29 август 2013

Back home

25 дни ме нямаше вкъщи. Достатъчно, за да се заселят в дома ми най-малко 25000 паяка. Но това не ме стряска. Вкъщи означава хубави неща, както всеки знае. Опекох си хляб. Забърках си нахутена салата. Беше ми омръзнало от бира, риба, скара, попара по пътищата. Спомням си как след едно късно ресторантско ядене цяла нощ сънувах зомбита. Без майтап. И най-страшното беше, че главното зомби силно наподобяваше Мат Белами. Само дето не пееше. Пък аз харесвам Muse, дявол да го вземе.
На 26-ия ден дойде часът и за истинска уютна закуска. Моят плътен хляб, натрупан с кадифен каймак и бабин мармалад от ябълки. Моите многобройни чаени кани по масата. Деца, вилнеещи по мръсния под. (Вихрен е доволен – толкова много интересни боклуци има сега, които стават за увиване около пръстите, размъкване по пода и пъхане в устата. Плюс планини неоправен багаж, от които също човек може да издърпва разни находки.)
Заварихме стените брутално напукани, както винаги в този сезон. Странно усещане е да живееш в къща, която се движи. Очаквам всеки момент да си стегне куфарите и да ни напусне. Дано я изпреварим.
Междувременно нещо във въздуха се пречупи, тишината стана неудържима – това е есента. Познавам я отдавна. Винаги има един тънък, крехък момент, след който падането на листата придобива особен смисъл, а светлината става прозрачна. Този дъждец навън сега е съвсем уместен. Скрил е снижаващото се слънце и ми напомня за безброй есенни дни от началото на времето, които се готвят да се преродят.

Няма коментари: