Още една хубава разходка

ясно синьо небе и простор 

в далечината се виждат блоковете на София

приятно е да знам, че са толкова далеч :-)

Витоша е снежна

в боровата гора ухае приятно на смола

небето е направо бездънно

полето е обширно, опира чак във витошките склонове

прекрасен е мекият зелен мъх 

дивият вятър

мисълта за топлата супа вкъщи :-)

обичам разходките

Малко пъстрота в сивата зима

Наскоро ми се наложи да търся пердета и покривки. Същинска сага! Не знам защо по софийските магазини за платове десените с цветя никакви ги няма. Настанало е царството на евтината и скъпата лъскавост, органзата, тенекиените материи, праволинейността. Ако човек иска да се обзаведе в стил country house, може да му излязат мазоли, докато обикаля по магазините в търсене на нещо смислено - простичко, красиво и весело.
Разликата се вижда, когато човек се зарови в купчините от покривки в любимия ми магазин за домакински текстил втора употреба. Човек може да се заплесне по хубавите материи, по ясните, ярки цветове и красивите фигури.
Покривките....! О, как ги обичам. Когато избирам покривки, веднага си представям на коя маса ще ги сложа, какви сладкиши ще сервирам на тях, кого ще поканя - чувството е прекрасно. Особено ако покривките са аленочервени, небесносини или пък на цветя. :-)

News from the garden :))

В момента няма и следа от сняг. По този случай всичко живо в земята е решило да се надигне и да се покаже на слънцето - стари буреняци и тревички, и най-най-важното - кокичетата. :-)

Just some random feelgood music for a sunny winter's day

На дневен ред - 90es, identity crisis, Ethan Hawke
Премного филми, премного guilty pleasures
Или просто премного зима
Приятно е, както знае всеки, който е бил млад и глупав
I'm still in my twenties, I'm allowed to be silly :-)
Just listen, close your eyes, tap your feet

Хрупкави отвън, сочни отвътре :-)

През празничните дни падна голямо готвене. И двамата с Иван се посветихме на експериментаторство, като аз наблегнах на курабийки, супи и сарми с най-различни пълнежи, а Иван се нахвърли на тестените храни - хлябове, баници и други разни благини, за които ще разкажа след малко.
Ето я новогодишната ни пита, която се изяде много бързо и беше прекрасна. Не сколасах да я снимам, преди някакъв алчен човек (да не споменавам сега имена) да я начупи от единия край, та трябваше да я сглобяваме пак за кадъра.

От точената баница за съжаление не остана кадър, защото беше малка и много вкусна, и ако бях напуснала масата, за да взема фотоапарата, нямаше да се доредя до нито една троха.
Високата пекарска цел на Иван бяха кроасаните. Френски кроасани с масло.
Французите са много шовинистични по отношение на своите кроасани и има защо. Те вероятно биха се потресли от нашите кроасанчета, задето са правени с немско масло... :-) Но това е напълно маловажно. Ей тези златисти хрупкави пухкави неща, които Иван измайстори, бяха просто съвършени.

Не могат да се опишат. Но я да пробвам. :-) Коричката е хрупкавка и крехка, а отвътре са влажни и просмукани с масло, без да са лепкави или клисави, корите на тестото са идеално надиплени и цялото нещо е въздушно, сочно и уханно. 

През тези дни повечето колеги на Иван тичат към къщи с пакети масло под мишница и точат теста. Откакто той ги черпи с тези красоти за имения си ден, кроасаните са на мода. :-) 

Започвам да се чудя дали да не направя едно масово кроасанено пиршество вкъщи. :-) 

Тайната на тези чудеса е маслото. Джулия Чайлд и всички други, които се превъзнасят по маслото, имат пълно право. :-) И като казвам масло, имам предвид МНОГО МАСЛО. И хич не ме интересува колко е вредно.
Рецептата за кроасаните е от ей този тип, който за малко да провали цялата работа със сбърканата рецепта в началото на клипа. Да знаете от мен - не една чаена, а една СУПЕНА лъжица мая. Добре, че французите ги бива в химията, та тяхната мая се справи въпреки малкото количество.
Сега се чудя какво още сложно нещо да поискам от Иван да ми сготви. :-)

Снежни разходки

На 1 януари сутринта всички улици бяха безлюдни. Скитахме на воля навсякъде, закачахме хорските кучета и надничахме да гледаме патиците на улица "Орех", зяпахме червените кокошки в големия двор на булеварда и газихме из преспите. Чудна светлина, недокоснат сняг и пълна тишина, сякаш всички хора през нощта са се изнесли нанякъде. О, как обичам пусти улици!

Снегът беше необичаен този ден - на едри, хрупкави кристали, настръхнали като козината на полярна мечка.

Ясен си има шейна. И го е страх да се вози на нея. Чудесно алиби за неговите родители, които не бяха се пързаляли от десетилетия. Преди няколко дни толкова пъти се спуснахме по нашата улица, че накрая счупихме шейната. :-) Не ги правят като едно време...

Сега нагоре по хълма е прекрасно. Снегът почти се е стопил, сред златната ланска трева са останали бели островчета.

По снега е пълно със следи на птици и животни. Например зайци.

И на малки весели деца, тичащи без цел из пейзажа. :-)

Все още е бяла, свежа зима, със слънце върху снега, заскрежени клонки и блясък навсякъде.

Когато януари е такъв, дори не се натъжавам, че са свършили уютните празнични дни. Но си признавам, че вече си мечтая за момента, когато земята ще се размрази и ще наизскачат игликите, ирисите и кукувичето грозде. Снощи се приспах с мисли за слънчогледи.