Вихрен се учи да се придвижва на собствен ход. Набира се на лакти, отблъсква се с крака, търкаля се и в крайна сметка успява да измине немалки разстояния като за седеммесечно бебе. Не мога да не гледам с тотално възхищение и учудване. Колко е важна всяка малка стъпчица. Как след нея идва друга, вече не толкова трудна. Как детето учи. Как прави безброй мънички експерименти всеки ден и отразява всеки мъничък успех или неуспех, коригира движенията си, става все по-уверено, докато накрая вече знае.
Няма коментари:
Публикуване на коментар