17 септември 2016

Есенно

Когато дойде есен, винаги ми става приказно. Усещането е точно като в „Мили мой Мио“ - сякаш съм пристигнала в някаква вълшебна страна, Страната Накрай Света, и целият живот се променя. Музиката звучи по-нежно, светлината е мека, въздухът е бистър и събуждащ, а душата закопнява за големи, големи, невъобразими количества красота. И есента дава с пълни шепи. Само като погледна нашата полица в антрето, където си редим есенните съкровища, и ми иде да подскокна от радост, че светът е така пълен с прекрасни неща. Есенно време порой от великолепие се изсипва върху Земята. То не са дълбоки сини небеса, вълнуващи облаци, грандиозни залези, златни поля, богатство от вкусни неща за ядене, лястовичи ята, пъстри листа, лъскави кестени – изобилието е толкова голямо, че човек понякога се замайва и не знае накъде да гледа. Шипкови храсти, отрупани с лъскави червени плодчета, на фона на небето. Пчелояди, накацали по жиците. Чашкодрянът, закичен с най-сладките розови листенца – като момиченце в новата си рокличка. Навсякъде има красоти за разглеждане и за събиране.
Есента ми носи много силно усещане, че нещо забележително предстои да се случи. Не е като пролетно време, когато светът расте и избуява и навсякъде мирише на новост и развитие, а по-скоро радостта от това, че душата тръгва по приказни нови пътеки. Това от една страна има общо с училищния ни рефлекс – много хора есенно време се засилват да развиват голяма учебна и домакинска дейност. Този рефлекс всъщност е съвсем естествен – наесен на човек му идва отвътре да се запасява за предстоящия тъмен сезон – да се запасява с храна или със знания, да се активизира за последно преди дългата зимна пауза. Има обаче и още нещо – есента дава изострено усещане за отвъдните неща. Когато светлината намалява, когато започнат да прииждат студът и пустотата, започваме по-внимателно да се вглеждаме навътре, да търсим вътрешния огън, който ще ни даде сили да минем през мрачния период на годината и да излезем от него с достатъчно сили за по-нататък. Вътрешният огън не гори с въглища и нафта. Той се подклажда с вълшебни съчки, събрани на лунна светлина или по розов залез.
Есенно време тръгвам да търся точно това гориво. То не е обемно, но дава много, много топлина. То се намира и в приказките, в горите, в дъбравите, в жаравата, в шепите, пълни с жълъди, и в букетите от есенни листа. Когато дойде първият есенен миг, първата едва доловима промяна в светлината, сенките и настроението, аз посягам към Толкин и „Мили мой Мио“, и „Братятата с Лъвски сърца“, изваждам от библиотеката „Flower Fairies of the Autumn“, приготвям дисковете с музиката на Григ, намирам в килера кутийката с чай масала, купувам крушки за солната лампа, снабдявам се със свещи, закичвам къщата с есенни картини и се заемам да събирам есенни съкровища из гори и поляни. Започвам да прелиствам „The Handmade Home“ и на ръцете ми им се приисква да плетат, бродират и шият. Започвам да мечтая за първия огън в кухненската печка.
В този сезон е толкова лесно човек да намери мир в себе си. В ясния есенен въздух приказките изглеждат много близки. Ветровете показват пътя. Пътят е осветен в алено и оранжево и навън води към мрачната зима. А навътре – към безкрайни поля от светлина и снежна чистота.
Мила, любима есен, нямам търпение да чуя и видя всички приказки, които си ни приготвила тази година.

1 коментар:

Adriana каза...

Съгласна, съгласна, съгласна!!!