А днес денят беше чудесен! Разходихме се до нашата борова гора, за да си отрежем един клон, който да играе ролята на коледна елха. По пътя Ясето смени три шапки, защото упорстваше да ги сваля и да ги мята с най-гъстата кал и най-мократа вода. :-)
Твърде безснежно за декември, но пък беше красиво...Докато се чудехме откъде да пресечем реката, пред нас излетяха две чапли – сива и бяла.
Навсякъде лъщеше най-зеленият мъх, целият сочен и пищен, напил се с разтопения сняг.
Обичам брезите, които на фона на боровата тъмна зеленина направо светят!
В покрайнините на гората имаше безброй малки борчета-семеначета, които изглеждаха идеални за нашата цел.
Но и двамата с Иван нямахме желание да съсичаме млади дървета, които тъкмо вече са се устремили към небесата. Отрязахме си един нисък клон от стар бор и го помъкнахме към къщи.
Сложихме го върху хладилника полегнал, както си беше и на дървото. Като влизам в кухнята, той е така надвесен, че сякаш съм в гората, между живите клони.
.........
Искам да споделя с вас светлината в моята гора, моите коледни брези, а също и усмивката на едно момченце Ясенче, което обича дърветата, небето, и тревите, които са по-високи от него :-).
Пожелавам ви щастлива и красива Рождествена нощ и утро, изпълнено с радост и благодарност!
