Advice from a Tree

Dear Friend,

Stand Tall and Proud

Sink your roots deeply into the Earth

Reflect the light of a greater source

Think long term

Go out on a limb

Remember your place among all living beings

Embrace with joy the changing seasons

For each yields its own abundance

The Energy and Birth of Spring

The Growth and Contentment of Summer

The Wisdom to let go of leaves in the Fall

The Rest and Quiet Renewal of Winter

Feel the wind and the sun

And delight in their presence

Look up at the moon that shines down upon you

And the mystery of the stars at night.

Seek nourishment from the good things in life

Simple pleasures

Earth, fresh air, light

Be content with your natural beauty

Drink plenty of water

Let your limbs sway and dance in the breezes

Be flexible

Remember your roots

Enjoy the view!

Ilan Shamir

Бебета и котки

Не, това не е научна разработка на тема колко е лошо и опасно котките и бебетата да пребивават в общо жизнено пространство. Предполагам, че по въпроса е изписано достатъчно много.

Мен ме вълнува друго – през последните седмици все по-често забелязвам доколко поведението на почти шестмесечния ми син ми напомня на различните котки, с които съм живяла в разни периоди от живота си. :-) Всичкото това в най-положителна светлина, разбира се :-), защото аз се имам за голям котколюбител, а от известно време и за бебелюбител (особено на собственото ми бебе, хехе).

Та какво е значи общото между котките и Ясето?

1. Мляко. Котките са известни като зверове, ядящи мляко. Доколко това е вярно, няма значение – фактите говорят, че повечето котки мляко не отказват. Ясен също яде мляко. Всъщност той друго не яде.
2. Месят, когато сучат. Малките котенца с усилено мъркане мачкат корема на майка си, докато сучат от нея. Ясето от известно време разви същата техника (но без мъркането).
3. Драскат. На Ясето ако не му изрежем ноктите, може да ми нанесе резки, достойни да бъдат включени като постижение в CVто на всеки възрастен и опитен котак. Разликата с котките е, че Ясето драска включително и себе си. :-(
4. Когато са гладни, няма начин да не разбереш. Рев и вой, докато не дойде манджата!
5. Обичат да привличат вниманието на околните хора, издавайки разнообразие от звуци, често кръвосмразяващи или най-малкото доста озадачаващи.
6. Дъвчат и играят със странни предмети. Чадъри, метли, покривки, вестници, пръсти...И още пръсти...Колкото може повече пръсти!
7. Имат прекрасни меки обли глави, които просто те канят да ги галиш, докато ти отмалеят ръцете.
8. И въобще са ужасно меки и пухени (ако се абстрахираш от ноктите им).
9. Цялата тази мекост и пухкавина им е нарочно дадена от природата – защото те ОБИЧАТ да бъдат галени, мачкани и почесвани, и да се гушат.
10. Топлят.
11. Ухаят. Който е живял с чиста котка, допускаща близък контакт с хора, знае колко хубаво миришат котките. А за бебетата няма какво да говорим. Мммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммм, Ясето мирише по-прекрасно от най-великолепния френски шоколад с 40% какао и по-зашеметително от люляците през май, и по-фино и нежно от гората след дъжд.
12. Спят много и се сърдят, като/ако ги събудиш (събуждането и в двата случая според мен е зловещо престъпно деяние, което трябва да се наказва най-строго).
13. Повръщат. Обикновено неочаквано и с последици. Няма да забравя красивия пирует, който направих, когато се подхлъзнах на една котешка ъъъ...локвичка, взимайки на скорост завоя към кухнята. Стената сигурно още носи белези от разплискания в резултат малинов компот, който държах в ръка по време на събитието.
14. Трима души спят в легло, широко метър и половина. Единият от тях е бебе. Какво е разположението на тримата върху леглото? Правилно – бебето в средата, а другите двама (родителите му в случая) вкопчени един в друг висят опасно на ръба на леглото в очакване всеки момент да се сринат на пода. С котките е абсолютно същото. Ако ще да спите на миндер, широк 4 метра, като в старите къщи в Жеравна, котката ще ви набута в ъгъла, докато тя се шири спокойно някъде по леглото.
15. Действат размекващо. За бебетата е ясно – всякакви корави типове омекват пред тях. Обаче и котките го умеят това! Пред бившия ми вход живее една Котка, пред която благоговеят всички най-ръбести субекти в околността (и неръбестите също). Хора, които никога няма да видиш да се усмихват, пред Котката стоят умилено нахилени, като в същото време режат кренвирши на ситни парченца, а Котката се умилква около дебелите им прасци.

Най-генерално погледнато общото между котките и бебетата е, че хем не могат да говорят, хем целият свят е на техните заповеди. Те просто са създадени да бъдат центърът на Вселената. Аз не им се сърдя за това. Приятно ми е да гравитирам около тях. :-) Все пак мъркането на котка и смехът на малко бебе са едни от най-ощастливяващите звуци на света.

Сребърна

Мечтата на всички птицелюбители :-) Сбъднах си я!

Магическо място е.

И изобщо онзи ъгъл на България, далечният североизточен, е неустоим. Съвсем различен е от всичко, което съм виждала по територията на нашата страна - къщите, пейзажите, Дунавът, това, което немците наричат Lebensgefühl, просто е друго.

И е претъпкано с красоти.

Folge der Einfachheit

"Was andere tun, ist einerlei; denn du hast kein Teil daran, drum folge der "inneren Stimme", die da spricht: Laß dich nicht vewirren durch Meinungen und fremden Gedanken, blick auf, folge der Einfachheit und im Erkennen wird dir gewiß, alles hat eine Ordnung, Gerechtigkeit, niemals gibt es eine Kluft, einen Riß, du stehst richtig, wenn die Tat der Stimme folgt, und so allein bist du auch glücklich!"

One day we changed

В една моя любима песен се пее “One day we changed from children into people”. Винаги ме е разсмивало това изречение. Че децата не са ли хора? Но все пак смисълът на песента е малко по-друг.

Напоследък обаче ми се върти в ума една перифраза на този текст – “One day we changed from children into parents”. :-)

Откакто се сдобих с потомък, много често чувам въпроса „И как е?” Въображението не ми достига за адекватен отговор. „Ами ъъъь, много е интересно” и „Страшно е весело” вероятно са най-близо до истината. Ама как да обясниш, че ти се е обърнал мирогледът, сменили са ти се повечето навици и всичките приоритети, как да обясниш, че е възможно човек да се радва на неща като пълни памперси или на звуци от типа „ъу” и „оу” и „мааа” и да намира в тях най-дълбок смисъл?

“Цак!”, както казва един мой стар приятел, цак, изведнъж в живота ти се появява чисто нов човек. И съответно животът ти става ако не чисто нов, то поне доста различен.

Ето някои интересни промени, споделени от родители в един популярен бебешки сайт:

You finally stop to smell the roses, because your baby is in your arms.

You find that your baby's pain feels much worse than your own.

Every day is a surprise.

You look at your baby in the mirror instead of yourself.

You become a morning person.

You learn that taking a shower is a luxury.

You find yourself wanting to make this world a better place.

The sacrifices you thought you'd made to have a baby no longer seem that big a deal.

You find that things that once seemed important are now meaningless.

Да добавя няколко и от мен:

• Изведнъж установяваш, че си в състояние да се усмихваш във всеки момент от живота си – дори когато си гладен, недоспал, боли те гърбът – когато детето ти те погледне и се ухили, не можеш да не му отвърнеш.
• Започваш да цениш приятните дребни неща, коиго винаги си вземал за даденост, а на детето ти му трябват много месеци да ги научи – седенето, ходенето, говоренето, дори това сам да си държиш главата изправена.
• Хората се размекват, като те видят с бебе в ръцете. На лицата на тъпоумно изглеждащи квадратни мъжаги се появяват изненадващи усмивки, зарзаватчиите започват бясно да дялат някоя диня, за да ти предложат парче, а най-красиво е с катаджиите. О! Дори и тези закоравели блюстители на реда по пътищата не могат да устоят на бебешкото великолепие и стават сладки като мед.

И за да не каже някой, че нарочно всичко рисувам в розови оттенъци, ето и един недостатък на това да се шляеш с бебе по обществени места:

• Хората по улицата и в градския транспорт почват да те наричат „леличка”. (Вчера ми се случи за пръв път, ааааааааааааааааа!!!!!!!!!!!!!!!!! The horror! The horror! :-))

Всъщност каквото и да говорим за промените, свързани с родителството, важи едно – изненадите са гарантирани – всеки ден! :-)

Есенно синьо

Преди малко излязох в градината да се порадвам на октомврийското слънце и ме възхити дивото дълбоко небе над главата ми. Толкова е красиво, когато есенните облаци започнат да шестват на фона на това най-истинско синьо, навяващо мисли за полет и вятър! Чудех се дали да снимам облачните воалчета, които се стелят на северозапад - но надали бих могла да им отдам дължимото с моя апарат. Това е все едно да се опитваш да снимаш феи.

И това небе се усмихва на толкова красота по земята....Сияйните ми минзухари, веселите топчести дългоопашати синигери, които приличат на лъжичка за сладолед с тези опашки :-), и все по-многобройните жълти листенца из двора ми.............Ееех! Есенно ми е, щастливо ми е.

Отивам пак навън! И този път ще взема Ясето с мен. Слънцето го чака. :-)