Почти се преборих с камарата от бебешки дрехи, които имах за
пране и гладене. Дете, можеш да идваш! Нищо, че още нямаш матрак на леглото – в
нашето има достатъчно място за теб. Е, ако не реши брат ти също да намине – а
той е като котките – колкото и голямо да е леглото, той може да го завземе
цялото. А нашето всъщност не е от най-огромните.
Вчера с прискърбие и досада сложих кръст на Google Chrome, който се срина и ми
затри 3 years’ worth of bookmarks – половината ми
компютърен живот просто изчезна. Бекъп му е майката в този виртуален свят,
бекъп, момиче! Добре, че е блогът, който както всичко друго около мен
постепенно се превръща в архив. :-) Май трябва да му направя копие, преди нещо
да му се е случило и на него.... Грррр, понякога е приятно да започнеш начисто,
а понякога хич.
Днес наливах горещото мляко в буркани и един от тях каза
„прас”, млякото се стече по шкафа, напълни чекмеджето с приборите и чекмеджето
с подправките. Подскочих от ужас при вида на млечното езеро и получих поредната
контракция. :-) Добре, че беше Иван, който с прекрасно самообладание се зае да
отстранява щетите.
Машината за хляб още не е поправена, но ще бъде!!! Не мога
да търпя вече тези ужасни хлябове, които купуваме – за три дни развиват мухъл,
ако не ги оставя да изсъхнат – а тогава вече стават жилаво твърди и опасни за
зъбите. Добре, че момчетата редовно пекат прекрасни содени питки! Ясен им прави
очи и бузки и уши с топчета от тесто. Усмихва ме това момченце.
Изядохме първото тиквено ризото за сезона. О, не мога да
повярвам как преди никак не обичах тиквите – как да не ги обича човек с
прекрасния им цвят? Мммм, а колко бяха вкусни онези фусили с доматен сос и
наденичка и парченца препечена тиква, които си ядох насаме преди няколко дни....Сега
е ред на аленото цвекло! Обичам ноември. :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар