Радостно е

Одеве Ясен и братовчедите му устроиха снежен бой в задния ни двор. Слушах детски смях и тупуркане на крака, весели викове, а в това време Вихрен лежеше до мен топличък, тих и уханен.

Коледните дни са леко хаотични, шумни, понякога се чудим как да насмогнем на нуждите на двете деца и на собствената си необходимост от пространство, възрастен разговор и сън. Но колкото и да е щуро около нас, зимата ни кара понякога да се смълчаваме. Гледаме снега, пушещите коминчета, вдъхваме парата от чашите с чай и се радваме на нашата малка къщурка, така стоплена и уютна, гостоприемна за измръзналите пръсти и крачета.

Одеве всички бяха излезли навън с тава топли кроасани. Децата хрускаха, а бузите им розовееха като ябълки.

Вчера и моите бузи розовяха, докато се пързалях по заснежения склон зад къщата с една от ония смешни пластмасови седалки с дръжки, а Ясен ме гледаше развеселен. Радостно е. Подаръци под елхата, курабийки, детски усмивки, goodwill, топлина, пъстри украшения, ухание на борова гора в кухнята, свещи, fairy lights, пълни чайници, музиката на Хендел – всичко е точно така, както трябва да бъде.

Само едно ми липсва – моментът, когато ще можем да излизаме с бебето за повече време и да скитаме всички заедно по снега. Ще търсим следи от зайци и невестулки, и ще се пързаляме с шейни по чудния сняг.

Толкова е хубава тази Коледа! :-)