Има песни, които
ми напомнят за цели епохи в моя живот.
Тази ме връща във времето преди близо
11 години, когато работех в Хале в
най-щурото радио, живеех под наем при
60-годишния татуиран рокер Франки и си
правех среднощни угощения с хлебчета,
обезмаслена извара и петмез от захарно
цвекло, а денем се прехранвах с китайска
храна, ходех да гледам патиците в река
Заале, снимах всички сгради в стил ар
нуво, обикалях църквите в търсене на
безплатни концерти и се радвах, че съм
попаднала в град с музей на Бийтълс.
Това беше лятото
на 90-те пътувания с влак из Германия,
Холандия, Белгия, Италия и Австрия,
нощното скитане по гари, обикалянето
на картинни галерии в търсене на любими
шедьоври (Сикстинската мадона, Момичето
с перлената обица, автопортрета на Дюрер
и още и още красоти), накисването в
хамбургския и амстердамския дъжд,
тъпченето с шоколадови бонбони в Брюксел,
магическите дни в северните германски
градове, броденето из лудия Неапол и
неустоимия Рим. Спомням си мързеливите
дни в Матера, когато старият град беше
напечен от жегата, по сенките се изтягаха
десетки котки, а аз скитах сама по
уличките, берях смокини и търсех синия
скален дрозд долу по скалите в дерето.
Спомням си как Рим ме побърка, а Инсбрук
ме успокои, как рано сутринта в парка
си пеех, без да знам, че един дядо ме
слуша усмихнат, спомням си далечните
алпийски върхове, празните улици преди
изгрева, спомням си за най-вълшебно
мирните дни в цялото лято, когато със
светли сродни души ходехме по диви
пътеки и изживявахме вълшебства, спомням
си дъги и водопади, зъбери и зелени
ливади, тайнствен мармотски писък в
пустошта, огнен залез и вървеж ръка за
ръка с една фея, спомням си музика и
радост и цветове.
