Ура, тръгнахме вече по разходки! Вчера се отплеснахме час и
половина с Вихрен в количката и весел Ясен, който тичаше наоколо и разправяше,
че е Мики Маус. Срещнахме съседските деца с майка им и приятно се пошляхме по
улиците.
Но все пак времето, което прекарваме вътре, все още доста
надвишава престоите ни навън. Такъв е сезонът. И съответно в тази част на
годината винаги има голяма активност на домакинския фронт.
Много се вдъхнових от хляба с квас на Рада и реших с Ясен да
си отгледаме малко собствен квас – хем да хапваме истински вкусен хляб, хем с
образователна цел. :-) Е, образователният елемент леко отиде на кино, тъй като
забравихме кваса два дни неподхранен и неразбъркан, получи се мухъл в единия
буркан – но спасихме малко от него и вчера замесих един пробен хляб.
Ясен развива строителна дейност с всички налични играчки –
строи къщи със смайващо разнообразие от архитектурни решения. В последното
творение участват даже един свещник от солен кристал и кутия от диск със „Сън в
лятна нощ” на Менделсон. :-)
Правихме много омлети и фритати. Последния път Ясен бърка
яйцата, ряза варени картофи, стърга кашкавал на рендето. Четох скоро в една от
книгите на Джон Холт за една майка, чиито деца (на 2 и на 4) готвят съвсем
самостоятелно и без надзор – даже си включват (и изключват :-)) сами котлоните.
Тя смята, че когато децата могат да ползват печката по предназначение, вече не
им е интересно да играят с нея и няма опасност да направят някоя поразия. Хм.
Предстои да тестваме тази теория. :-)
Впрочем Ясен напоследък прави много неща в кухнята. Бели
моркови и картофи с белачката и ги мие, пъха дрехи в пералнята, а като се
изперат, я изключва и вади прането, бърше плота, подрежда масата...А онзи ден
ми помагаше да сгъвам прането и да го прибирам.
Наскоро правихме сурови рожкови бонбони (съдържаха смлени
бадеми, слънчоглед, мед, тахан и брашно от рожков, оваляхме ги в смлени орехи).
На Ясен му хареса да реже сместа на части и да оформя топчета, но после по
неясни причини не яде от бонбоните. Затова пък аз ядох, и още как.:-)
Преди няколко дни излизахме за малко по тъмно и ясното небе
ме изкуши да извадя телескопа. Той е най-обикновен мъничък любителски уред с
60мм обектив и алт-азимутална монтировка, но върши работа. Погледнах Юпитер,
Плеядите и мъглявината Орион, след което небето се покри с ужасни слоести
облаци. Сега телескопът стои в гаража и чака ясна нощ, за да излезе отново
навън. Междувременно поддържаме вдъхновението живо, като гледаме в Ютюб сериала
„Космос” на Карл Сейгън. Прекрасен е!
Онзи ден се чалнах от пролетното време навън и извадих
кутията със семената плюс един тефтер и стиска градинарски списания, за да
подхранвам лудостта. :-) Правих цветарски планове. Като си припомних колко
семена накупих последно, установих, че трябва веднага да почна да сея, ако
искам да ги употребя всичките. И не, най-добре не ме питайте за зеленчуковите
семена. Не знам отде ще взема посевна площ. Ама важното е да се кроят планове!
Няма коментари:
Публикуване на коментар