До морето през април

Пролет – значи занимания в градината, цветя, ядене навън, ритане на топка – и още поне едно нещо, не по-малко важно – скитня. Изтупване на зимния къщен прахоляк, задръстил и душите, и сетивата. На път.

Началото на април беше времето за първото пътешествие тази година. А местата – ами те бяха няколко. Доста. :-) Познати, добре забравени, но и някои нови.

Началото беше Бургас. На първата сутрин на излизане от хотела над главите ни се провлече върволица от най-малко 500 щъркела. После на Атанасовското езеро пред очите ни се разгърна пълното великолепие на миграцията – няколко комина с поне 2000 щъркела. Поне. Свалихме мартениците и якетата, напече ни бургаското слънце, погна ни орнитологичната страст. :-) 

Солта на морето

Оттук се наблюдава миграцията :-)

Закотвихме се задълго при Музея на солта в Поморие, разпънахме тръбата и загледахме зрелището пред нас – островчето с гнездящи гривести рибарки и саблеклюни, и току пред нас накацали рибарки, черноглави чайки и корморани. Гледахме ги от упор, хапвахме, Ясен си играеше тихичко, а Вихри спеше в количката. Беше просто прекрасно. Рибарките кряскаха, летяха над главите ни и ловуваха. Прелитаха саблеклюни, кокилобегачи, зяпахме един морски дъждосвирец, появи се и розова чайка в брачно оперение...

Корморани, гривести рибарки и черноглави чайки на Поморийското езеро

Иван в пълно орнитологично снаряжение :-)

На другия ден закусвахме при укритието на Атанасовското езеро, където гледахме доста дъждосвирци и патици, после надникнахме за кратко към езерото Вая (имаше много големи гмурци) и продължихме на юг. Спряхме край морето на стария път за Дюни насред полянки от мускарита и гарвански лук, нагазихме в студеното море, закусвахме, припичахме се, гледахме вълните. Имаше делфини! Ясен игра дъъъъълго в пясъка. В морето плаваха черногуши гмуркачи. И такова дълбоко синьо небе над главите ни! 

Към моретоооо!

На Ясен автомобилните писти

Поспряхме после край Ропотамо, приказно беше пак – реката се влачеше съвършено гладка с отраженията на всички дървета, зелен кълвач викаше в гората, прелитаха полубеловрати мухоловки, беше пълно със синчец, лисичина и теменужки. 

И на Аркутино се отбихме, срещнахме жалобна мухоловка, гледахме костенурки и жаби и чудна магическа светлина по тръстиките. 

Със странен залез завърши денят във Варвара, там отседнахме и срещнахме приятели. 

Събудихме се насред пролетния рай – сутрин, морето блести в слънце, синигери пеят, светлината е ярка и събуждаща. Пролетно море!

Правихме пикник край Велека, преминахме през Синеморец и видяхме устието на реката, толкова е красиво, че чак неистинско изглежда. 

Велека

 

Устието на Велека

И още по на юг. На Силистар постояхме замечтани, реката сияеше в слънчеви отблясъци, два сладки дъждосвиреца щъкаха по пясъка. Ясен прегази студената рекичка и се заигра в пясъка, а бебето спеше мирно в количката. Навътре в морето вълните се блъскаха в скалите и надигаха морска пяна. 

Устието на река Силистар

Ясен с багера :-)

Окачалка за биноклите :-) и завет за спящото бебе

На юг стигнахме чак до Резовска река, отсреща се вееше турският флаг и се виждаше морска пустош. Накрая направихме последна морска нощувка във Варвара и на следващия ден се отправихме към странджанските дебри.

Милото море, толкова диво, толкова умиротворяващо. Животът в неговата пълнота, светлина и красота. Птици и небе и вятър, топъл пясък, приказна тишина.