Много интересно лято е това. Температурите при нас изобщо не
достигат 30 градуса, вали почти всеки ден, всичко расте буйно. Градината е
свежа. Създавам нова цветна леха, която се развива добре. Жалко само, че винаги
се намира кой да изяде циниите.
Вали час по час – порои се редуват с незначителни ръмежи.
Дори след суха нощ росата се вдига чак по обед. Облаците са епични по размери и
форми. Светлината често е покъртително красива, слънцето грее върху дъжда,
блести, променя цветовете на нещата. Онзи ден имахме двойна дъга, огромна.
Малкото момченце расте. И е права нашата дула – защо ли ни
трябваше да го кръщаваме Вихрен? Орисахме го :-). Покрай него винаги цари оживление.
Невероятно устремен е, иска да се движи, да изследва. Днес се опитваше да
катери стъпалата на хола и с първото успя. Естествено след това не можа да
слезе. :-) Преследва ме из стаята. Като се преместя на разстояние от него,
допъпля и ме хваща за краката или се намъква в скута ми, ако съм седнала на
пода. Не смея да го оставя върху леглото, защото светкавично се придвижва до
ръба, надвесва се с весела усмивка и започва да се клатушка напред-назад, след
което самоотвержено се хвърля напред (и съответно надолу).
Ясен ходи в „Кабинка” и се бунтува, макар че съм убедена, че
там му е интересно. Все пак друго си е да играеш с деца, а не с досадни
възрастни, които все искат да правят нещо друго или постоянно измислят причини
да не се правят най-веселите пакости.
Откакто се сдобих с „Киндъл”, нещо ми стана – чета във всеки
свободен момент, бързо и ненаситно. В момента поглъщам „Кратка история на почти
всичко” на Бил Брайсън, след като изчетох една книга на Карл Сейгън, и съм
напълно погълната и обсебена. :-) Защо, защо в училище науката никога не ни е
била представяна по такъв вълнуващ начин? Как им даваше сърце на учителите да
каканижат така монотонно и рутинно? И започвам да си мисля, че учебниците трябва
да се пишат от писатели, а не от академици. :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар