Един от най-любимите ми филми от деведесетте, пълен с толкова смях, хаос, тъга, обърканост, жизнерадост и щуротия, че само като се сетя за него, се усмихвам. Итън Хоук е едновременно дразнещ и прекрасен (защо философстващите многознайковци често са толкова неустоими?), Уинона Райдър е в най-добрата си форма, а поддържащите актьори са абсолютни бонбони.
Хехе, все се сещам как Трой (Итън Хоук) вдига телефона и казва с провлечен глас "Hello, you've reached the winter of our discontent." И това е само една от много, много любими сцени. Отгоре на това филмът е натъпкан със страхотна музика. The Knack, Squeeze, U2 и още, и още. :-)
Ако има у вас все още (или вече :-)) някакво зрънце младежка щуротия, гледайте целия филм. :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар