Есенни дарове

Толкова много прекрасност имам за споделяне, но някак не стигам дотам да седна и да пиша - изморих се от писане - думите не ми стигат, а в наличните се заплитам. Есенно време така се получава. Замлъквам, но в същото време очите ми стават големи-големи, като на Ясен, само гледам, мая се и се опитвам да запазя спомен за всичко съвършено, което се изпречва пред мен.

Толкова е тихо и истинско всичко сега.

Ветровито небе

Нещо хубаво

Сладък, нежен филм за една фея на приказките. Miss Potter. :-)

I Can See Clearly Now

Приятно е за разнообразие да погледне човек небето, котките с пухена зимна козина и пъстрите листа, вместо да се дзвери пред компа. Нали? :-)
Ох.
Успях вчера час и половина преди крайния срок да си предам зловещия академичен труд. Сега се съживявам. Айде Джони, попей малко, а аз ще си направя чай, ще отворя поредния шоколад и ще забравя временно за всичко останало.