В неделя следобед седях в хола и плетях, когато чух отчетливо чегъртане под кухненската мивка. Казах си - аха, значи не ми се е причуло онова цвърчене отпреди две вечери! Припълзях в стил "Олд Шетърхенд дебне команчите" и съзрях под шкафа едно миниатюрно мишле.
Първата ми реакция не беше "АААААААААААААААААААА, ДАЙТЕ ОТРОВАТА!" или "КЪДЕ Е КОТКАТА?", както е нормално, а хукнах за челника, за да разгледам животинчето по-подробно. Не че не съм виждала мишки, но ми се прищя да видя що за мишле е това, което рискува крехкия си животец, за да проникне незаконно в моята осеяна с нарови зърна кухня.
Не можах да го разгледам, разбира се - то побърза да се скрие, като разбра, че го шпионирам.
Но ми стана някак драго и се почувствах като истински селски човек. :-) Вече мога да казвам, че имам мишки. :-) Добре де, една мишка.
Тук е мястото да отбележа, че моята ненормална за селски човек любов към мишките сигурно ще изчезне, ако успеят да проникнат в килера и унищожат храната. Ако почнат да гризат шоколадовите ми запаси например, не отговарям за действията си.
Но засега няма други щети освен дупката в стената и аз спокойно мога да продължа да седя тук и да се мая, че в кухнята ми е дошло мъничко сиво мишле.
(Снимка на мишката нямам по разбираеми причини.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар