За Виена и малко думи са достатъчни.
Има атмосфера шарена и топла.
Има тъмни и светли лица,
история (не само хабсбургска),
австрийска елегантност,
италианска хаотичност,
объркваща международност,
култура висока и средна и ниска (суб, много суб на моменти :-))
сладост (не само сладкишена),
красота семпла и очебийна.
Има свой език, който на кестените казва Maroni, а на вишните – Weichseln, на сметаната – Obers, а на бирариите – Beisln……..
Гостоприемна е и пълна-препълнена с малки съкровища за откриване по улички, зад ъгли, по стълби.
Есента й подхожда. Приглушената светлина се слива с блясъка на изящните фасади.
И странно, дори в пищността на Белведере не долавям валсово тактуване, само нещо нежно и неуловимо – като това.
Струва ми се, че сега трябва да гледам "Before Sunrise" - нежен филм, в който се вижда малко от Виена, но се усеща нейното присъствие.
Това е, което е Виена - присъствие. Спомен за красиво минало, който създава красиво настояще.
Няма коментари:
Публикуване на коментар