъпа, но страшно вкусна баклава, пироги, ладху и едно свежо ашуре с много цитрусов привкус. Жалко, че не успях да опитам и повече неща - но беше сложно, защото трябваше да вардим нашето момченце от голямата тълпа, докато самите ние се опитваме да се доберем до различните щандове. А и 51 държави не са малко нещо - човек докато разгледа всичко, му се замайва главата - толкова е разнообразно!

Аз не успях да направя много снимки, но вижте галерията на "Дневник", тя дава представа за мащаба и пъстротата на събитието. :-)

Ето няколко кадъра и от мен:

 

Много ми хареса духът на това събитие - веселбата, старанието на всички да покажат интересни неща от своите страни, пъстротата, домашно направените традиционни вкусотии... И напомнянето за това колко богат и разнообразен е светът. 

С радост ще отида и на следващите такива базари. Но ще бъда по-предвидлива - ще си взема чиния и чаша, за да не ползвам толкова много пластмасови съдини за еднократна употреба, ще си оставя достатъчно време за снимане и другия път непременно ще опитам различните коледни курабии! :-)  

Lost in translation and other stuff

Толкова съм се забила в превода, който правя, че чаят ми изстина. :-) 

Спокойствие и само спокойствие, сега няма да почна да пиша за това колко много работя - само исках да кажа "привет" и да питам видяхте ли новия магазин за френски храни на малките пет кьошета и печете ли вече курабии и слушате ли зимна музика? И гледахте ли вече "The Holiday" и прочетохте ли всичките книги на Туве Янсон? 

Просто предложения за приятно сезонно прекарване. :-) Ще има и още.

Сега ви оставям на енергичния саунд на Том Пети, който може да не спада към зимната тематика, но е подходящ за разкършване на телесата след дълго седене пред компа и превеждане. Изгълтах си изстиналия чай, отивам за друг. :-)

Be merry!