Ааааааааааааа!!!!!! Сняг!

Тази сутрин погледнах през прозореца и за малко да се капична. През нощта е валял сняг! На 14 април имаме побелели от цвят дръвчета и побеляла от сняг поляна. Направо съм в шах. 

И честно казано, започвам да се дразня. Искам си пролетта. Искам я топличка и весела, БЕЗ пронизващ вятър, дошъл сякаш от някой минал ноември, и БЕЗ сняг, ако обичате.
Сещам се пак за Питър Мейл - според него провансалците приемат лошото време като лична обида. Ей, да се не види, днес много съм обидена!
Я да погледна прогнозата за времето - че ако ще настъпва ледников период, поне да се подготвя. Ех, явно още не е минал сезонът на масалата....

A Year in Provence

"The people of Provence greeted spring with uncharacteristic briskness, as if nature had given everyone an injection of sap.
The markets changed abruptly. ... Flowers and plants and tiny new season vegetables were everywhere, and café tables and chairs sprouted on the pavements. There was a feeling of activity and purpose in the air." 
                                                  ***************
Чета A Year in Provence на Питър Мейл и се наслаждавам на безгрижната атмосфера на Прованс, описана със свежо като пролетен полъх чувство за хумор. :-) Сутринта се смях с глас на разказа за кухненския ремонт, който според Мейл наподобява окопна война, "with long periods of boredom, interrupted by bursts of violent and noisy activity".

Явно тези провансалски майстори са неповторими. :-) Не мога да устоя да цитирам още:
"It was startling to see and hear the joyful ferocity with which the three masons pulverised everything within sledgehammer range. They thumped and whistled and sang and swore amid the falling masonry and sagging beams, stopping (with some reluctance, it seemed to me) at noon for lunch. This was demolished with the same vigour as a partition wall - not modest packets of sandwiches, but large plastic hampers filled with chickens and sausage and choucroute and salads and loaves of bread, with proper crockery and cutlery."

Спирам с цитатите и най-горещо препоръчвам тази книга, както и другите две на Мейл, които съм чела - A Good Year и French Lessons (и двете са преведени на български). Само едно предупреждение - не сядайте да ги четете, без да сте се запасили с достатъчно количество хубава храна. Прозата на Мейл предизвиква не само копнеж по френския юг, а и неудържима лакомия. :-)

Щъркел!

Появи се още на 1 април (тогава и го снимах), но чак сега се сетих да постна снимката. Чакаме скоро и Номер Две да долети :-))) Между другото нашият съсед твърди, че като дойдат щъркелите в наше село, се разваля времето. :-))) Ах, този щъркел, вгаднява времето на половин България! Ама на нас ни подобрява настроението пък!

Yellow