Събудих се с усещането за някакъв приятен сън, изнизал се
безследно от паметта ми. Като погледнах навън, разбрах. Сигурно съм сънувала
как вали пухкав, сияен сняг. :-) Обичам, когато първият дебел сняг навали през
нощта. Това е като подарък, оставен под елхата. Цяла нощ кротуваш в топлото
легло, докато в теб нараства едно приятно напрежение, чувството, че
нещо интересно ще се случи...И на
сутринта се изстрелваш като новогодишен фойерверк, право към зимата и радостта.
:-)
Ясен копнееше за снега вчера, когато той представляваше само
множество бели фъндъчета, закачени тук-там по все още есенната трева. Колко ли
се е зарадвал днес? Сутринта не можах да видя израза на лицето му при вида на
всичкия този прекрасен, дебел, пухкав, бял – хей, толкова бял! – сняг. Сигурно
Ясен се е зарадвал точно като мен. Или още повече. Детската радост не знае
граници за разлика от тази на възрастните. :-)
А сега с леко любопитство очаквам реакцията на Вихри.
Първият му истински сняг. Детето още спи дневния си сън. Когато се събуди,
отиваме навън да пипнем, да заровим пръсти, докато не е изчезнало бялото
покривало отвън.
Прекрасно е колко светло става изведнъж, когато навали така.
Ноември беше клиширано мрачен с отделни отблясъци на слънце, но ето че в
последния момент реши да грейне ослепително. :-) Нищо че няма слънце. Снегът ни
свети. Дано ни свети така през цялата дълга зима.
