..., основно посветени на градинарство, припичане на слънце, тичане по улиците и планове за пътешествия. Като тръгнем на разходка, не мога да реша накъде - към реката ли, където са напъпили върбите (онези с пухените пъпчици, меки като котешко ухо), по улиците ли (покрай китните дворчета и мързеливите изтегнати котки) или по полята, където растат златни минзухари. Изкушенията са навсякъде.
Безброй неща за гледане и снимане и обсъждане.
Детето иска да тича. Вървим, вървим, аз тъкмо очаквам да се оплаче, че е изморен, а той пак се затичва и не мога да го стигна. Дори не се оплаква, когато го карам да се катери по стръмни места. Ходи съсредоточен, с равномерни крачки, без да спира.
В градината голяма игра. Майката си играе на градинарка. Детето си играе на какво ли не. Все го влече към рекичката (да, в задния ни двор тече една малка, но весела бара). Все ходи с мокри крака и кални ръце.
Репичките вече поникнаха. Навсякъде се търкалят лейки и кофички от кисело мляко, от които чакаме да изникне разсад.
Всяка сутрин излизаме любопитни да видим какво ли е цъфнало днес. :-)
Искам като пчеличките да се намърдам в някой минзухарен цвят и да пия слънце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар