Най-сетне зима!

По едно време ни беше станало студено и Иван се замечта за топлите страни. Дълго време ми приказваше за Тунис, Израел и Египет. И проверяваше цените на полетите. След което в Египет наваля сняг (за първи път от сто и не знам колко години насам) и ние за пореден път заключихме, че се намираме на правилното място в правилното време.
След това обаче ни стана топло. Хубаво - баба Зима отиде да види пирамидите, обаче ние тука останахме in limbo между есента и пролетта - един такъв никакъв сезон, който не може да вземе решение какво точно време да ни сервира и затова запазва досаден неутралитет. Или по-скоро се опитва да угоди на всички. И както винаги в такива случаи, не успява.
Този януари направо ни побърка, честна дума. Сума време тънахме в мъгла, и то каква! След което взеха да се редуват слънчеви дни, в които стояхме в оранжерията по тънки блузи и се потяхме, с облачни сиви сухи и облачни сиви дъждовни. Кокичета и иглики цъфнаха, синигерите се разпяха. А преди два дена, докато децата си играеха в пясъчника в оранжерията, преживяхме гръмотевична буря. С дъжда му и всичкото му. Под найлона беше супер забавно - страшен тропот от дъжда, вой от вятъра, гръмотевичен трясък в далечината. И понеже тъкмо четяхме "Магьосникът от Оз", Ясен взе да си представя как вятърът ще ни дигне с оранжерията и ще ни отнесе.
Нда, гръмотевичната буря беше вече капакът на януарската лудница. Или не съвсем. На щурия януари му остана само едно нещо неизпробвано. Днес най-сетне се сети, че е зимен месец. Ура!
И понеже толкова дълго чакахме снега, сега три сантиметра покривка ни стигнаха, за да се изпързаляме едно хубаво отзад на поляната. Имаме безумния късмет пързалката да ни е точно зад къщата. :-) Естествено, че ще искаме сняг! На трите сантиметра возих Яската с шейната и го пързалях по стръмното (на моменти по сняг, на други - по кал), возих Вихри и той се смя, след което се изсипа от шейната и пак се смя. И имаше безброй "Мамо, хайде пак! Хайде пак!"
Хайде пак, януари! Искаме си зимата!

Гъста топла супа

Родителите ми не понасят кремсупа. Целият ми младежки живот е прекаран в кремсупено лишение.
Спомням си как веднъж с най-добрата ми приятелка от гимназията ходихме на гости при баба ми. Баба ми се беше постарала като за истински гости, беше сготвила вкусно и обилно, като първото ястие беше картофена кремсупа с крутони. Ето това беше моментът на просветление. Защо, рекох си аз, вкъщи никой не готви такива неща?
По-късно започнах да се възползвам от стоенето сама вкъщи преди/след училище, за да си готвя манджи по свой образ и подобие, включително едни възхитително гъсти кремообразни супи, които биха накарали родителите ми да придобият леко отчаян преглъщащ вид. А сега, като имам собствена кухня, любовта ми към пасираните супи се развихри с пълна сила. Вярно, че май вкъщи аз оставам най-големият любител на тези супи с частична и не тъй бясно ентусиазирана (но все пак) подкрепа от Иван и Вихри, обаче нищо не може да ме спре. Пасирам всякакви зеленчуци. Точка по въпроса.
Повечето супи имат подозрителен оттенък, нито кафяв, нито никакъв - просто цвят на нещо смляно. Други обаче са толкова цветни, че чак подозрителни. :-) Най-покъртителна беше супата от грах, за която Иван каза, че прилича на супа от Шрек. :-) И наистина - такъв зелен цвят, все едно се е намесила Бриджет Джоунс (макар че тя е май повече по сините супи). Особено ярки са и супите от цвекло и от тиква - горещи цветове, които са ни дадени, за да ни топлят, докато слънцето отсъства. Обичам и най-лятната - доматената - варена или сурова (гаспачото е нещо гениално за горещите дни), винаги е неустоима.
Напоследък мъглата силно ме вдъхнови за кремообразни супи. Наличието на тиква в къщата неизменно води до появата на тенджера с оранжева супа, ухаеща силно на джинджифил. Червената леща също все ме зовеше от килера. Пюрирах я с моркови и целина. А наскоро един карфиол заедно с няколко картофа се превърна в бяла пухкава топлина, излъчваща дъх на индийско орехче. В супата понякога пускам крутони, препечени с безбожни количества масло, задушени зеленчуци, топчици масло или кубчета кашкавал, а понякога ръся с пармезан.
Любимото ми е, че мога да си направя една чудна хранителна и стопляща супа дори само от картофи, а комбинациите от варива и зеленчуци са безкрайни. Празът е чест участник сега, а скоро може би ще нападна и спанака в оранжерията. Гъбената супа не е типичната, защото се сгъстява, а не се пасира - но и тя ми е любима.
Единствената пасирана супа, към която не изпитах мигновена страст, беше от печени чушки - но вероятно и тя с правилните подправки ще ме омае.
Сега съм набелязала царевицата, морковите, комбинацията от целина и броколи, а също и бобената. За по-нататък - авокадото, марулята и копривата. И пилешката супа. И рибената. Аспержите и кестените ще ги оставя за накрая, когато вече нищо не ми хрумва.
Ако някой се сеща за още нещо, подлежащо на пюриране, нека сподели. :-)

Коледните сладки

Тази година пак спазихме традицията. Тя започна нейде в далечните дни, когато учех немски в гимназията и си мечтаех за немските коледни базари, греяното вино, захаросаните бадеми и Plätzchen, коледните курабийки. Аз все още не съм виждала на живо истински коледен базар (освен ако не броим този в София). Но пък курабии! С майка ми се вживяхме в темата и от онези отдавнашни времена всяка година преди Коледа се събираме на сладка приказка и пекарство. Ние двете печем основните количества, после аз допълвам, понякога с участието на Ясен и Иван.
Тази година пак се придържахме към многократно изпитани рецепти - меденки, кантучини, бахарени сладки. А пък аз допълнително изпробвах три рецепти, които също много ми харесаха: меденките от "Малка книжка за Коледа" на Ирина Катеринска (те са по-скоро масленки с мед, отколкото най-типичните медени сладки), ментово-шоколадените сладки и рецептата за джинджифилови къщички и свещници (макар че не правих нито къщички, нито свещници, просто курабии в различни форми) на Ирина Купенска. Ментовите станаха много свежи и приятни, а другите имат чудесен джинджифилово-меласен вкус. Досега не бях правила сладки с меласа и ефектът ми хареса.
Повечето се раздадоха и изядоха, останаха по няколко от меденките и от меласените. За следващата Коледа мисля да изпробвам още нови рецепти. :-)