Толкова съм изморена, че ми се слушат само сладки мечтателни женски гласове. Enter Кейти Мелуа, Нора Джоунс, Карол Кинг и тази закачлива Анет Луизан........Ммммм, сладко ми стана и едно такова по момичешки хубаво.



(Ей, не съм забравила за втората част на турския разказ. It's a matter of time.)

Априлското пътешествие до Турция

Отлагам и отлагам разказа за Турция, докато накрая вероятно ше се получи не пътепис, а няколко кратки изречения, придружени с цяла купчина снимки без надписи. :-)

Ама наистина е пролет – познава се по това, че на мен не ми се пише. :-)

И ето ме все пак тук, отворила съм записките и приготвям пътеводителя, опитвам се да си припомня настроението от турското ни пътуване, за да го споделя с вас.

Тръгнахме в една априлска сряда в 10 часа – реалистично, след като предишната вечер си бяхме поставили оптимистичната цел от 9 часа. Все така става. Да не споменавам, че уж щяхме да тръгваме още в понеделник. Но какво да се прави, работата не пита и все изниква в неподходящия момент.

Срещнахме се с Рада, Пламен, техните деца и кучето Бора на магистралата и продължихме заедно на юг в посока слънце и тракийски гробници. И още по-нататък – баклави, минарета, силен горчив чай и кебапи. Но те останаха за следващия ден.

Отидохме да погледнем тракийската гробница край Александрово, намерена от Китов, която има интересни стенописи. Всъщност видяхме копие на гробницата в малък музей, посветен на тракийските обекти в Източни Родопи. Хареса ни. Ние с Иван бяхме особено очаровани от Ясен, който миналата година отказваше да влиза в музеи, освен за да ги окрещи хубаво :-), а обекти от сорта на гробници го разплакваха още на входа. Този път момчето се забавляваше да влиза и излиза от копието на гробницата, докато ние четяхме и разглеждахме музейчето.

След това се отправихме към Мезек. На моравата пред крепостта си направихме бивак, запалихме огън и си направихме пир с препечени филийки, домати и сирене. Беше чудесно място за палатки. Ние, патилите от студ през април, се навлякохме здравата за през нощта, но се оказа, че е било излишно. Спахме си добре в палатката и никак не ни беше студено.

На следващия ден се отбихме до гробницата на Мезек, която разбира се беше затворена, но пък поне видяхме там няколко папуняка. :-)

В Свиленград дозакусихме с мазнички, но изненадващо вкусни банички и напазарувахме малко провизии. Видяхме красивия и впечатляващ мост на Марица от 16 век и позяпахме въздушната акробатика на чавките (невероятни летци са тези птици!). 

И после – право към Турция!

Повисяхме на границата поради завидната педантичност на граничните служители и след това с бясна скорост, мотивирани от мисълта за баклавички и други блага, се отправихме към Одрин.

Пресякохме стария мост над Тунджа и се наблъскахме право в най-гъстия градски трафик, който в Турция означава меле и бутаница, придружени с бясно натискане на клаксоните. Учудващо бързо си намерихме място за паркиране (тук Иван вероятно не би се съгласил с мен, защото на него се падна нелеката задача да пъпли из одринските улици в търсене на място, необозначено с неприятния знак В27 или още по-зле – с табелата „Платен паркинг”).

Ясен спеше, но се събуди със спирането и така целокупно потеглихме на обиколка из Одрин. Цялата ни компания изглежда беше доста колоритна – турците кривяха вратове особено след Пламен, понесъл малкия Боромир в слинга, и кучето Бора. :-)

Отправихме се право към джамията Селимие. Бях виждала високите й минарета отдалеч, когато пътувах към южна Турция преди 6 години да гледам слънчевото затъмнение. Беше хубаво най-сетне да я разгледам в пълния й блясък. 

Дори и само отвън тя е слабо казано внушителна. Тази огромна сграда е проектирана в средата на 16 век от архитекта Мимар Синан по времето на Селим Втори. Ето тук има повече подробности за Синан и неговото постижение. 

На площада отпред се продават чашки с жито, с което туристите подхранват многобройните гълъби. Предната част на сградата представлява покрит базар, който е изначална част от стуктурата на джамийния комплекс. В пътеводителя пишеше, че продавачите вътре всеки ден давали обет пред Аллах да не мамят. Много успокояващо. :-)

След това се отправихме към Ески Джами, Старата джамия, която е строена през 15 век и ремонтирана многократно след това. Оттам потеглихме надолу по една от оживените улици с много магазини и блъсканица. Попивахме одринската атмосфера и търсехме място за похапване. Хапнахме дюнер, леща и салата, а Иван опита местния специалитет – дроб на тиган – който не пожъна овации. Но може би просто не сме били на правилното място.

Ето няколко гледки от одринските улици. 

Напуснахме Одрин с добри впечатления и потеглихме право на юг. Палаткувахме близо до град Кешан и ни беше още по-уютно в палатките. Сякаш ставаше все по-топло. :-) И много правилно! 

.......

Разделих разказа на няколко части, че стана много дълъг. Така че очаквайте продължение. 

Ясен стана на 3 :-)

Безкрайно мило ми става, като помисля колко беше мъничък. И колко е мъничък сега, заспал в слънчевите завивки. Като се събуди, ще има гости и подаръци. Момчето ми прекрасно. :-)

Прибрахме се от Турция по тъмно, посрещна ни ухание на цъфнали дървета, и естествено веднага изтичахме в градината да видим дали растенията ни се чувстват добре, дали растат и дебелеят.

Ето тук набързо няколко хубави нещица от нашия април.

Първият щъркел е още самотен. Рядко го виждаме в гнездото, сигурно скита по полята и гони жабите.

Нарцисите тази година са много. Горе-долу четири пъти по толкова. :-)

Това ми са цветните лехички. Преди пътуването садих жълти теменужки, които за радост моя имат съвсем свеж вид.

Едните нарциси прецъфтяха, сега са наред другите, дето са на сянка. Липсват ми само повечко зюмбюли. Нищо, наесен ще наваксаме. 

Иначе навсякъде глухарчета. И онзи жълт храст, дето го има навсякъде и не мога да запомня как се казваше.  

Много си харесвам шарените иглики и дребните нарцисчета. И мускаритата. Ясен искаше да ги яде. :-)

Белият обект в дъното вдясно е нашата оранжерия. Поръчахме я в пристъп на земеделско умопомрачение и дълго време се борихме със сглобяването й. Толкова дълго, че тотално закъсняхме с обработката на почвата вътре и засяването на растенията. 

Вътре цари пълен хаос. Както и приятна топлина и завет от априлския вятър. 

Ето ги лука, репичките и марулите.

Бъркотия от кресон, рукола, спанак, главеста салата и разни други неща.

Още салати...

И ягодите, дето явно трябва да ги опрашваме ръчно, понеже няма как да накараме пчелите да влязат в оранжерията.

Е, някои симпатяги си влизат неканени. :-) 

Хайде пак навън.

Много си се радвам на цветята.

И на къдравия магданоз. 

И на малините, част от които оцеляха след сушата миналата година.

В тези легени Иван отглеждаше едни водни растения.

Сега ще имаме жаби (виждате ли поповите лъжички?). А вероятно и водни змии. :-)

Вечер в градината ухае силно на разцъфтелите джанки. А снощи чухме и първия славей в нашата околност. 

"Мамо, виж, тука има цъфнали теменужки!"

Да, не мога да повярвам, че на това място неотдавна имаше половин метър сняг. :-) Как хубаво се променят нещата. 

Чакам сега да ми дойде вдъхновението и ще ви разкажа и за Турция. :-) Бъдете весели!