Априлски поздрав от градината

Понякога като седя в градината, се сещам за далечната 2009, когато се нанасяхме в сегашния ни дом - спомням си миризмата на застояло в къщата и преплетените гъсталаци от къпини и повет в градината. Сега на фона на окосената трева и прясно разкопаните лехи ми изглежда странно, че нашият любим двор някога е бил толкова обрасъл.

Сега на мястото на тези повети има малко парниче със салати, репички и лук. :-) И в градината растат най-различни други красиви, радващи и вкусни неща... :-)

Тази година за съжаление априлското време не е много пролетно и растенията напредват доста бавно. Липсват им слънцето и топлият дъжд. И на мен ми липсват също. 

След снежната изненада за щастие имаше един ден, подходящ за работа в градината, вдъхновяващ със слънце и нещо като топлина. Миналата събота падна такова копаене и заравняване, плевене и изкореняване, поливане и садене, че още ме болят краката :-) 

Ясето също участваше. :-) 

Навсякъде се търкалят инструменти и чували с тор. Купих си нова остра лозарска ножица да мъча поветите. И още сума ти семена. Колекцията от семена стана толкова голяма, че трябваше да я преместя в нова кутия. Всъщност най-добре ще бъде тия семена да ги измъкна от новата им кутия и да ги засея. :-)

Не знам само къде ще намеря място. Градината е голяма, но много трудно се завладяват земеделски площи. Борбата с коренищата е едно на ръка, но и пръстта много не я бива...Една сива глина има, която ме хвърля в отчаяние, като се лепне на лопатата. 

Нищо, нали не сме зависими от плодовете на земята, за да оцелеем - все ще се преборим за някой домат и тиквичка! :-)

Ето я кутийката ми със семена, която е постоянен обект на интерес от страна на най-младия градинар. С него онзи ден сяхме домати, краставици и тиквички и той с голямо внимание поставяше семената в дупчиците им. :-) Жалко, че по-късно със същото внимание изкорени две поникнали тиквички и една краставичка. :-/ 

Цветната градинка е много пъстра и весела, постоянно навестявана от припрени пчели и ярки пеперуди. Много ми харесват земните пчели, дебели и пухкави като раирани мечета. :-) И една пеперуда, която прилича на колибри с бързо пърхащите си крилца и дълъг хобот. 

Сега си мисля, че би трябвало да имам повече бибил (така Ясето нарича зюмбюлите :-)). Толкова са уханни! 

Много ме радват и малките нарцисчета, и новите лалета, и шарените късни иглики...Също и цъфналите жълти храсти, глухарчетата, поникнали в паважа, сладкият шибой и белите цветове на сливките.

Ех, чакам сега пролетната топлина, която ще накара семенцата да покълват, а поникналите вече растения да нарастват...Защо е такъв намусен този април? 

Хайде, слънце, идвай, че колко много градинарстване ни чака! :-)