През последните години се превърна в традиция прекрарването на по седмица в Англия с най-прекрасното Силве в целия свят. Събирам малко багаж, оставям момчетата да се оправят без мен и потеглям на мъничко самостоятелно пътешествие. Приятно е човек да се откъсне от всекидневието и да поброди по нови места.
След майската работна лудница беше прекрасно да избягам в пълното безвремие. Бях натрупала толкова бяс и умора преди тръгването, че усещането да съм оставена на себе си, без да трябва да правя нищо освен да се кача на самолета, беше невероятно блажено. По летищата обикновено се изнервям от проверките, чакането и недостига на свеж въздух, но този път бях в пълен мир, спокойствие и доволство. Летищата може да не ги ценя особено, но пък страшно обичам самото летене. Харесва ми да се издигам над земята и да гледам отвисоко пътища, къщи, коли и хора, да се чувствам напълно отделена от приземния живот. Нямам нищо против да плащам допълнително, за да седна до прозореца и да се дивя на миниатюрните фигурки долу или на великолепните пейзажи от облаци. Като гледам тези снежнобели простори, камари от облачен пух и нежни бели вълнички, лекичко завиждам на пилотите, че час по час се движат през това съвършенство. Този път над Ламанша беше ясно, видях холандския бряг и малките корабчета долу в морето, блестящо на слънцето. Как да не се радва човек!
Милото Силве ме посрещна на летището и веднага се отправихме на лов за провизии. Покрай нея човек яде подобаващи количества пресни плодове и зеленчуци, защото всъщност тя с това се прехранва. Много ми харесва да имам достъп до такива обеми пресен грах, салати, чери доматчета, ананаси, боровинки и всякакви други такива свежи блага. У дома едва се добирам до плодовете и зеленчуците, защото Яската и Вихото омитат всичко, включително зеления лук, зелето и чушките.
Когато съм при Силвето, основните ни дейности са три - ядене, ходене и гледане на английски комедийни сериали до среднощ. Ценно е да си имам компания за по-дълги разходки по 10-12 километра. С момчетата рядко се организираме за походи, а и на Вихри 12 километра му идват в повече. Този път направихме прекрасни шляйове в Котсуолдс, покрай каналите и до замъка Кенилуърт. Радвахме се на слънце и чудни гледки - цъфнал синчец в гората, зелени ливади с овчици и крави, гъсита, патета и зеленоножки с бебета, живописни къщички с пъстри градинки. Имаше много слънце и радост, и смях, и спокойствие. Прекрасни дни в прекрасна компания.
След майската работна лудница беше прекрасно да избягам в пълното безвремие. Бях натрупала толкова бяс и умора преди тръгването, че усещането да съм оставена на себе си, без да трябва да правя нищо освен да се кача на самолета, беше невероятно блажено. По летищата обикновено се изнервям от проверките, чакането и недостига на свеж въздух, но този път бях в пълен мир, спокойствие и доволство. Летищата може да не ги ценя особено, но пък страшно обичам самото летене. Харесва ми да се издигам над земята и да гледам отвисоко пътища, къщи, коли и хора, да се чувствам напълно отделена от приземния живот. Нямам нищо против да плащам допълнително, за да седна до прозореца и да се дивя на миниатюрните фигурки долу или на великолепните пейзажи от облаци. Като гледам тези снежнобели простори, камари от облачен пух и нежни бели вълнички, лекичко завиждам на пилотите, че час по час се движат през това съвършенство. Този път над Ламанша беше ясно, видях холандския бряг и малките корабчета долу в морето, блестящо на слънцето. Как да не се радва човек!
Милото Силве ме посрещна на летището и веднага се отправихме на лов за провизии. Покрай нея човек яде подобаващи количества пресни плодове и зеленчуци, защото всъщност тя с това се прехранва. Много ми харесва да имам достъп до такива обеми пресен грах, салати, чери доматчета, ананаси, боровинки и всякакви други такива свежи блага. У дома едва се добирам до плодовете и зеленчуците, защото Яската и Вихото омитат всичко, включително зеления лук, зелето и чушките.
Когато съм при Силвето, основните ни дейности са три - ядене, ходене и гледане на английски комедийни сериали до среднощ. Ценно е да си имам компания за по-дълги разходки по 10-12 километра. С момчетата рядко се организираме за походи, а и на Вихри 12 километра му идват в повече. Този път направихме прекрасни шляйове в Котсуолдс, покрай каналите и до замъка Кенилуърт. Радвахме се на слънце и чудни гледки - цъфнал синчец в гората, зелени ливади с овчици и крави, гъсита, патета и зеленоножки с бебета, живописни къщички с пъстри градинки. Имаше много слънце и радост, и смях, и спокойствие. Прекрасни дни в прекрасна компания.
Няма коментари:
Публикуване на коментар