Слънцето навън е като обещание за пролет. Баба Зима обаче все още има енергия да безчинства и вилнее - но не само! Студена е, да, и подхлъзва невинните пешеходци, замразява носовете и пръстите на краката, ама пък какви подаръци раздава на тези, които не се страхуват да се измъкнат от топлата кухня и да се пошляят по хрупкавия сняг!
Слънце! Светът изглежда различен, когато всичко сияе и небето е синьо, когато ледените висулки блестят във всички цветове.
През нощта някой беше рисувал по прозорците.
Успях да снимам, преди слънцето да изтрие тези магии.
В двора са се разхождали кучета, котки и някакви животни със съвсем малки крачета. Невестулки, би казал Мечо Пух.
Навън се срещнахме с една елегантна котешка персона. Дали хората нарочно са си направили такава ограда, за да отива на котката им?
На тази шипка бяха се събрали да похапват най-разнообразни птици. Без да искам подплаших един имелов дрозд.
Ако бях съоръжена с правилния фотоапарат и обектив, щях да снимам дебелите черешарки, които кацаха по оградите пред мен. Една от тях все пак попадна в кадъра. Виждате ли я?
Църквата за пръв път я снимам. Вероятно и не за последен. Виждаме я почти всеки ден, кацнала на склона, малка, семпла и красива. Изглежда като да е поникнала там заедно с дърветата си. Точно както трябва да изглежда една църква.
Слънцето в този сезон обикновено е придружено от вятър. Добре, че се бяхме екипирали добре.
В снега е прекрасно, но е прекрасно и да се прибереш. :-) Имам тук един лебкухен, който някак много се връзва със зимното настроение.
И с чай, разбира се. :-)
Пийвам и гледам какви ги твори навън баба Зима.
Страховито, а? Но капчуците са чудесни.
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
Баба Зима ми е приятелка - все пак съм родена през нейния сезон. Но някак вече ми се иска да видя новите си минзухари......
Няма коментари:
Публикуване на коментар