Бродирани книжни корици

Ако не сте погледнали последните публикации на два от любимите ми блогове Decor8 и A Cup of Jo, значи сте пропуснали да видите нещо много красиво :-)

Невероятни нови бродирани корици на стари класики от илюстраторката Джилиан Тамаки!

Не са ли направо смайващи?
Ето заради такива находки следя и блогове за дизайн (ако случайно сте се чудили :-))

Images by Jillian Tamaki

Капчици и цветове

Вече съвсем официално е пролет! :-)
Отбихме се за малко на село, където царяха птича глъчка и щур растеж, цъфнали дрянове и дъгички, скрити в дъждовни капки.

Пролет в градината

Днес четири сойки седяха във върбата и издаваха асортимент от смешни звуци. Едната от тях се правеше много успешно на скорец. Не знам какво им става - любовната лудост ли ги е нападнала, що ли - но е много весело това, което правят. :-)
Днес отбелязах и първия цъфнал ирис. Не го снимах, но затова пък ето кадри с минзухарите и игликите.
Насяхме салатите и посадихме лука, и освен това цялата къща е завладяна от саксийки и саксийчици с разни разсади. :-)
Ей, хора, пролет е! :-))))))

Ягодов чийзкейк и други такива

Напоследък отново ме обзе пекарският ентусиазъм (той, както всички останали ентусиазми при мен е спорадичен, но като дойде, е наистина неудържим). Реших за рождения ден на Иван да изпека нещо неопитвано, а именно чийзкейк.
Чийзкейкът е от онези неща, които са леко мистериозни - никой не знае коя е правилната рецепта, а да не говорим, че в различните страни под чийзкейк разбират съвсем разнообразни неща. Анализът на рецептите показа, че общо взето чийзкейковете се делят на печени във фурна, печени на водна баня и "сурови" (т.е. без никаква топлинна обработка). Има вариации в пълнежите - то не е маскарпоне, извара, рикота, крем сирене от какъвто и да е вид. И за да стане кашата пълна, има и вариант сиренето да се желира. Лудница.
В целия този хаос от рецепти аз реших да заложа на рецептата на списание "Меню", в която пълнежът е смес от рикота, крем сирене, яйца и заквасена сметана, а придружаващите плодове са ягоди.
Получи се един ужасно вкусен сладкиш, който обаче не е за хора със слаби сърца и стомаси - много е декадентски, тежък и предизвикващ киселини, ако човек прекали с него. :-) Ние (няма нужда да споменавам) прекалихме.
При първата дегустация кухнята се огласи от "ммммммммм!" и дружно примляскване. След това продължихме с тихо ядене, придружено с посръбване на чай.
Предупреждавам пак - сладкишът е много вкусен, но определено е опасен. Който смее, нека го пробва. :-))

И понеже съм преизпълнена с лакомия, ще споделя и кадър на любимите ми ско(у)нс, този път съвсем по британски маниер - гарнирани с clotted cream. И с малинов конфитюр. Рецептата е на неповторимата Ники.

В момента се опитвам да разгадая мистерията, наречена маслено тесто. :-) Стискайте палци да става за ядене! :-)

update (2 часа по-късно)
Леле. Ммммммм! Мляс! Този ябълков пай....Ох....Да. Покъртителен стана. Като се сетя за предишния ми опит с масленото тесто (може би преди 3-4 години), сега направо не мога да повярвам. Сега ме мързи да снимам, но ако остане до утре, ще пробвам кадър на дневна светлина.