Зимното слънцестоене

Днес в 19:15 нашата планета ще префучи през точката на зимното слънцестоене. Днес е най-късият ден в годината, най-дългата нощ. И както в стари времена хората са изпълнявали най-различни ритуали, за да призоват светлината в този най-тъмен момент от годината, така и ние днес решихме да се позабавляваме, да поздравим слънцето, да вдигнем наздравица за Светлината и живота, който тя носи.
Най-важната част от празненствата в този ден е разпръскването на мрака. Но с уважение. Мракът е мястото за тишина, поглед навътре, за почивка и обновяване, за събиране на сили, за тъгата, за почитането на изгубените и отминалите неща. Мракът е пространството, което посреща светлината.
Точно сега се случва the Rest and Quiet Renewal of Winter, както се казва в едно мое така любимо стихотворение, и сега е мигът да се зарадваме точно на това. :-) На момента преди изгрева, когато всичко застива в очакване. На тишината, която е най-дълбока точно преди да започне музиката.
Днес се веселим. :-)
Разходихме се покрай рекичката, замръзнала в красота.

  

Намерихме чуден прясно отсечен елов клон, който ще ни послужи за коледна елха, толкова кичест и зелен. И един дънер за бъдник. Когато се събудят децата от сън, започва паленето на огньове и свещи! След като се порадваме на зимното тъмно небе, нека поканим светлината да се върне при нас.

Иван донесе в кухнята печката от гаража, така че ще имаме огън и вътре. И за да се сгреем напълно и всестранно, мисля да забъркам едно греяно вино. А за децата чай и безалкохолен гльог. :-)  

Мракът тази нощ няма да е пълен, защото Луната расте, пълнолунието наближава. Но толкова по-хубаво - колкото повече светлина, толкова повече радост! Някъде близо до Луната ще видим и Юпитер с четирите Галилееви спътника, наредени по два от двете му страни. Магическа гледка.

По-късно ще пиша още за нашите веселби! :-) Междувременно ви желая много радост и щастливо начало на астрономическата зима!

 

П.П. По залез запалихме в средата на двора нашия огън. Иван и Ясето бяха натрупали хубава кладичка, която весело се разгоря. Прескачахме я и пекохме на жарта Stockbrot (буквално "хляб на пръчка"). Ползвахме обикновено тесто с мая (ето тази рецепта на немски, има и снимка). Стана много вкусно, особено с дюлевия конфитюр на баба. Остана ни тесто, от което си опекохме кифли за закуска за следващия ден. Пренесохме си огъня вътре в печицата и загряхме тенджерката с греяното вино (рецепта). За Ясен имаше подобно питие, само че не с вино, а със сливов компот, стана много вкусно. Напалихме много свещи и лампичките, наизвадихме курабийките :-). Беше топло и уютно, котката мъркаше, децата се веселяха (Ясен беше особено доволен от новата си количка.). Имаше и постни сарми с киселото зеле на Иван, с булгур и гъби и червени чушки и сушени доматки. :-)

Един прекрасен зимен ден, пълен с радост и сладост! Дано има още много такива и при нас, и при вас. :-)