Не, това не е научна разработка на тема колко е лошо и опасно котките и бебетата да пребивават в общо жизнено пространство. Предполагам, че по въпроса е изписано достатъчно много.
Мен ме вълнува друго – през последните седмици все по-често забелязвам доколко поведението на почти шестмесечния ми син ми напомня на различните котки, с които съм живяла в разни периоди от живота си. :-) Всичкото това в най-положителна светлина, разбира се :-), защото аз се имам за голям котколюбител, а от известно време и за бебелюбител (особено на собственото ми бебе, хехе).
Та какво е значи общото между котките и Ясето?
- Мляко. Котките са известни като зверове, ядящи мляко. Доколко това е вярно, няма значение – фактите говорят, че повечето котки мляко не отказват. Ясен също яде мляко. Всъщност той друго не яде.
- Месят, когато сучат. Малките котенца с усилено мъркане мачкат корема на майка си, докато сучат от нея. Ясето от известно време разви същата техника (но без мъркането).
- Драскат. На Ясето ако не му изрежем ноктите, може да ми нанесе резки, достойни да бъдат включени като постижение в CVто на всеки възрастен и опитен котак. Разликата с котките е, че Ясето драска включително и себе си. :-(
- Когато са гладни, няма начин да не разбереш. Рев и вой, докато не дойде манджата!
- Обичат да привличат вниманието на околните хора, издавайки разнообразие от звуци, често кръвосмразяващи или най-малкото доста озадачаващи.
- Дъвчат и играят със странни предмети. Чадъри, метли, покривки, вестници, пръсти...И още пръсти...Колкото може повече пръсти!
- Имат прекрасни меки обли глави, които просто те канят да ги галиш, докато ти отмалеят ръцете.
- И въобще са ужасно меки и пухени (ако се абстрахираш от ноктите им).
- Цялата тази мекост и пухкавина им е нарочно дадена от природата – защото те ОБИЧАТ да бъдат галени, мачкани и почесвани, и да се гушат.
- Топлят.
- Ухаят. Който е живял с чиста котка, допускаща близък контакт с хора, знае колко хубаво миришат котките. А за бебетата няма какво да говорим. Мммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммм, Ясето мирише по-прекрасно от най-великолепния френски шоколад с 40% какао и по-зашеметително от люляците през май, и по-фино и нежно от гората след дъжд.
- Спят много и се сърдят, като/ако ги събудиш (събуждането и в двата случая според мен е зловещо престъпно деяние, което трябва да се наказва най-строго).
- Повръщат. Обикновено неочаквано и с последици. Няма да забравя красивия пирует, който направих, когато се подхлъзнах на една котешка ъъъ...локвичка, взимайки на скорост завоя към кухнята. Стената сигурно още носи белези от разплискания в резултат малинов компот, който държах в ръка по време на събитието.
- Трима души спят в легло, широко метър и половина. Единият от тях е бебе. Какво е разположението на тримата върху леглото? Правилно – бебето в средата, а другите двама (родителите му в случая) вкопчени един в друг висят опасно на ръба на леглото в очакване всеки момент да се сринат на пода. С котките е абсолютно същото. Ако ще да спите на миндер, широк 4 метра, като в старите къщи в Жеравна, котката ще ви набута в ъгъла, докато тя се шири спокойно някъде по леглото.
- Действат размекващо. За бебетата е ясно – всякакви корави типове омекват пред тях. Обаче и котките го умеят това! Пред бившия ми вход живее една Котка, пред която благоговеят всички най-ръбести субекти в околността (и неръбестите също). Хора, които никога няма да видиш да се усмихват, пред Котката стоят умилено нахилени, като в същото време режат кренвирши на ситни парченца, а Котката се умилква около дебелите им прасци.
Най-генерално погледнато общото между котките и бебетата е, че хем не могат да говорят, хем целият свят е на техните заповеди. Те просто са създадени да бъдат центърът на Вселената. Аз не им се сърдя за това. Приятно ми е да гравитирам около тях. :-) Все пак мъркането на котка и смехът на малко бебе са едни от най-ощастливяващите звуци на света.
