Този трезвен ден налага цензура
върху биенето на сърцето...
След малко ще изляза на слънце, ура! Тук в нашия офис рядко му се радваме, защото сме ниско, ниско, между сенките. Добре, че са синигерите да попеят за синьото и за дивото, да размечтаят душите за пътечки и подскоци. :)
Вече дори не ми се пише. Хубаво начало за блог. :))