Вълшебният октомври

След като юли ни удави в дъжд, намирам за напълно справедливо октомври да е топъл и сух. Този месец положихме всички усилия да се възползваме от есенните блага. В някои моменти позиционирах компютъра в оранжерията, за да попия възможно най-големи количества есенно слънце. В други, по-заети моменти се взирах скръбно навън през прозореца и копнеех да съм под небето, а не насред кашата от неспирни корекции.
В един от дните съзрях отсрещния хълм с почервенялата дъбова горичка и реших, че не може да не отидем дотам на лов за гледки. Прекрасно беше синьото небе през жълти, оранжеви и червени листа. В най-скоро време такова изобилие от цвят ще бъде вече силно дефицитно в околния пейзаж.

Правих и разходка до тайната полянка, и до тайното дюлево дърво, проведохме орехови търсения, събирахме купища листа и редихме украси в къщата и юртата. В този сезон юртата е най-чудесното място за седене през деня - слънцето я нагрява и човек може да си пребивава вътре бос и по къси ръкави. В къщата хаосът е невъобразим, а в юртата няма почти никакви вещи, което действа много успокояващо. Обичам в средата на деня да си поседна там с кана чай и запалена свещичка, за да събера сили за останалата работа.

 

 

Обичам и да се шляя по двора, да събирам яйцата, да наблюдавам кокошките и да проверявам какво е поникнало в оранжерията. Тази година много закъснях със сеенето на спанака и другите зелении, но ако не за зимата, поне за пролетта ще има салатен материал. За късмет ягодките продължават да раждат, преди седмица събрах цяла шепа уханни плодчета!

 

 

 

Мисля да изпратим вълшебния октомври с огън на двора. Ще ми липсват цветовете навън, но се радвам и на идващата тишина и тъмнина, на огъня в кухнята и солната лампа в юртата и на ноемврийските вечери, когато ще си четем Туве Янсон и "Приказки за финландските джуджета". Наистина приказни дни се задават.