Един зимен ден, когато дърво и камък се пукаше от студ, Ясен
обяви, че иска да яде диня. Казах му, че когато стане лято, ще ядем и дини, и
пъпеши. Сега почти всеки ден ме пита: „Мамо, сега лято ли е?”
Лято е, мило дете, блажено лято. Динен сок се стича по
брадичките ни, лястовици пресичат с бърз полет небето над главите ни, доматите
зреят в градината, и някак настана време да четем „Вино от глухарчета” на
Бредбъри...Или просто да се изтягаме навън под върбовата сянка и да слухтим за
летните звуци.
Една кукумявка всеки ден и всяка нощ пее с пълен глас, а на
жицата пред къщата кацат гугутки, любовно сгушени една в друга. Слънцето
прежуря. Лозата пред вратата е готова за лозови сарми. Покрай пътищата мургави
продавачи вардят планини от дини. Хей, лято е! :-)