Ясен стана на 3 :-)

Безкрайно мило ми става, като помисля колко беше мъничък. И колко е мъничък сега, заспал в слънчевите завивки. Като се събуди, ще има гости и подаръци. Момчето ми прекрасно. :-)

Прибрахме се от Турция по тъмно, посрещна ни ухание на цъфнали дървета, и естествено веднага изтичахме в градината да видим дали растенията ни се чувстват добре, дали растат и дебелеят.

Ето тук набързо няколко хубави нещица от нашия април.

Първият щъркел е още самотен. Рядко го виждаме в гнездото, сигурно скита по полята и гони жабите.

Нарцисите тази година са много. Горе-долу четири пъти по толкова. :-)

Това ми са цветните лехички. Преди пътуването садих жълти теменужки, които за радост моя имат съвсем свеж вид.

Едните нарциси прецъфтяха, сега са наред другите, дето са на сянка. Липсват ми само повечко зюмбюли. Нищо, наесен ще наваксаме. 

Иначе навсякъде глухарчета. И онзи жълт храст, дето го има навсякъде и не мога да запомня как се казваше.  

Много си харесвам шарените иглики и дребните нарцисчета. И мускаритата. Ясен искаше да ги яде. :-)

Белият обект в дъното вдясно е нашата оранжерия. Поръчахме я в пристъп на земеделско умопомрачение и дълго време се борихме със сглобяването й. Толкова дълго, че тотално закъсняхме с обработката на почвата вътре и засяването на растенията. 

Вътре цари пълен хаос. Както и приятна топлина и завет от априлския вятър. 

Ето ги лука, репичките и марулите.

Бъркотия от кресон, рукола, спанак, главеста салата и разни други неща.

Още салати...

И ягодите, дето явно трябва да ги опрашваме ръчно, понеже няма как да накараме пчелите да влязат в оранжерията.

Е, някои симпатяги си влизат неканени. :-) 

Хайде пак навън.

Много си се радвам на цветята.

И на къдравия магданоз. 

И на малините, част от които оцеляха след сушата миналата година.

В тези легени Иван отглеждаше едни водни растения.

Сега ще имаме жаби (виждате ли поповите лъжички?). А вероятно и водни змии. :-)

Вечер в градината ухае силно на разцъфтелите джанки. А снощи чухме и първия славей в нашата околност. 

"Мамо, виж, тука има цъфнали теменужки!"

Да, не мога да повярвам, че на това място неотдавна имаше половин метър сняг. :-) Как хубаво се променят нещата. 

Чакам сега да ми дойде вдъхновението и ще ви разкажа и за Турция. :-) Бъдете весели!

Керкини

В събота пресрещнахме пролетта на гръцка земя. Пътуването ни беше различно от тези, които обикновено правим - без Ясето, без кола. Организирана автобусна екскурзия със себеподобни орнитолози и бърдуочъри, тръгнали на лов за красиви гледки. 

Хитро е в тази част на годината да пътуваш до Гърция, пък било то и само до езерото Керкини, което е почти до границата. Още в Кресна те посреща един различен климат заедно с цъфнали бадеми, а по на юг е вече истинска, пълнокръвна пролет. С щъркелите му и всичкото му. 

Обичам юга. Точно сега препрочитам за н-ти път италианската част на "Eat Pray Love" (не знам какво ме кара да чета тази книга толкова пъти) и си мисля колко неповторима е тази южна атмосфера. Когато човек пътува нататък, душата му олеква, започва да става един такъв безгрижен, да се наслаждава на сладкото безвремие, съчетано с топли цветове и богата, вкусна храна. 

Гледайки сенчестите тераси на гръцките къщи, обзаведени с удобни маси и столове, не можех да не закопнея леко за няколко безгрижни гръцки или италиански дни. Франческа налива масло в огъня, като току ме подпитва кога ще ходя пак към Италия. Единственото ми и последно пътуване дотам беше преди 6 години и още не мога да забравя хаоса и веселието на италианците. За радостта от хубавата храна по-добре да не говоря. 

Но това пътуване не беше такова. Хубавата храна беше ограничена до сандвичи от моя чудесен хляб с квас (скоро няма да спра да се хваля с този хляб) и прекрасния шоколад Ritter с вафличка. Е, все пак когато човек ходи за птици, е по-добре да не се разсейва със сувлакита и печени агнета. Защото ходенето за птици е свързано с ходене! :-) Сигурна съм, че не сте изненадани. 

И тъй - Керкини.... 

....е много интересно място. Поначало водоемът е представлявал разлив на река Струма, който обаче е завирен през 1932 г., като в резултат се е получило идеално място за птици. В момента е любим обект на орнитологическия туризъм и се посещава от голям брой любители на птиците.

Много е приятно, че на три часа път от София има езеро, където човек може да види пеликани, фламинги и най-различни други водолюбиви птици от сравнително малко разстояние. Като си помисля, че за поколението преди нас това пътуване до Гърция е било на практика недостижимо, се чудя доколко се променят нещата. А ние просто стягаме раниците и отиваме. Дааа, трябва човек да се възползва от тези възможности. 

Ние се възползвахме здравата. :-)

Бяхме весела дружина, добре въоръжена с бинокли, тръби и фотоапарати, готова за орнитологически приключения. 

Пътувахме с лодка по езерото да видим пеликаните. Наблюдавахме големи и малки корморани и безброй речни чайки. Видяхме една речна рибарка, кацнала на шамандура.

И чапли – големи бели, малки бели и сиви.

Времето беше прекрасно – топло и тихо. Гледките внушаваха само мир - гладките води на фона на покритите със сняг Беласишки върхове, пасящите крави, тръгналите по свои работи птици, необезпокоени от нашето недискретно шпиониране.

Честна дума, почти бях забравила колко е прекрасно. Когато наблюдаваш птиците, надникваш в паралелен свят, който има свой живот и свои правила, различен и красив е. В този свят хората нямат място - нито могат да го видят в целия му блясък, нито да го разберат - и все пак човек се умилява от възможността да надникне през ключалката, да види част от местата, където никога няма да бъде допуснат. Това е все едно да гледаш как си играят малки деца - не разбираш какво правят, но са толкова красиви, нежни и истински, че не можеш да извърнеш поглед.

Както човек не може да извърне поглед от снежнобелите малки бели чапли, които бавно и методично се разхождат из плитчините, докато вятърът развява изящните им дълги пера. 

Радвахме се на много птици. Нямаше фламинги за жалост, но не останахме лишени от красиви гледки. Чудесни бяха клопачите и забавните бели ангъчи. Много ми беше приятно да гледам летните бърнета с тяхното толкова елегантно оперение – плуваха съвсем наблизо и бяха перфектно осветени. Големите гмурци бяха навсякъде. Малките гмурци плуваха весело като тапички и току се потапяха под водата. Видяхме лопатарки, разни видове дъждосвирци, сиви гъски, неми лебеди. И голям креслив орел, кацнал на дърво. 

А и пеликаните както винаги бяха голяма атракция. Как летяха на фона на топлото слънце и сенките им прехвърчаха по земята! Гнездовите платформи бяха претъпкани с къдроглави пеликани, а имахме щастието да видим и розовите. Невероятни птици са. Погледнете тази безумна снимка, която е правена на Керкини. Не ми се иска да съм на мястото на рибите. :-) 

О, беше прекрасен ден.

  

  

   

   

 

  

 

Екскурзията беше организирана от „Травентурия” и Българската орнитологическа централа.

Шарени мартенски дни...

..., основно посветени на градинарство, припичане на слънце, тичане по улиците и планове за пътешествия. Като тръгнем на разходка, не мога да реша накъде - към реката ли, където са напъпили върбите (онези с пухените пъпчици, меки като котешко ухо), по улиците ли (покрай китните дворчета и мързеливите изтегнати котки) или по полята, където растат златни минзухари. Изкушенията са навсякъде. 

Безброй неща за гледане и снимане и обсъждане. 

 

Детето иска да тича. Вървим, вървим, аз тъкмо очаквам да се оплаче, че е изморен, а той пак се затичва и не мога да го стигна. Дори не се оплаква, когато го карам да се катери по стръмни места. Ходи съсредоточен, с равномерни крачки, без да спира. 

В градината голяма игра. Майката си играе на градинарка. Детето си играе на какво ли не. Все го влече към рекичката (да, в задния ни двор тече една малка, но весела бара). Все ходи с мокри крака и кални ръце. 

Репичките вече поникнаха. Навсякъде се търкалят лейки и кофички от кисело мляко, от които чакаме да изникне разсад. 

Всяка сутрин излизаме любопитни да видим какво ли е цъфнало днес. :-)

 Искам като пчеличките да се намърдам в някой минзухарен цвят и да пия слънце.