19 януари 2017

Ballroms of Mars


Има песни, които ми напомнят за цели епохи в моя живот. Тази ме връща във времето преди близо 11 години, когато работех в Хале в най-щурото радио, живеех под наем при 60-годишния татуиран рокер Франки и си правех среднощни угощения с хлебчета, обезмаслена извара и петмез от захарно цвекло, а денем се прехранвах с китайска храна, ходех да гледам патиците в река Заале, снимах всички сгради в стил ар нуво, обикалях църквите в търсене на безплатни концерти и се радвах, че съм попаднала в град с музей на Бийтълс.
Това беше лятото на 90-те пътувания с влак из Германия, Холандия, Белгия, Италия и Австрия, нощното скитане по гари, обикалянето на картинни галерии в търсене на любими шедьоври (Сикстинската мадона, Момичето с перлената обица, автопортрета на Дюрер и още и още красоти), накисването в хамбургския и амстердамския дъжд, тъпченето с шоколадови бонбони в Брюксел, магическите дни в северните германски градове, броденето из лудия Неапол и неустоимия Рим. Спомням си мързеливите дни в Матера, когато старият град беше напечен от жегата, по сенките се изтягаха десетки котки, а аз скитах сама по уличките, берях смокини и търсех синия скален дрозд долу по скалите в дерето. Спомням си как Рим ме побърка, а Инсбрук ме успокои, как рано сутринта в парка си пеех, без да знам, че един дядо ме слуша усмихнат, спомням си далечните алпийски върхове, празните улици преди изгрева, спомням си за най-вълшебно мирните дни в цялото лято, когато със светли сродни души ходехме по диви пътеки и изживявахме вълшебства, спомням си дъги и водопади, зъбери и зелени ливади, тайнствен мармотски писък в пустошта, огнен залез и вървеж ръка за ръка с една фея, спомням си музика и радост и цветове.

Няма коментари: