Тайнството на август

"Когато стигна до зеленчуковата градина, Хомсчето се просна по корем и запълзя между салатите. Това беше единственият начин. Врагът бе разпратил разузнавачите си абсолютно навсякъде, а някои летяха и във въздуха.
- Целият почернях - оплака се Малчо.
- Мълчи - прошепна Хомсчето - ако ти е скъп животът! Какво очакваш от едно мангрово тресавище? Да посинееш?
- Това е салата - рече Малчо.
- Ако я караш така, много скоро ще порастеш голям - реши Хомсчето. Ще станеш като татко и мама и така ще ти се пада! После ще виждаш и чуваш по обикновения начин, а това значи да не виждаш и чуваш нищо и тогава - край на всичко за теб!"

(Благодаря на Точица, при която открих Туве Янсон - не е за вярване, че досега съм живяла, без да съм чела "Невидимото дете", "Тайнството на юни" и "Кометата идва". Накупих си и останалите книжки и предвкусвам още приказни приключения. Невероятна смесица от хумор и философия и приказка и пълно великолепие! Препоръчвам!)

Тайнството на август включва много Туве Янсон в съчетание с безмерни количества мир и приказно настроение. Живеем едно истинско, приказно лято!
Онази вечер отворих прозореца - таралеж тропа из градината. Излязох в задния двор - кукумявка пее. Денем на фона на цветни и зеленчукови градини припяват лястовици, гугутки, червеноопашки, прелитат щъркели. Всичко е зелено, небето сияе, реката блести под слънцето, краставици зеленеят сочни и свежи, всичко е цвят и песен и вода!
И деца прохождат! О, и още как прохождат!
Поддавам се на магията, направо съм се потопила в нея и все си мисля, че тук, точно тук ми е мястото. Тук, сега, с това усмихнато дете, с усмихнатия му баща, който става сутрин рано да прави палачинки, в усмихнатата къща насред усмихнатата градина. Чувствам се като част от моята пъстра цветна леха - аз съм шарена и весела, защото съм точно в това Тук и точно в това Сега, което никога не е било и никога вече няма да бъде.