Още по снежно време запяха синигерите. Врабците не са спирали да викат, спорят, каканижат и подсвиркват. Засилиха се през март чинките. Взеха да прелитат чуруликащи ята щиглеци. Пропискваха от време на време дългоопашати синигери. Вечер на върбата се разпяваше поен дрозд. Преди няколко дни отведнъж се разкукаха кукувиците. Почнаха и червеноопашките. Вчера сутринта в просъница чух изгревното соло на славей. Зачудих се не съм ли сънувала. Не съм. Днес пеят славеи от всички посоки. И за пръв път тази година се явиха лястовички в нашия квартал. Първо една селска запя над главите ни и изчезна, последваха я банда градски лястовици, малко по-немелодични, но също така възторжени. Коприварчета се обадиха. И всичкото това на фона на басово пчелно жужене. Засилва се, става все по-многогласна пролетната музика, накрая вече няма да мога да различа кой и откъде пропява. Всичко се слива в радост и великолепие.
Заприличва ми все повече на това :-):
Няма коментари:
Публикуване на коментар