Августовска бъркотия и изобилие

Този месец беше богат на хаос, красота, стрес, смях и синьо небе право напред. Наистина кашата е пълна - в главата ми и навсякъде. Явно е притеснително това, че получавам мейли от себе си, озаглавени "Чернова", "Цитати" и "Бележки". Но може би все пак е по-добре от спамовете, които ме нокаутират с твърдения от сорта на "You eat too much" или ми предлагат да си удължа неща, дето ги нямам. .
Минавам през 2-3 тлъсти политологически книги на ден. Global governance ли не щеш, директиви, обществено екологично съзнание - абе кой ме излъга, че мога да пиша академични текстове? Впрочем това дали мога или не мога, не е от значение. Тук съществената думичка е "трябва". Ау, че скучно и възрастно звучи.
Имам обаче какво да кажа в свое оправдание! Не! Не съм паяжинясал книжен червей! Аз съм смел покорител на просторите! Ядач на боровинки! Газяч на планински реки и езера! По този въпрос обаче ще пиша малко по-късно.
В момента моите дела не са толкова колосални, но са не по-малко приятни и значими за генералния мир и благоденствие в нашата фамилия. Прибиране на реколтата.

Не звучи ли чудесно?
Плужеците, охлювите, скакалците и другите създания, които плюскаха на чужд гръб цяла пролет и половината лято, не успяха да скършат семейния градинарски ентусиазъм. И макар че по тяхна вина някои глави лук и чесън не са толкова огромни, колкото би трябвало, събраните количества са повече от задоволителни.
Иван спаси доматите от страшна съдба - почерняване, което според агрономите се дължи на някаква бактерия (фу, и бактерии угоявам, без да искам) и съсипва целите растения. С навременно окълцване на засегнатите части си осигурихме доматена реколтичка, която се равнява на около 5-6 средни салати.

Краставиците и тиквичките обаче надминаха себе си. Никакви бактерии няма по тях! Толкова тиквички не бях яла през живота си. Задушени, на супа, пълнени, пържени, сурови на салата - направо ми затиквенява на гърлото, като се сетя. Прекрасно. 

И с това ми се сбъдна още една градинарска мечта. Да ям зеленчуци, които съм отгледала сама от семенце. Имат наистина специален вкус. Особено лютите ни чушки. :-)

Тайнството на август

"Когато стигна до зеленчуковата градина, Хомсчето се просна по корем и запълзя между салатите. Това беше единственият начин. Врагът бе разпратил разузнавачите си абсолютно навсякъде, а някои летяха и във въздуха.
- Целият почернях - оплака се Малчо.
- Мълчи - прошепна Хомсчето - ако ти е скъп животът! Какво очакваш от едно мангрово тресавище? Да посинееш?
- Това е салата - рече Малчо.
- Ако я караш така, много скоро ще порастеш голям - реши Хомсчето. Ще станеш като татко и мама и така ще ти се пада! После ще виждаш и чуваш по обикновения начин, а това значи да не виждаш и чуваш нищо и тогава - край на всичко за теб!"

(Благодаря на Точица, при която открих Туве Янсон - не е за вярване, че досега съм живяла, без да съм чела "Невидимото дете", "Тайнството на юни" и "Кометата идва". Накупих си и останалите книжки и предвкусвам още приказни приключения. Невероятна смесица от хумор и философия и приказка и пълно великолепие! Препоръчвам!)

Тайнството на август включва много Туве Янсон в съчетание с безмерни количества мир и приказно настроение. Живеем едно истинско, приказно лято!
Онази вечер отворих прозореца - таралеж тропа из градината. Излязох в задния двор - кукумявка пее. Денем на фона на цветни и зеленчукови градини припяват лястовици, гугутки, червеноопашки, прелитат щъркели. Всичко е зелено, небето сияе, реката блести под слънцето, краставици зеленеят сочни и свежи, всичко е цвят и песен и вода!
И деца прохождат! О, и още как прохождат!
Поддавам се на магията, направо съм се потопила в нея и все си мисля, че тук, точно тук ми е мястото. Тук, сега, с това усмихнато дете, с усмихнатия му баща, който става сутрин рано да прави палачинки, в усмихнатата къща насред усмихнатата градина. Чувствам се като част от моята пъстра цветна леха - аз съм шарена и весела, защото съм точно в това Тук и точно в това Сега, което никога не е било и никога вече няма да бъде.

Гласове: Diane Birch

Наричат я новата Carole King, а някои я сравняват с Елтън Джон. Това последното за мен остава необяснима мистерия, но така или иначе не бива човек да се замисля твърде много над думите на музикалните критици. Тяхната роля е да бъдат оборвани от историята. :-)
Нашата роля в този блог е да си правим хубаво.

Розови дни

Лято е и е хубаво навсякъде. През тези дни гледам как детето се учи да ходи. Ароматният грах цъфти по оградата. Лястовиците се редят по жиците, гугутките и те. Само гледам, слушам и се чудя. 

Флейтови концерти, авлигови трели, чуруликане на червеноопашки.

И е пълно, пълно с розови цветя. 

През тези дни не мога много да мисля - само попивам и се радвам. Онази библиография от 120 заглавия, която ме чака нагъната на фишек в дъното на раницата, може да почака. Само още една обиколка на градината и сядам да чета. 

Само да надникна какво е цъфнало под чемшира...Я, гербер!

И насред лавандулата и маточината са се показали няколко от бабините ми дребни рози....

Не знам как да се накарам да седна пред компютъра. Не мога. Как да четеш, когато по небето се случват разни неща като това?

Очевидно е невъзможно. :-)