Bits and Pieces

Последните дни бяха шарена мозайка от интересни нещица. Много чета, пека курабии, чудя се на синигерите, които не се отказват от мен дори и когато се опитвам да ги храня с овесени ядки ("ехо, ние сме Големи Синигери и се храним със Слънчоглед"), слушам капчуците с моето музикално ляво ухо и се питам защо февруари уж е най-късият месец в годината, пък ми се струва толкова дълъг.
Февруари е моят месец, дойде ли той, значи е време за чаено парти, за шоколадени изстъпления и имагинерни торти, които аз уж ще правя, но накрая все някой друг ги прави (но аз ги ям). И много свещи по тортите. Старея! Но както каза моята мила приятелка Ябълков цвят, хубавото е, че рождените дни си минават, но ние не поресваме. (Да, точно "порЕсваме" искам да кажа.)

***
Детето постоянно ни държи на нокти. Много здравословно е това - постоянно си нащрек за нещата, които се случват или могат да се случат. И те все са едни такива хубави.

***
Много блогове четох напоследък и се преизпълних с радост, че е пълно с разни весели, хубави хора, които търсят и намират прекрасното в живота. Например тази шеметна ранчърка The Pioneer Woman. Много я харесвам, безброй пъти ме разсмя през последните няколко седмици. Особено ми харесват снимките й - например тези. И невероятната Т., която наистина рисува с думи. И Kelly Rae, и Lesley, и Nicky, чиито рецепти са просто несравними.

***
Четох също стари дневници. Ааааааах, като ми се завъртяха едни кьолнски спомени, изникнаха ми в главата рейнски вълнички, запотени бирени чаши и катедрални кули - красота, красота и неповторимост! Особено жив е споменът за самотни разходки по мостовете и градът в близката далечина, нещо ето такова:

Снимката е от D-Kuru/Wikimedia Commons.

И отгоре на всичко съм се размечтала силно за Норвегия. Ясно кой е виновен.



Но този път Григ получи и подкрепление в замайването на моята стара глава с магиите на севера. Имало, моля ви се, един художник на име Теодор Кителсен, и аз да не знам! Поправих този жесток пропуск.
Какво ли могъщо ехо се получава под тези скали, а?

Това се казва истински трол.

Приказка. Само това мога да кажа. Приказно ми е.

И страховито също. Едно такова приятно тръпкопобиващо.

Ходи ми се по такива места:

И тия катерици са чудни.

Тук има още.
Докато чакам да дойде март и време за садене на неща, продължавам да си мечтая и да трупам съкровища.
А докато мечтая, под снега работят разни чудеса.

Да. Очаквам пролет, пълна, препълнена с чудеса.