Минавам през 2-3 тлъсти политологически книги на ден. Global governance ли не щеш, директиви, обществено екологично съзнание - абе кой ме излъга, че мога да пиша академични текстове? Впрочем това дали мога или не мога, не е от значение. Тук съществената думичка е "трябва". Ау, че скучно и възрастно звучи.
Имам обаче какво да кажа в свое оправдание! Не! Не съм паяжинясал книжен червей! Аз съм смел покорител на просторите! Ядач на боровинки! Газяч на планински реки и езера! По този въпрос обаче ще пиша малко по-късно.
В момента моите дела не са толкова колосални, но са не по-малко приятни и значими за генералния мир и благоденствие в нашата фамилия. Прибиране на реколтата.
Плужеците, охлювите, скакалците и другите създания, които плюскаха на чужд гръб цяла пролет и половината лято, не успяха да скършат семейния градинарски ентусиазъм. И макар че по тяхна вина някои глави лук и чесън не са толкова огромни, колкото би трябвало, събраните количества са повече от задоволителни.
Иван спаси доматите от страшна съдба - почерняване, което според агрономите се дължи на някаква бактерия (фу, и бактерии угоявам, без да искам) и съсипва целите растения. С навременно окълцване на засегнатите части си осигурихме доматена реколтичка, която се равнява на около 5-6 средни салати.
Краставиците и тиквичките обаче надминаха себе си. Никакви бактерии няма по тях! Толкова тиквички не бях яла през живота си. Задушени, на супа, пълнени, пържени, сурови на салата - направо ми затиквенява на гърлото, като се сетя. Прекрасно. И с това ми се сбъдна още една градинарска мечта. Да ям зеленчуци, които съм отгледала сама от семенце. Имат наистина специален вкус. Особено лютите ни чушки. :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар