Embrace the unexpected

Интересни дни. Има нещо много особено във въздуха около мен. От няколко дни очакването буквално изпълва всяка моя съзнателна секунда, а дори и насън съм леко нащрек за някакво по-силно усещане, за призив.

Един ден раждането сякаш започна – и после просто спря. Чела съм, че понякога става така – засилващи се болезнени контракции, тичаш към болницата, но те пращат обратно вкъщи, защото същинското раждане още не е тръгнало. Може да се случи и няколко пъти преди the real thing.

Ние не стигнахме чак до болницата, но приготвихме багажа, даже дадохме Ясен на леля му за през нощта.

Беше странно и продължава да бъде. Нащрек съм, да.

И си мисля колко различно е това от моите предишни представи. По време на тази бременност прочетох толкова много интересни, хубави думи, научих много, много неща. Бях започнала да се чувствам подготвена. Най-малкото по-подготвена от миналия път, защото сега знам какво искам да ми се случи. И какво не искам. Но тъкмо за това не се бях сетила. :-)

“Embrace the unexpected” се казваше някъде из книгите за бременност и раждане, които прочетох. “Let go” е другата често срещана фраза. Мисля за това всеки ден, старая се да вярвам в правилния ход на нещата, напомням си, че моето раждане не е нещо, което подлежи на контрол и планиране, че винаги зад ъгъла чака нещо, което ограниченият човешки ум не е в състояние да предвиди. 

Мога да имам какви ли не очаквания, страхове, планове, идеи, но в края на краищата раждането винаги е изненада – като неотворен подарък под елхата, на който виждам размерите, формата и опаковката, но не мога да предположа какво точно има вътре.

В онзи момент, когато трябваше да се откажа от нагласата си, че ето, тази вечер ще раждам, се почувствах леко измамена. Така се чувствах и когато след това трябваше да обясняваме на най-различни хора защо така още няма налично бебе.

Сега съм спокойна, доколкото е възможно. :-) Научих още едно нещо за раждането. И получих напомняне, че много рядко нещата са точно такива, каквито изглеждат. И май сега ще ми още мъъъъъничко по-лесно да се оставя на Чудото да ме води.