Преди няколко дни тримата (или по-точно четиримата :-))
ходихме горе по ливадата и намерихме дърво с мънички белфльорчета. Бяха
съвършено прекрасни – изобщо никоя ябълка не може да се сравни с току-що
откъснатата от дървото. Есента раздава с пълни шепи!
Яркожълти ясенови листа
насред яркосиньо небе, скачащи катерици, лъскави кестени, падащи и въртящи се
листенца и крилатки, неповторимо вкусни круши от съседското дърво, последни
домати от градината, и над всичко е полегнала тази златна есенна светлина,
която идва право от приказките.
В нашата кухня все по-често греят свещички, вдига се пара от
чаената кана и от тенджерите с топла супа, а доматените салати постепенно
отстъпват на хруптящите шарени кореноплоди, зелето и карфиола, полети с много
лимонов сок и поръсени с препечени тиквени семки.
Постлахме най-сетне и килимите! Иван ги занесе на пране в
Златна Панега и сега са меки и пухкави, ухаят на чиста вълна. И одеалата също.
Започнах полека да чистя градината. И наистина е полека,
защото при мен бързите и резки движения са невъзможни :-). В оранжерията Иван и
Ясето насяха разни салатки, които вече поникнаха.
Подготвяме се за есен и зима. И за среща с едно ново дете. :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар