На 12 ноември следобед се появи едно съвсем ново мъничко момченце. Сега спи в средата на нашето легло с доволен вид и млечни капки по физиономията. Усмихва ми се.
С него, баща му и нашата дула Боряна изживяхме истинска магия, каквато не сме подозирали, че е възможна под покрива на българска болница. Разбрахме какво представлява едно раждане, оставено на естествения си ход. И все още не мога да повярвам колко простичко, тихо и помитащо красиво беше цялото изживяване. През цялото време бях в нежните ръце на Иван и моята прекрасна дула, движих се, имах възможност да усетя и запомня всичко, да се преизпълня с древната сила, помагала на всички родилки. Иска ми се да прегърна нашия доктор, който беше до нас, за да ни помага, а не да ме учи как се ражда. И Вихрен беше прекрасен тогава, силен и устремен навън! А сега като че ли става още по-прекрасен. :-)
3 коментара:
Много ми харесва името, което сте избрали!
Поздравявам ви!
Дае жив и здрав и много щастлив малкият Вихрен! Завиждам за това прекрасно изживяване,което сте имали!
Благодаря ви, Гери и Елена! :-)
Публикуване на коментар