Ето я новогодишната ни пита, която се изяде много бързо и беше прекрасна. Не сколасах да я снимам, преди някакъв алчен човек (да не споменавам сега имена) да я начупи от единия край, та трябваше да я сглобяваме пак за кадъра.
От точената баница за съжаление не остана кадър, защото беше малка и много вкусна, и ако бях напуснала масата, за да взема фотоапарата, нямаше да се доредя до нито една троха.
Високата пекарска цел на Иван бяха кроасаните. Френски кроасани с масло.
Французите са много шовинистични по отношение на своите кроасани и има защо. Те вероятно биха се потресли от нашите кроасанчета, задето са правени с немско масло... :-) Но това е напълно маловажно. Ей тези златисти хрупкави пухкави неща, които Иван измайстори, бяха просто съвършени.
Не могат да се опишат. Но я да пробвам. :-) Коричката е хрупкавка и крехка, а отвътре са влажни и просмукани с масло, без да са лепкави или клисави, корите на тестото са идеално надиплени и цялото нещо е въздушно, сочно и уханно.
През тези дни повечето колеги на Иван тичат към къщи с пакети масло под мишница и точат теста. Откакто той ги черпи с тези красоти за имения си ден, кроасаните са на мода. :-)
Започвам да се чудя дали да не направя едно масово кроасанено пиршество вкъщи. :-)
Рецептата за кроасаните е от ей този тип, който за малко да провали цялата работа със сбърканата рецепта в началото на клипа. Да знаете от мен - не една чаена, а една СУПЕНА лъжица мая. Добре, че французите ги бива в химията, та тяхната мая се справи въпреки малкото количество.
Сега се чудя какво още сложно нещо да поискам от Иван да ми сготви. :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар