Настана това време, когато небето е еднообразно сиво и приспивно, а аз гледам през прозореца и се чудя какво ли би могло да ме накара да изляза навън, да напусна близостта на горящата печка, накълбената котка и новите ми вълнени пантофи. Имам много компютърна и домашна работа за вършене, чай за пиене, много непрочетени страници от увлекателна книга (тази) и още сто и дванайсет причини да стоя между стените, под покрива, на топло и на завет.
Но не мога да си кривя душата - ето, в същото време синигерите навън пеят пролетна песен. Дните растат. Дряновата клонка, потопена в синята вазичка в кухнята, пуска листенца. Скоро в кухнята ми ще нахълтат пълчищата мравки, тръгнали бодро да завладяват нови територии. А ако събера сили да изляза навън в мрачнотата, установявам, че въздухът има лек дъх на мокра земя, която се подготвя за големи дела. Чета Хенри Дейвид Торо, който ми говори как човек трябва да броди сред природата при всякакви атмосферни условия, да го брулят ветровете и снежните виелици, да мръзне и да се мокри. Обувам се, навличам се, излизам и копнея. Може да ни чакат още два месеца сняг и студ, лед и кал, сиво и бяло небе, но в острия въздух надушвам поникване, растеж и разлистване. Полях ягодите в оранжерията и видях, че една от тях има мъничка бяла цветна пъпка. Прекрасни са надеждите за пролетта, и то тъкмо защото знаем, че ще се сбъднат.
Но не мога да си кривя душата - ето, в същото време синигерите навън пеят пролетна песен. Дните растат. Дряновата клонка, потопена в синята вазичка в кухнята, пуска листенца. Скоро в кухнята ми ще нахълтат пълчищата мравки, тръгнали бодро да завладяват нови територии. А ако събера сили да изляза навън в мрачнотата, установявам, че въздухът има лек дъх на мокра земя, която се подготвя за големи дела. Чета Хенри Дейвид Торо, който ми говори как човек трябва да броди сред природата при всякакви атмосферни условия, да го брулят ветровете и снежните виелици, да мръзне и да се мокри. Обувам се, навличам се, излизам и копнея. Може да ни чакат още два месеца сняг и студ, лед и кал, сиво и бяло небе, но в острия въздух надушвам поникване, растеж и разлистване. Полях ягодите в оранжерията и видях, че една от тях има мъничка бяла цветна пъпка. Прекрасни са надеждите за пролетта, и то тъкмо защото знаем, че ще се сбъднат.
“There is something infinitely healing in the repeated refrains of nature - the assurance that dawn comes after night, and spring after winter”.
Rachel Carson
Няма коментари:
Публикуване на коментар