Reasons to be cheerful

Мемоарите на мама Муминка продължават. Част 2: Музиката на детството

2012-02-02T12:23:00.000+02:00

Ако има област на живота, в която моите родители (и то предимно баща ми) тотално да са ми промили мозъка, то това е музиката. И да ви кажа, хич не им се сърдя. :-)

Когато бях приблизително на възрастта на Ясето, вече знаех коя ми любимата музика. Пусках си я на касетофона съвсем сама. Имаше няколко касети, които ми бяха предоставени за свободно ползване. Първоначално се придържах само към тях. После питах какво има на другите и получих отговор „Още от същото”, което ме накара да ги прослушам всичките. Изпаднах във възторг.

Междувременно растях.

На всеки мой рожден ден канехме роднини, мои приятели (не много изобилни) и приятелите на баща ми.

Приятелите на баща ми, известни по не съвсем ясни причини като Дърводелците. Винаги са се държали с мен като една от тях. Група весели чичковци, които като се съберат, пийват разумни количества ракия, говорят си за нещата от живота и слушат музика.

Същата музика, която аз обожавах още като невръстно хлапе.

На един рожден ден ми дойдоха приятелките. Аз бях изпаднала в еуфория след прослушването на поредните нови касети. „Елате, елате да ви пусна най-жестоката песен! Преди малко я открих!” Приятелките очакваха „Макарена”. Аз ги разочаровах – пуснах им “Birthday” на Бийтълс. Когато си тръгнаха, продължих да си я слушам. Чувствах се персонално поздравена от най-любимите музиканти.

Постепенно открих, че всичките ми любими песни всъщност са на Бийтълс. :-)

Но историята всъщност започва от по-рано...

Представете си следната картина – краят на петдесетте години на миналия век. Младеж на 11-12 години седи сам в малка стая от онези в старите кооперации с високите тавани. Залепил е ухо за един дървен сандък. Отвътре се чува гласът на Елвис Пресли. Момчето много внимава някой да не чуе. Родителите може нищо да не кажат, но е пълно със съвестни съседи. Затова и грамофонът е вътре в сандъка.

Същото това момче расте и продължава да слуша – по тъмна доба върти копчетата на радиото, за да хване някое музикално предаване от другия край на света (или най-малкото от Югославия). Чува се бучене и шумене, звукът се люшка, но през шума долитат гласовете на Бийтълс, Евърли Брадърс, Бийч Бойс, Елвис, Клиф Ричард...

........

Не ми е трудно да си представя тази гледка – понеже съм виждала как грейва лицето на същия този човек, когато изровим с него от старите касети някое отдавна неслушано парче, което носи със себе си какви ли не спомени.

..............

Мдааа, често съм си мислила, че в музикално отношение не съм родена на правилното място и в правилното време. :-) Ето ме и сега – искам ли да говоря с някого за музика, трябва да търся чичковците на възрастта на баща ми. Пълен анахронизъм. :-) Е, не пълен всъщност – имам достатъчно приятели и познати, които са фенове на Бийтълс, или пък просто ги харесват among other things. Ама аз искам да говоря не само за Бийтълс.

Чували ли сте например за Johnny Kidd and the Pirates, Lulu, The Herd, The Small Faces, The Kinks, The Searchers, Manfred Mann, The Swinging Blue Jeans? Е, сега чухте. :-)

Баща ми от началото на деведесетте записваше от БиБиСи някакво музикално предаване и беше натрупал сума ти касети с такива записи. Въпрос на време беше да се докопам и до тях. Пред мен се разкри цял нов свят, честна дума. И аз се включих в записваческата дейност. Предаването беше The Vintage Chart Show на Paul Burnett. Баща ми го беше слушал през осемдесетте на средни вълни, но после се появи БиБиСи на УКВ, така че имахме и добро качество на звука.

Тук е мястото да кажа, че ако знам някакъв английски, то една част от него се дължи на баба ми, която ме подхвана да ме учи още от петгодишна, една част е благодарение на мен и моите съзнателни напъни и усилия, както и на някои определени преподаватели от университета, но вдъхновението и радостта от езика са ми е втълпени от тази музика. (А по-късно и от футбола, но това е друга тема. :-))

Та чичо Пол Бърнет вероятно ми е дал част от акцента си, както и безброй усмивки с песните, които пускаше, и с веселите анекдоти за музикантите.

Тези касети още седят вкъщи и смятам скоро да взема назаем няколко десетки от тях, за да си ги слушам.

С Дърводелците падаше голяма веселба. Обичах да ги изненадвам с разни песни, които не бяха чували отдавна. Постоянно изпълнявах поръчки за песни. Бях същински опитен диджей. :-) Оттогава рядко ми се е случвало да изживявам тази музика по този начин. Друго си е да я слушаш заедно с хора, които буквално са рискували спокойствието и свободата си, за да имат достъп до нея. А всъщност музиката за тях е била източник на вътрешна свобода – начин да съхранят себе си в условията на един бездушен режим. Бунт на душата и на младостта срещу сивата доктринарщина.

Сега слушам „Bring It On Home To Me” на Animals.

Когато слушам тази музика, не мисля за нищо. Свободно ми е, щастливо, танцувам си (ако трябва, и само наум). Дотолкова ми е близка, че без нея се чувствам зле. Когато дълго време не слушам музика, почвам буквално да вехна. Дори да съм на най-великото място с най-великите хора, в един момент започва да ми липсва.

За лек ужас на баща ми обаче аз така и не си останах в лоното на шейсетте и седемдесетте години. Минах нататък. Трябваше да проуча колкото може повече потенциални източници на музикални блага. :-) Почнах да слушам и музика от осемдесетте, деведесетте, макар и доста по-малко, отколкото другата, потопих се и в класиката, а в Кьолн открих Кейти Мелуа, Нора Джоунс и джаза. Сега пък редовно ровя в Youtube и слушам разни независими канадски певци. Обичам да откривам нова музика. Обаче старата си остава най-любима, защото отключва нещо истинско, детско, първосигнално у мен. Краката ми сами почват да тактуват, главата ми се изпразва от глупости – просто ми е щастливо.

Много ми е странно, когато хората обявяват музиката на петдесетте и шейсетте за проста и наивна и посочват тези качества като причина да не я харесват.

На мен пък ми харесва точно затова. Понеже е чиста – няма никакви примеси – просто музика и радостта от правенето й. Семпла и изящна. Жизнерадостна, усмихната. Без претенции, без драми.

Погледнете например този клип.

Просто ми е драго не само да слушам, но и да гледам. Ето – просто една песен, красиво изпълнена – не се завират в лицето на зрителя/ слушателя никакви телесни части, няма крясъци и напъване. Елегантна е. В същото време е забавна. А за гласа на Дийн Мартин въобще няма да говоря. :-)

Шейсетте отчасти не са толкова елегантни, но пък са весели. А който отказва да слуша тази музика, защото е проста, да чуе хармониите на Бийч Бойс примерно.

„Старата” музика не е секси като например нюуейвърите. Аз обичам и тях, и няма да лъжа, че не са ме побивали тръпки (за приятни тръпки говоря! :-)) от някои парчета на Depeche Mode например.

Но музиката на детството си остава (in the words of Barry White) the first, the last, my everything. :-)

Дори сега, пишейки, си мисля, че мога да ви пооблъчвам от време на време с моите любими песни. И наред с „Мемоарите” да въведа някакъв постоянен музикален елемент в блога. Току виж се появил някой, който много иска да обсъжда ранните парчета на Кинкс, но няма с кого. :-) Ето ме, ето ме, тук съм! А ето ги и Кинкс!

Ето и текста, ако някой иска да си припява (хайде заедно с мен):

Baby, I feel good

From the moment I rise

Feel good from morning

Till the end of the day

Yeah, you and me

We live this life

From when we get up

Till we go sleep at night

You and me were free

We do as we please, yeah

From morning, till the end of the day

Till the end of the day

Yeah, I get up

And I see the sun up

And I feel good, yeah

'Cause my life has begun

You and me were free

We do as we please, yeah

From morning, till the end of the day

Till the end of the day

You and me were free

We do as we please, yeah

From morning, till the end of the day

Till the end of the day

Втори шанс за тиквата

2012-02-01T14:12:00.000+02:00

Като малка бях често преследвана от баби, поднасящи ми тави с печена тиква. Опитваха се да ме убеждават с всякакви средства, че това нещо било много полезно и вкусно. За полезно – добре, можех да се доверя на тяхната преценка (макар че ги подозирах, че това е само начин да ми пробутат храната). Но вкусно... Често казано ароматът на тиквата открай време ме е хвърлял в точно обратното на възторг. Има просто някои миризми и вкусове, които не са ми любими и това е. Кафето, анасонът, шкембе чорбата, пачата. Вероятно има и други неща, които не понасям, но още не съм ги открила. :-)

За разлика от всички други гадости обаче тиквата беше в гранично положение – винаги съм подозирала, че тя има потенциал, който обаче не може да се разгърне във вида, в който се опитват да ми я дават. Причината за подозренията ми бяха бабините тиквеници – ето, тях съм ги яла напълно безропотно, и то не защото са сладки, а заради неподражаемата комбинация между тиквата, орехите и канелата. Аха, значи тиквата не е чак толкова гадна...

Тази зима силно ме загложди тиквеният въпрос и реших да се посветя на експериментаторство на тема тиква.

Резултатите показаха, че бабите хич не са прави да представят тиквата така едностранчиво. Първо, не е задължително тиквата да се яде като десерт (например под формата на рачел или пък печена с яйца и мляко (бляк)). Тя спокойно може да участва в основни ястия и даже да доминира в тях. Второ, тиквата става доста симпатична, когато се комбинира с други вкусове, текстури и аромати.

Досегашните ми тиквени опити се ограничават в сферата на солените ястия:

Ароматен боб с тиква и колбаси (от списание «Меню» http://www.menumag.bg/recepta/aromaten-bob-s-tikva-i-kolbasi)

Есенен рататуй (пак там http://www.menumag.bg/recepta/esenen-ratatui)

Ризото с тиква (рецепта от Cannelle et Vanille http://www.cannellevanille.com/2011/11/melissa-clarks-butternut-squash-risotto.html)

Просо с тиква и зеленчуци (моя рецепта, в която вече не помня какво участваше :-))

Паста с тиква (моя рецепта, която освен тиквата съдържаше селъри, червена и зелена чушка, чесън, лук, розмарин, градински чай и дафинов лист)

Крем супа от тиква (рецепта на Милето www.societyproduct.com)

Заключението е, че с подходящи подправки и в хубава компания тиквата може смело да участва в най-разнообразни ястия. Ефектът е малко като на морков, но с по-друг аромат и повече сладост. Основните подправки, с които се комбинира тиквата в изпитаните рецепти, са градинският чай и розмаринът.

Следващата стъпка ще бъде изпробването на по-интересни десерти с тиква. Ако попадна на хубави рецепти, ще ги споделя. А ако вие имате идеи за забавни съчетания с тиква, ще се радвам да ги прочета.

А аз междувременно продължавам да акумулирам рецепти. :-)

2012-01-30T15:20:00.000+02:00

Като има толкова много сняг, човек трябва да се възползва от него по всички възможни начини. :-) Уикендът беше посветен точно на тази задача. В събота обикаляхме из Клисура насред страшен студ, но предвидливо въоръжени с термос с билков чай и кутия с ядки и стафиди. Ясен доста походи из снега, преди да се възкачи на бащините рамене. Миналата година пристъпяше из снега като котка - с лек ужас и отвращение - но сега вече не се страхува дори от сняг до кръста! :-)

В неделя пък с весели и вдъхновяващи приятели утъпкахме пързалка горе на поляната и се спускахме с шейни. Не знам защо с Иван все още нямаме истинска шейна, но ще се поправим - този чудесен стръмен склон не бива да се похабява! Кой знае, може след някоя година да се преселим другаде, където няма подобни блага! Добре че бяха милите съседи, които ни услужиха с тяхната шейна. Чудесна скорост развива, казвам ви. Но и подгъзниците се държаха добре.

Впрочем за мой кеф Ясето не се уплаши и от спускането с бързата шейна. Ще стане голям разбойник той, знам си го! :-)

А след снежната веселба се скрихме вкъщи с билков чай и морковен сладкиш по рецептата на Ирина. Много е вкусен със заквасена сметана (по липса на крем сирене за глазурата).

Хой, много практично пързалката да ти е точно над къщата! Дано сколасаме да си купим една свястна шейна, преди да се стопи снежецът.

Междувременно търся желаещи за снежен бой.

Магията продължава

2012-01-26T20:48:00.000+02:00

Добре де, снегът вече не е новина. Но не мога да не споделя серията снимки плюс дозата снежно настроение, които събрахме с Ясен преди няколко часа. :-)

Толкова много сняг моето момче не беше виждало. Стига му почти до пояса.

Газихме в преспите горе на поляната над къщата и не можехме да повярваме в каква приказна светлина газим, как залезът блести между кристалчетата по клоните и как е притихнал светът.

Такова съвършенство и аз не бях виждала. Толкова много сняг, и то от най-лекия, като прашец от безброй бели цветя. Или по-кулинарно - като пудра захар. :-)

Магията на бялата зима ни завладя още снощи, когато ходихме да си наливаме вода и се разходихме из парка. Освен нас нямаше жива душа освен едно момиче, което обикаляше с фотоапарат и снимаше. Завидях й - и аз исках да снимам как се издигат в белия мрак смърчовете. Тисовете бяха полегнали под тежестта на снега. Всички дървета направо светеха от белота. Утре мислим да се разходим пак по тъмно. И ще взема фотоапарата. :-)

Da House

2012-01-25T13:31:00.000+02:00

От известно време в гаража се мотаеше един кашон от миялна машина. Преди няколко дни го пренесохме вкъщи и настана голямо веселие. :-)

След играта на тунел решихме да преобразуваме картонената инсталация в къща. Още не е съвсем изчистен архитектурният план и сигурно ще има корекции.

Това обаче не попречи на новодомеца да нахълта вътре.

Многократно. :-)

Свалих комина, за да покрия покрива. Има още работа по него, но поне е червен. :-)

И най-хубавото - има саксии с лалета на прозорците.

Къщата пожъна успех.

Следва - оправяне на комина, стряхата и левия скат на покрива, който леко се вдлъбна при опитите на Ясето да го маже с лепило. Може би дори ще има табелка "Тук живее прасенцето Пиф". :-) (В ролята на вълка - Аз.)

Мишка!

2012-01-24T15:39:00.000+02:00

В неделя следобед седях в хола и плетях, когато чух отчетливо чегъртане под кухненската мивка. Казах си - аха, значи не ми се е причуло онова цвърчене отпреди две вечери! Припълзях в стил "Олд Шетърхенд дебне команчите" и съзрях под шкафа едно миниатюрно мишле.

Първата ми реакция не беше "АААААААААААААААААААА, ДАЙТЕ ОТРОВАТА!" или "КЪДЕ Е КОТКАТА?", както е нормално, а хукнах за челника, за да разгледам животинчето по-подробно. Не че не съм виждала мишки, но ми се прищя да видя що за мишле е това, което рискува крехкия си животец, за да проникне незаконно в моята осеяна с нарови зърна кухня.

Не можах да го разгледам, разбира се - то побърза да се скрие, като разбра, че го шпионирам.

Но ми стана някак драго и се почувствах като истински селски човек. :-) Вече мога да казвам, че имам мишки. :-) Добре де, една мишка.

Тук е мястото да отбележа, че моята ненормална за селски човек любов към мишките сигурно ще изчезне, ако успеят да проникнат в килера и унищожат храната. Ако почнат да гризат шоколадовите ми запаси например, не отговарям за действията си.

Но засега няма други щети освен дупката в стената и аз спокойно мога да продължа да седя тук и да се мая, че в кухнята ми е дошло мъничко сиво мишле.

(Снимка на мишката нямам по разбираеми причини.)

2012-01-23T13:49:00.000+02:00

Странно, тази част на зимата (след празниците) обикновено ми се струва безкрайно дълга и досадна, чакам я да свърши и все пролет ми е в мислите. Този януари обаче няма и следа от такива мисли. Радостно ми е от това, че има сняг и студ. Харесва ми да храня гладните врабци на прозореца, да гледам как небето се променя, да намирам сутрин нов сняг по двора. Обичам и ледените висулки. И леда. И косовете, които час по час прелитат из задния двор. На фона на снега изглеждат прекрасно с блестящите си черни пера и оранжевите човки.

Онзи ден се появи Вторият Снежен Човек, този път с морковен нос. :-)

Нощем някой рисува по прозорците на антрето.

Опекохме вкусни царевични крекери по ей тази рецепта. Препоръчвам ги! Но трябва да се разточат по-тънко от моите. :-)

И за цвят ще ви покажа любимото ми одеалце за зимно четене на книги с чаша чай в ръка. :-) Майка ми го е плела. :-)

Впрочем аз също започнах да плета. Много е приятно. :-)

И между плетенето чета няколко книги едновременно - "Твоето компетентно дете" от Йеспер Юл, "The Absorbent Mind" от Мария Монтесори, "Въведение в природолечението" от Атанас Михайлов, "Срещи с малките братя" от Борис Николов, а също и "Малкият Никола" и "Пипи Дългото Чорапче" (за н-ти път :-)).

Главата ми е пълна с интересни мисли и планове.

Е, как да не се радва човек, че е зима? :-)

Липсва ми само едно ходене за птици, за да бъде великолепието пълно.

Вчерашният протест за Витоша

2012-01-19T13:36:00.001+02:00

В 18.30 при паметника на Патриарх Евтимий се събраха около 2000 души, за да протестират срещу поправките в Закона за горите, които обслужват частни интереси и застрашават горите в природните паркове, включително Витоша. Шествието тръгна по ул. „Граф Игнатиев”, после зави по ул. „Г.С.Раковски” и бул. ”Цар Освободител”, като стигна пред Парламента.

Подчертала съм 2000, защото ми омръзна да чета по разни така наречени медии, че се били събрали няколкостотин души.

Интересно ми е колко хора трябва да се съберат да протестират, за да направят истинска новина. Когато се съберем триста, обявяват ни за "стотина". Две хиляди се превръщат в "няколкостотин"

Ако излязат десет хиляди, вероятно в медиите ще ги нарекат "известен брой" или "немалко" или пък "доста".

В този стил нещата, които се случват напоследък в БГ, вероятно трябва да се нарекат "неприятни" или "не съвсем правилни". Само че се опасявам, че не са точно такива. Щом аз в моя весел блог започнах да пиша за политика, значи нещата напълно са се сговнили. Простете ми за израза.

И ми се струва, че ще има още протести. Пък дано журналистите се понаучат да броят.

Поща :-)

2012-01-17T19:49:00.000+02:00

Снощи Иван се прибра и намери до външната врата един пакет. :-) За мен! Тъкмо си мислех, че тази година няма да има никаква празнична поща - и ето че милото Силве ме изненада! :-) Благодаря, прекрасни водни братко!

Сега тук цари празнично настроение с чаша силен английски чай с мляко + деликатесни шоколадови бонбони. :-)

Ах, това Силве! :-)

Две впечатляващи статии

2012-01-16T19:29:00.000+02:00

Едната прочетох преди време – ставаше дума за английско семейство, което в продължение на една година произвежда само един чувал боклук (става дума за боклук, който се изхвърля в контейнера за битови отпадъци).

Другата я видях днес – за германско семейство, което се изхранва от кофите за боклук. Тази особено много ме впечатли. Мъжът редовно пребърква контейнерите за боклук на големите магазини за хранителни стоки и изравя оттам напълно качествена храна. Магазините изхвърлят купища хранителни продукти, които дори не са с изтекъл срок на годност – например заради повредени опаковки, сменен дизайн на опаковките, стоки, които не са развалени, но не се смятат вече за пресни, понеже са изгубили търговския си вид – изчислено е, че всеки от големите магазини изхвърля дневно средно по 45 килограма напълно ядлива храна.

Е направо нямам думи.

Мемоарите на мама Руминка :-)

2012-01-16T15:19:00.000+02:00

Наскоро четох „Мемоарите на татко Мумин” (за втори път) и реших да последвам светлия пример на този забележителен муминтрол. Започвам да си пиша мемаорите. Ъъъ, мемоарите. Нищо, че не съм муминтрол. :-)

Тук вече вероятно сте спрели да четете и сте преминали на следващия блог, но ако не сте, да ви успокоя, че няма да изпадам в крайности. :-) Просто ще се отдам на спомени. Това студено време и димящият чайник някак предразполагат към такива неща...

Така че от днес обявявам началото на рубриката „Мемоарите на мама Руминка” под мотото „Of all the things I’ve lost I miss my mind the most” (Mark Twain said that). Тази рубрика ще се явява периодично, а през пролетта най-вероятно ще бъде заменена от рубриката „Какво посадих днес и какъв добив очаквам”.

Желая ви весели зимни дни! Ето и първа серия.

Моята стая

В къщата, в която живеем сега, нямам „моя” стая. И в спалнята, и в хола, и в кухнята имам мои ъгълчета, които са ми уютни и приятни, където мога да седна/ легна с чаша чай и книга или да чета списания...Обичам си и бюрцето до прозореца, от който виждам улицата и птичките по храстите и прекрасната елова гора насреща.

В момента не ми липсва това чисто лично пространство, но ми е приятно да си мисля за времето, когато имах собствено гнезденце, украсено и постлано с радост и обич.

В апартамента, в който живеех с нашите, аз бях господар на най-голямата стая. В този тип апартаменти моята стая всъщност би трябвало да представлява хол. Сега това продължава да е „моята” стая, но вече съвсем преобразена, преобърната с главата надолу, макар че моите плакати още висят по стените.

Много пъти съм си мислила каква привилегия за мен е да имам това мое пространство, което не съм делила с никого, където можех да се оттегля по всяко време в моите си неща. Вярно, че нашите така и не се научиха да чукат на вратата, преди да влязат :-), но други видове навлизания в моята територия никога не е имало.

Това беше стаята, в която майка ми никога не е пушила, а също и мястото, където не беше позволено да се складират кашони с вещи. (Макар че за това съм водила войни :-), сега безвъзвратно загубени. Нормално е.)

Стаята ми е с паркет. Мразя балатумите. Не бях и голям фен на килимите. Но паркетът! Сутрин, когато го огрееше слънцето, се чуваха приятни, уютни пращящи звуци. А как приятно може човек да си танцува по него и да се плъзга грациозно като Дженифър Грей (примерно :-))!

Има голям прозорец, от който се вижда изгревът над блоковете. Доста изгреви съм изгледала по принуда, вярвайте ми (не че се оплаквам ;-)) – нали трябваше да ставам в 6.00 за училище, а после и за лекции. Беше приятно сутрин – съвсем пусто и тихо, време за пиене на чай и четене на книги с крака върху бюрото. Да, ставах в 6, а не например в 6.30, само и само за да мога да си почета и закуся на спокойствие, преди да тръгна. :-)

В другата посока се вижда Витоша.

Виждат се покривите на другите блокове, по които кацат врани, гълъби, кукумявки. Вижда се небето, в което прелитат ята посевни врани, чавки, понякога по някой гарван.

Вижда се тополата до отсрещния блок, на която пролетно време пеят косовете.

На балкона имах безброй саксии с кактуси (страст на родителите ми) и especially for me три сандъчета с диви ягоди, изкопани от баща ми нейде по Витоша. Не познавам никой друг, който има диви ягоди на балкона. :-)

В тази стая имах невероятно много място за всичките си вещи. Книги безброй (добре де, голяма част са на майка ми, но под мое попечителство), тонове снимки, купища звукови носители (предимно касети и по-малко дискове), момичешки неща, определители за птици, колекцията ми от марки, колекцията ми от шоколадови опаковки (yes, I’m that crazy :-)), купища учебници и речници, тетрадки, стари дневници, писма, картички от приятели, свещници, ноти, какво ли не.

В един велик момент в моята стая се появи и пиано. О, беше наистина велик момент.

Имах чудесно широко бюро със стъкло отгоре, под което редовно слагах най-разнообразни картички и снимки. До бюрото – маса под прав ъгъл, като шефско бюро в офис. :-) У нас никой не е имал толкова работно пространство, колкото аз. Баща ми се буташе с неговите книжа в един ъгъл на кухненската маса, а майка ми, където намери.

Винаги съм имала поне два касетофона с стаята. Вдигах много шум. :-) За щастие съседите бяха съвсем сговорчиви поради факта, че и те вдигаха много шум. Тези откъм моята стая са ме будили в 2 часа през нощта със здрава жица. Или в събота сутрин с “Crazy” на Бритни Спиърс, пусната 11 пъти последователно (не се шегувам). За чалгата не искам да говоря. Така че никаква милост нямах. Е, само нощем и между 2 и 4. :-)

Иван добави една важна мебел в стаята ми – ниската дървена масичка за пиене на чай. Възникна така нареченият от баща ми „масов култ” (разбирай: култ към масата). Който я е виждал, знае защо се стигна дотам. :-) Доста чай изпих покрай тази масичка. С книга, с приятели, с Иван...

В стаята имаше и едно място, което не беше мое, а се притежаваше от нашия Сив Котак – един кашон до парното, където той спеше на топличко върху мека постелчица. Впрочем цялото парно си беше негово, като се замисля.

Обичам си стаята – макар че сега вече не личи много моят отпечатък. Но не мога да забравя многото, много часове, прекарани там в четене, учене, писане, танцуване, слушане на Моцарт, пиене на чай и ядене на сладкиши, празнуване на рождени дни, спане, посрещане на изгреви, браузване в нета, редене на пъзели, веселби с котките, тъгуване по разни любови, слушане на футболни репортажи по БиБиСи, говорене по телефона с приятелки, мечти...

Жалко, че нямам повече снимки на моето гнезденце, каквото беше преди... Сега вече стаята е заприличала силно на склад.

Някой ден мисля пак да си имам лично моя стая, която да натъпча с книги и снимки, да си имам с приятно бюрце за компютъра и меко кресло с масичка за чай... Ще си имам табелка с надпис “Do not disturb – genius at work” и ще си я окачвам, когато правя някой важен превод – или когато искам да остана насаме с книга и чиния баклава. :-)

Днес без усмивка: за Витоша

2012-01-11T11:08:00.001+02:00

Яд ме е, защото с момчето сме грипозни и не можем да отидем на протеста за Витоша. И затова ето ме тук с призив към всички, които не искат прекрасната ни планина да се превърне в строителна площадка, да прочетат, да разкажат на близки и приятели, да подпишат петицията.

Ето няколко линка. Предпочитам да не преразказвам, че ми става съвсем cheerless.

Петиция в подкрепа на Витоша: http://forthenature.org/petitions/18

Информация за случая Витоша:

http://forthenature.org/cases/28
http://forthenature.org/news/2253

За пистите и скиорите:
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/01/06/1740241_v_men_sa_i_hliabut_i_liftut/http://www.asengenov.com/2011/12/blog-post_31.html

В зимната гора

2012-01-09T10:15:00.000+02:00

“I looked at slumbering Nature, and with deep reflection discovered the reality of a vast and infinite thing – something no power could command, influence acquire, nor riches purchase. Nor could it be effaced by the tears of time or deadened by sorrow (…).

It is something that gathers strength with patience, grows despite obstacles, warms in winter, flourishes in spring, casts a breeze in summer, and bears fruit in autumn – I found Love.

Khalil Gibran, “A Tear and a Smile”

Сойка-разбойка

2012-01-05T13:24:00.001+02:00

Направих поредните скоунс с праз и кашкавал и седнах да ги ям в хола на бюрото (да, имам ужасния навик да ям, докато чета блогове; сигурно затова имам трохи в клавиатурата). И както си седях, на стряхата точно над мен кацна една сойка. :-) Надникна да ме види, естествено. Сърце сойково не трае. :-) В клюна си имаше нещо като орех. После ми показа задната си част. :-).

Обичам ги тези диванета сойките. Колко са обърквали мен и майка ми, като сме ходили за птици - чуваме някакъв мишеловски крясък съвсем наблизо и си казваме "аха! ахахахаха! сега ще го сгащим мишелова и ще го разгледаме". Крясъците стават обаче все по-лигави - все едно влюбена котка вие из храстите - ние ставаме все по-подозрителни - и накрая виждаме проклетата сойка, която ни лук яла, ни лук мирисала седи на някакъв клон и надава крайно немелодично крещене, примесено с мяукане.

Веднъж в Борисовата градина изпаднах в тотално възхищение, защото една сойка първо се разпя като чинка, после мина на скорецови подсвирквания и тракания с човка, а накрая завърши арията с едно звучно "мяу" и си тръгна. Невероятни имитатори са тези зверове. И са красиви.
Ето един мяукащ екземпляр:

Слънце и сняг

2012-01-03T15:47:00.000+02:00

Толкова е брилянтно навън! Направо съм заслепена. С Ясето ходихме на няколко слънчеви разходки и не мога да опиша колко е хубаво. Зимно хубаво. Свежо и студено, с твърд хруптящ сняг, цветни отблясъци, подскачащи врабци и подсмихващи се сойки.

Като няма листа и трева, а само сняг, просторът е опияняващ. На човек му се ще да литне.
На фона на снега алените глогинки греят. :-)

По снега има какви ли не следи. Опитвам се да си представя какво става нощем горе на поляната, докато ние спим - сигурно същинска блъсканица от зайци. :-) Поне ако се съди по следите.

Имаше и други следи. Не са ли прекрасни? :-)

В този момент ми се иска само едно - да дам детето на баба му и дядо му и да хукнем с Иван за птици на язовир Искър или другаде. Почти усещам как се заформя в пространството един такъв план. :-)

А детето искам да го оставя не за друго, а защото по язовирите обикновено духа як вятър. За момчето имам друга идея - дали да не посетим гара София? Я да погледна разписанията на влаковете.

Reality Bites :-)

2012-01-02T14:51:00.000+02:00

Един от най-любимите ми филми от деведесетте, пълен с толкова смях, хаос, тъга, обърканост, жизнерадост и щуротия, че само като се сетя за него, се усмихвам. Итън Хоук е едновременно дразнещ и прекрасен (защо философстващите многознайковци често са толкова неустоими?), Уинона Райдър е в най-добрата си форма, а поддържащите актьори са абсолютни бонбони.

Хехе, все се сещам как Трой (Итън Хоук) вдига телефона и казва с провлечен глас "Hello, you've reached the winter of our discontent." И това е само една от много, много любими сцени. Отгоре на това филмът е натъпкан със страхотна музика. The Knack, Squeeze, U2 и още, и още. :-)

Ако има у вас все още (или вече :-)) някакво зрънце младежка щуротия, гледайте целия филм. :-)

2011

2011-12-31T16:31:00.000+02:00

Обичам спомените. В това отношение съм като старите хора – дай ми да седна със снимки и стари дневници, да си припомням миналото, докато посръбвам чаец, обичам да архивирам кадри и сувенири от пътешествия, да прелиствам албуми.

Така че сега се случва неизбежното – възползвам се от извинението, че иде Нова Година, за да погледна към отминаващата.

През 2011 правихме много неща, видяхме много места и опознахме разни интересни и мили хора. Събирахме се с приятели, които не бяхме виждали отдавна. Готвихме сума нови манджи. Отгледахме богата реколта. Беше весело, шантаво, пъстро и разнообразно.

Ясен стана на 2 години и организирахме първия му детски рожден ден. Беше подстриган за пръв път в живота му. За пръв път мина през Искърското дефиле с влак.

За пръв път се разходихме заедно в Борисовата градина.

Изяснихме въпроса с гърнето. :-) От октомври ходим на детска Монтесори група.

Аз станах на 28. Започнах life list (стигнала съм до номер 39). Научих много нови неща за цветята и зеленчуците. Копах в градината. Готвих много. Свирих на пиано. Превеждах, включително от немски на английски и обратно, което ми беше стара мечта. Пътувах. Архивирах си голямото влаково пътешествие от 2006. Покатерих се на 35-метрово дърво. Намерих нови приятели. Видях се със стари бойни другари. Бях за пръв път на опера. Снимах до самозабрава. Прочетох някои съдбовни книги. Правих свещи. Натрупах нови мечти.

Иван

стана на 35. Купи си кларинет. :-) Стана опитен градинар. Спаси антрето от смъкване в дерето. Беше прекрасен почти през цялото време. :-) Заведе ме на приказни места и ме запозна с интересни хора.

Заедно пътувахме. Веселихме се. Отглеждахме детето. Играхме федербал. :-) Катерихме дърво. Готвихме. Градинарствахме. Попаднахме под магията на дърветата гиганти. Замечтахме се за собствена къща.

Купихме си миялна и сложихме най-сетне пердета в хола.

Баба ми има нова стая на село.

Майка ми и баща ми за пръв път пътуваха до Виена.

Пени се омъжи.

Петя замина за Англия да учи.

Силвето си намери работа в Лондон.

Развихме бясна културна дейност. Ходихме на опера и на концерт. И на джазов фестивал. Гледахме неприличен брой филми (особено аз).

Измежду тях:

“The Notebook”, много танцови филми, “North and South”, “Sex, Lies and Videotape”, “Closer”, “Friends with Benefits”, цялата поредица “Star Wars”, неповторимия “The King’s Speech” (гледах го три пъти), забавния “Pirates of the Caribbean” 4, както и поредица от велики тийн комедии като “Easy A”, “Sixteen Candles”, “The Breakfast Club”. И не на последно място – последната част на Harry Potter.

Прочетох доста книги, някои от които ме хвърлиха във възхищение, а други – в неистов смях. :-) “My Life in France” и “A Year in Provence” засилиха любопитството ми към Франция и френската храна. Препрочетох си всички налични книги за Anne Shirley. А пък “Cannery Row” и “To Kill a Mockingbird” ме трогнаха почти до сълзи.

Имахме много гости. Минка дойде от Шотландия. Вероника и Марек от Чехия. С тях ходихме по Лакатник.

Посетиха ни швейцарските колоездачи Юдит и Паскал на път за Истанбул. Наскоро дойдоха Дарина и Рами от Щатите. На рождения ден на Ясето дойдоха Тони, Крум и Борис. Посетиха ни стари и нови приятели. Гостувахме на Кипи и Андрей, на Краси и Ели. Дойдоха Пламен и Рада с техните деца. Идваха моите сродни души. Моят чудесен весел брат. И естествено нашите родители.

Готвихме какво ли не. :-) Открих вселената на салатените дресинги. Проведох реабилитация на тиквата (в миналото низвергвана от мен). Вдъхновихме се от страхотните Братя Грийн, чийто ресторант много ни липсва. Прочетохме книгите на Гайдурков, който дълбоко ни развълнува и смути, особено на тема зехтин. Но и ни даде храна за размисъл на тема храна. :-)

В градината творихме чудеса. :-) Бяхме щастливи да имаме чиста, прясна, наша храна. Култивирах ъгълчето под кайсията, което в миналото беше неизползваемо. Отгледахме чудесни репички, салати и зелен лук. Имахме сериозна реколта от сливи и ябълки. Отгледахме много домати. Освен това имахме чушки, лук, краставици, тиквички, зеле, броколи, пащърнак, моркови, праз, целина, магданоз, копър, босилек, джоджен, мента, главеста салата, маруля, кресон, рукола, маточина, лавадула, киселец, салвия, чесън, див лук, ягоди, малини, къпини, френско грозде.

И скитахме къде ли не.

С Ясето изръшнахме близката околност, пребродихме всички улици в квартала, запознахме се с котките и бабичките.

Ходихме на село няколко пъти, включително с влак.

Водихме нашите до селото на Иван да ги запознаем с неговите баба и дядо и леля, и правихме голям шляй. Радвахме се на свежа зеленина и приказни букови гори.

Пътувахме до Ивайловград и палаткувахме до Бяла река. Обиколихме един много интересен, екзотичен край на България.

Пътувахме с парен влак. Беше велико. :-)

Ходихме на Бонсови поляни и правихме разни други излети.

Пътувахме до Влахи.

Гостувахме в Хотница при Краси и Ели, където говорихме за безброй важни неща, готвихме и споделяхме радост.

Бяхме на Рила. Катерихме дърво.

Пътувахме до Русе няколко пъти. Опознах по-добре този магически град и с голяма наслада разведох Ясето край Дунава.

Прекарахме няколко дни в Сребърна. Там омайвахме бабите и сами бяхме омаяни от магията на езерото, от преминаващите птици.

В началото на годината ходих на гости на Силвето в Корнуол заедно с Минка. Пихме бира, ядохме салата, газихме в студените води на океана, говорихме си и се смяхме, разхождахме се в дъжда и гледахме птици, посетих английска чайна и ядох пай с бит каймак. Чух музиката от “Star Wars” на орган в катедралата в Труро. Мечта.

Скитахме из Гърция и Албания. Къмпингувахме на Халкидики и прекарахме мирни дни в мотаене по плажа, ритане на топка, ядене на салати и дини, шляпане в морето.

Пътувахме из южната част на Албания, където открихме нови, радикални шофьорски методи, дивашка строителна дейност, ужасни пътища, но и гостоприемни хора, свежа храна, магически места като Бутринт и Жирокастър.

Накрая се озовахме на Корфу, където попаднахме на най-хубавия плаж, обикаляхме острова надлъж и нашир и минахме през сладки старинни селца. Разходихме се в красивия град Керкира и ядохме сладолед в едно заведение в колонадата Листон.

Пътувах до Виена с нашите. Там ядохме много. :-) И ходихме още повече. Накрая дори мен ме заболяха краката. Но видяхме много красота. Обикаляхме по дворци и красиви паркове. По грандиозни улици. Качихме се току под купола на една великолепна църква.

Публикациите в блога досега са 75, което в сравнение с миналата година си е направо прогрес. А имам и повече читатели. :-)

Както казва Bridget Jones, an excellent year’s progress.

Ура за 2011! Ако следващите години са и наполовина така весели и интересни, добре ще сме! :-)

Хайде сега да ходя да пека зеленцето, че трябва да посрещаме 2012.

Бъдете здрави, щастливи и прекрасни! Благодаря, че сте тук и ми правите компания. :-)

Scones с праз и кашкавал

2011-12-28T15:35:00.000+02:00

Тези дни вкъщи много се готви. То не бяха зелеви сарми, курабии, салати, боб чорби, а сега Иван е замесил и тесто за кроасани...

Сред всичките рецепти се открои една, която приготвих днес за втори път, а утре смятам да приготвя за трети, защото акълът днес не ми стигна да направя две дози.

По едно време се бях зарекла в този блог да не публикувам рецепти, но в случая се налага да преразгледам тази схема.

Направих комбинация между рецептата за scones от блога Delicious Days и тази на Sweet Paul. Той междувпрочем е натъпкал в скоунсовете див лук и чедар, а аз по липса на такива продукти ги замених с праз и кашкавал от общ характер.

Ето какво се получи.

Добре де, снимката е потресаваща, но като ги извадите от фурната, ще видите колко са красиви в действителност.

Продукти:

200 г брашно (аз ползвах една трета бяло и две трети типово)

1,5 ч.л. бакпулвер

1 ч.л. сол

60 г студено масло

3 с.л. ситно нарязан праз

80 г ситно настърган кашкавал

120-130 мл прясно мляко, разредено с малко вода (може да се ползва и айран)

Процес:

Брашното се сипва в купа.

Смесва се с бакпулвера и солта.

Маслото се нарязва на кубчета в брашното и цялата работа се стрива на трохи (не трябва да се прекалява със стриването – нека останат парченца масло, големи колкото грахче).

Добавят се празът и кашкавалът. Разбърква се.

Сипва се постепенно разреденото мляко, като се бърка. Трябва тестото да може да се събере на топка, но без да лепне.

Много важно – тестото не се меси. Намачква се, колкото да може да стане на топка и да се работи с него, но никакво месене, иначе кифлите ви ще станат брашнени, сухи и нелицеприятни.

Та като се направи на топка, слага се върху набрашнена повърхност и се натиска (или разточва), докато стане около 2 – 2,5 санта дебело. Изрязват се кръгчета със стъклена чаша (моята е с диаметър около 6 см) и се слагат върху тава, постлана с хартия за печене. При изрязването чашата не се върти в никакъв случай, защото кифлите няма да бухнат равномерно. За улеснение може да се набрашни чашата.

Останалото тесто се събира пак (ако трябва, с още малко брашно, за да не лепне) и се изрязват още кръгчета. Каквото ви остане, правите го на топче, дебело колкото останалите кръгчета, и го слагате и него в тавата. Нищо не бива да се губи!

Тавата се пъха в предварително загрята на 220 градуса фурна и се пекат около 12-13 минути. Аз ги слагам на средното ниво. Ако много започнат да се запичат отдолу, след 7-8 минути ги преместете едно ниво по-нагоре. Изпечената кифла е светла, с приятни кафеникави петънца като лунички на детско носле.

Препоръчително е да се ядат топли, но и студени са много вкусни. От това количество продукти аз изкарвам 8-9 кифли. Стигат за трима души, ако не са много лакоми.

Омагьосана зима

2011-12-27T13:14:00.000+02:00

Вчера ходихме в гората. Онази гора, която виждаме от прозореца на хола – с кичести ели, потънали в сняг. Открихме най-сетне пътеката, която стига до тях през рекичката. Беше тихо. Не срещнахме жива душа. Вървяхме по пътека, утъпкана от зайците. Видяхме безброй следи на животинки – невестулки, зайци, свраки, лисици, кучета. Стъпвахме и по новия, още неутъпкан сняг.

Тичахме с весели викове по заснежените склонове, падахме и ставахме. Друсахме клоните и събаряхме снега. Радвахме се на глоговете и шипките, блеснали в червено на фона на белотата. Омайвахме се от свежата наситена зеленина на еловите клонки. Късахме шишарки. Допирахме лица до топлите стволове на елите. Скрихме се между клоните на една еличка, която ни се стори като уютна горска къща. Слушахме цвърченето на синигерите и кралчетата в клоните. Надявахме се да срещнем някой заек.

Това е най-истинското празнуване – допирът до един свят, който е толкова близо до нас, ние го докосваме и все пак не сме част от него, защото сме хора...Хората не виждат и не чуват толкова много неща. Но все пак усещаме, защото душите ни не са напълно вкаменени. Усещаме тишината, безкрайността на времето, което е цяло, а не разсечено на секунди и минути от безумното тиктакане, което през повечето време управлява дните ни. Дочуваме шепот на неща, които са жива част от Всичко. Дочуваме шепот на дървета и на птици.

Усещаме колко просто всъщност е всичко, когато не се опитваме да го разберем, дефинираме, дисектираме и класифицираме. Долавяме тихата музика, която звучи около нас постоянно, без да я чуваме, защото сме заети да говорим и да слушаме собствените си гласове.

Обичам зимата, защото нейната тишина побеждава дори нас, шумните хора. Преспите й спират нашето бързане. Студът отрезвява спарените ни мисли. Когато газим из преспите, усещаме кръвта, която бумти в сърцата ни, спираме да мислим за миналото и бъдещето, за бита, работата, ремонтите, преводите, неплатените данъци, спираме да разсъждаваме и да подреждаме нещата в схеми. Просто сме там, където сме, заедно с всичко около нас, и цялата Вселена за един кратък миг става осезаема, разбираме как всичко Е. Без нашата воля и без нужда от нашата намеса.

Това, което се иска от нас е просто да сме част от общата хармония. Защо ли е толкова трудно да спрем да викаме, да вдигаме шум, да цапаме, да събаряме и да се вживяваме в размаха на щуротиите си? Защо толкова се напъваме да се откъснем от истинския свят и да си направим свой, изкуствен? Защо си мислим, че нещата, които правим в човешкия свят, ще ни направят безсмъртни?

В снежната гора тези неща изглеждат толкова незначителни. Дърветата не се сърдят, не се тръшкат, не се страхуват, не обвиняват, не са дребнави и мрънкащи. Не крещят. Те вливат тихите си гласове в Голямата Симфония.

Когато се разхождам в снежната гора, се надявам и се моля някой ден и ние да можем като тях.

Noël

2011-12-25T18:50:00.000+02:00

Pastorales de Noël by André Jolivet

Joy!

2011-12-24T16:15:00.000+02:00

Носът му остана на прозореца, така и не го сложихме, защото детето бързаше да се пързаля с шейната по улицата. :-)

Днес е възхитителен ден - коминчетата пушат, слънцето кара снега да блести, небето е синьо, синьо, синьо, а вкъщи ухае на смърчова гора! И по всичко личи, че утрешният ден няма да отстъпва на днешния.

В този миг усещам само едно - желание да извикам от радост, да подскоча няколко пъти и да запея Joy to the World! The Saviour reigns!

Пожелавам ви радостно посрещане на красивия светъл празник!

Зимни занимания - сезонът на списъците :-))

2011-12-20T14:38:00.000+02:00

Ако през зимата по някаква причина ви е скучно и се чудите какво да правите, може да заемете нещо от моя списък. :-) Някои неща са коледни, други - не.

Ето какво обичам/ планирам да правя през този и следващите месеци.

~~Печене на курабии с мамчето ми~~ (вече го направих, но знае ли се - може пак :-)).

Печене на курабии с Петето (миналата година пропуснахме, но тая няма!).

Изяждане на безумни количества салата от ряпа, зеле и моркови (и ябълки, и цвекло, и слънчогледови семки много подхождат на тази композиция. И портокалов сок също. Да. В салатата.)

Приготвяне на кисело зеле и готвене на разнообразни манджи с него (сарми, риба, салата, супа, .......).

Изпиване на десетки литри горещ шоколад.

Дегустиране на десетки видове чай.

~~Изработване на украса за Коледа и изпращане на коледни картички~~.

Разходки из снега, събиране на шишарки и снимане на заснежени гори и поля.

Изпичане на големи количества домашен хляб, баници, кроасани и каквото друго ни дойде на ума.

Посръбване на домашно винце с козе сиренце. (Това се прави многократно и не непременно с козе сирене. Снощи беше бри. :-))

Изчитане на всички коледни книги и истории.

Изчитане на Туве Янсон.

Пеене и свирене на мнооооого коледни песни.

Изпробване на нови рецепти за стоплящи и питателни манджи.

~~И естествено избиране и опаковане на подаръци за разни прекрасни хора.~~ :-)

Натрисане на гости по къщите на същите прекрасни хора или тормоз по телефона, докато те дойдат при нас на гости. (Прекрасните хора да се чувстват предупредени. :-))

Скайп конференции с другите прекрасни хора, които са твърде далеч, за да им бъде приложено по-горното.:-)

Боричкане с детето.

Врънкане на майка ми да направи баклава.

Гледане на подходящи за сезона филми. Маратонът вече започна с "Рататуи" и всичките "Междузвездни войни".

Просвета на детето относно Коледа и всички великолепни неща, свързани с нея. :-) Защото то миналата година пропусна някои детайли.

Наваксване с неколедни книги - например книгата за пермакултурата и книгата на Монтесори.

Пързаляне с шейна. (още чакаме снега)

Правене на снежен човек.

Пиене на греяно вино навън върху маса от сняг. :-)

Украсяване на боров клон (вместо елха).

Посещение на съседите с наръч кексчета/ баници или др. подобни.

Тормоз (а.к.а. ходене на гости) на роднините и опоскване на конфитюрените, туршиените, ореховите и всякакви други запаси на баба ми. С подточка изяждане на всичко, което е сготвила и не е сготвила в наша чест.

Писане на списъци. :-)

Очаквайте още от тях в най-скоро време. :-) Например списък на новите ми градинарски планове...не, този ще ви го спестя, защото от него сигурно ще ви спре интернетът. :-)

Продължавайте да бъдете весели - it's the season!

Книги за Коледа

2011-12-19T17:04:00.000+02:00

Вали сняг на парцали. :-) Толкова е красиво! Докато седя тук и превеждам, погледът ми все се отклонява към прозореца и падащите снежинки.

Днес искам да ви разкажа за някои книжки и автори, които особено много обичам да чета в предколедното време, защото ми помагат да се откъсна от ежедневните грижи и да помисля за истинската Коледа - не тази на бясното пазаруване и отмятане на списъци с подаръци, а онази, която кара сърцата да ликуват - Коледата на благодарността и светлината.

На първо място разбира се са приказките. :-) Те правят духа ми лек като на дете. С коледните приказки наистина се потапям в една атмосфера на радостни изживявания, спомени, мънички прости наслади, които са така важни, за да може човек да отвори ума и сърцето си за красотата на очаквания празник.

Ето една част от книжките, които четем сега. Наредила съм ги по ръба на ламперията, така че Ясето да може по всяко време да се протегне и да си вземе книжка. :-)

"Омагьосана зима" действително е по-скоро януарска книга, отколкото коледна, но съдържа толкова много зимна магия - един зимен свят, покрит от бяла пелена, толкова различен от летния.

Пипи и Емил от Льонеберя са задължителни четива за мен по Коледа. :-) Не само защото на места има приятна коледна атмосфера, а и защото събуждат най-детското в мен. С тях чувствам, че няма да порЕсна никога. :-)

"Коледни писма от Феликс" ми стана любима миналата година - толкова е интересна и въодушевяваща историята на заека, който пътува заедно с Дядо Коледа из различните страни! Харесва ми напомнянето за многообразието на света, изобилието от разбирания и начини на празнуване на Коледа - а в същото време е прекрасен начинът, по който този празник обединява толкова различни хора по цялата Земя.

Обичам да чета Хофман, разбира се, както и "Бяла приказка" на Валери Петров, "Да прогониш мрака с песен" на Керълайн Удуорд (въпреки че не е коледна, посланието й е прекрасно), "Коледна песен" на Дикенс, романите за Анн Шърли на Л.М.Монтгомъри (особено някои коледни пасажи), коледните части на "Малки жени" на Л.М.Олкът, "Пътешествие в страната на дърветата" на Клезио (не коледна книга в точния смисъл, но много приказна) и естествено "Летящата класна стая" на Ерих Кестнер. Обичам също снежните части на "Мечо Пух". А има и толкова много хубава дестка поезия, посветена на зимата и на Коледа - например този декември с голяма радост си четем стихотворенията на Елисавета Багряна.

Много важен за мен е разказът "Елхата" на Туве Янсон, който така простичко и въздействащо показва контраста между нервната предколедна суета и хаос от една страна и спокойствието, тишината, благостта и загрижеността за ближните от друга.

Важна е и "Нарния", която е не само приказка, а и много истински и дълбок разказ за Светлината, която озарява не само коледните дни.

През декемврийските дни съм заобиколена и с други книжки, които са красиви и събуждащи като споделена молитва, свежи и бели като снежинки. Поезията на Рилке, прозата и поезията на Халил Джубран. Тези автори ми напомнят в какво вярвам и ми показват важните неща, без да са ненужно поучителни и теоретизиращи. Те възпяват, без да са назидателни. Обичам тяхната универсалност и великодушие - като не говоря за самите личности, разбира се, а за поетичния им поглед към света. Обичам мъдростта им. Тези поети ме учат на много неща. В красивите дни на празнично очакване ме учат да съзерцавам, да присъствам, да усещам красивото във всичките му проявления и да благодаря за него.

За накрая оставих най-важната Книга. Нека си препрочетем историята на Рождеството и да си припомним какво и защо празнуваме.

Сега ще оставя компютъра и ще изляза в падащия здрач сред снежинките. Ще усетя свежия хлад по лицето си и ще вдишам студа. Ще запратя няколко снежни топки ей тъй, от радост. :-)

Бъдете радостни и вие! :-) Има защо. Ето я Коледа - идва да ни напомни, че Благодатта е у всеки от нас.

Малко сладки спомени за минали Коледи

2011-12-17T15:44:00.000+02:00

От дете много обичам Коледата. Ваканция, сняг, шейни, подаръци, вкусотии, красива музика, радост от близостта на семейството, филми, ухание на ели – всичко това се слива в една красива картина, която ме придружава винаги през този сезон.

Обичам спомена за много, много Коледи, всичките различни, всяка от тях свързана с нови стремежи, нова благодарност, нови молитви.

Когато бях малка, нещата обикновено започваха да се случват на 23 декември, когато с майка ми ходехме на пазар и купувахме елха. Понякога съм ходила за елха и с баща ми. И въпреки че ми е било жал за отсечените дръвчета, тази част от коледните приготовления винаги много ме е радвала. Свежият зелен цвят на игличките, изящната им подредба по клонките, стройният силует на елата, изправена в нашия хол, окичена със свещи и шарени украшения – самото й присъствие ни отваряше вратите към други, светли светове.

Украсяването на елхата се случваше под звуците на старите коледни песни, които с баща ми и майка ми обичаме – песните на Дийн Мартин, Елвис Пресли, Бренда Лий, Пери Комо, Нат Кинг Коул, Бинг Кросби – музика, елегантна като ерата, от която идва, изпята с умение и чистота, и различна от повечето по-късни коледни песни.

На 24 декември майка ми започваше да подготвя храната за Бъдни вечер. Тогава винаги е имало постни лозови сарми, бобена чорба и содена питка, понякога с късмети. На трапезата сме слагали и най-различни други храни, вариращи през годините. На вечеря също слушахме много коледна музика. Излизахме на балкона да гледаме снега (когато го имаше), подскачахме около елхата, по която сияеха много свещи.

А на сутринта се събуждах с радостно очакване и любопитство, тичах да видя какво има за мен под елхата. Често намирах пуловери, ръкавици, шалове и шапки, изплетени от майка ми. Винаги имаше и шоколад, шоколадово яйце или голяма кутия бонбони Smarties (с майка ми и до днес много ги обичаме и като бяхме във Виена, си купихме :-)). Някои подаръци бяха голяма изненада – например любимият бинокъл, с който започна страстта ми към орнитологията. Или пък големият пъзел от 1000 части, наречен от нас „китайците”, който редихме седмици след Коледа и даже канихме гости да помагат. Много ми хареса и огромният атлас на света. Спомням си колко се радвах и на една кукла, подобна на Барби, за която бях копняла дълго време. :-)

Когато станах по-голяма, започнах и аз да оставям неща под елхата. :-) Беше прекрасно усещането да изненадам родителите си с нещо хубаво.

Приготвянето на коледни курабии датира от гимназиалните ми години – тогава попаднах под магията на германските коледни базари (които все още не съм виждала на живо) и на изобилието от рецепти за сладки. Тогава тези сладки ми се струваха някак магически и недостижими, идващи от далечна и непозната, но странно любима земя, носещи коледен уют. Сега са част от усещането ми за зимата и края на годината, за коледната подготовка.

С германския период са свързани и коледните картички. Вярно, винаги сме пращали картички по пощата на приятели и роднини (даже и на живеещите в същия град), но когато започнах да си пиша с деца от Германия, Швейцария, Парагвай и т.н., изпращането на картички придоби огромни размери. Случвало ни се е заедно с баща ми да изпращаме по 25-30 картички до най-различни краища на света. И най-хубавото беше, че и получавахме много картички. Баща ми опъваше едно канапче в кухнята и окачваше всички пристигнали картички на него.

На самия 25 декември обикновено имаше голям обяд с месо и различни гарнитури към него. В 13 часа баща ми включваше телевизора, за да чуем коледното послание на папата. Родителите ми не са католици, да не говорим, че не са и християни – но изпитваха голямо уважение към предишния папа, което предадоха и на мен. Това послание беше още едно докосване до друг свят. То ни помагаше да се замислим наистина за същността на Коледа, за това, което празнуваме – Рождеството Христово. В същото време се радвахме да видим онзи красив площад с голямата елха. Когато години по-късно се озовах на площад „Свети Петър”, магията на всички мои Коледи беше с мен.

В един момент започнахме да празнуваме Коледа на село при баба ми. Особено в началото беше прекрасно – украсявахме стаята, редяхме софрата, докато печката весело бумтеше, а баща ми пускаше коледни песни на едно касетофонче. Когато е имало сняг, сме излизали вечер навън да усетим хрущенето му под краката си и да вдишаме безкрайния мир на селската снежна нощ. А сутринта на 25 декември след закуската с майка ми излизахме на разходка по нашите най-любими места. Имали сме неповторимо прекрасни коледни разходки със синьо небе и сняг, безброй птици, слънце, блестящи поля, хруптящ лед и мирен, тих простор. В такива моменти съм чувствала най-силния коледен възторг, благодарност и радост – заедно с най-добрата ми приятелка на света, в най-любимите и близки места, в търсене на птици по заснежените дървета.

Тогава част от магията беше и самото пътуване с влака през Искърското дефиле – една безкрайна поредица от възхищения – нова гледка зад всеки завой, заснежени скали, примамливи върхове, резки силуети на планини далеч в синьото небе, и Искър в ниското, постоянен, свързващ. И този звук тутуфтутуф на влака, който и до днес кара сърцето ми да се разтупква, когато го чуя.

Ще завърша тези спомени с разказ за коледните късмети. :-)

Една година баба ми сложи в баницата едни купешки късмети с нарисувани на тях картинки. Аз много ламтях за късмета с куфарите и това ме накара да изям почти цялата баница. :-) На следващата година пътувах до Турция, после бях шест месеца в Германия с прескачания до Белгия и Люксембург.

През 2007 пък в резултат от изядената от мен баница получих два късмета – сватба и бебе. Бях леко потресена. :-) Така и не се добрах тогава до куфарите. Но на следващата година ми се сбъднаха и двата късмета. :-) Добре де, сватбата беше меко казано нетрадиционна, а бебето го замесихме чак през август, та се роди през 2009 – но аз това го броя за сбъдване. :-)

Трябва да се внимава с баницата. :-)

Ето – заради нея през последните години празнуването на Коледа придоби нови измерения. :-) Сега трябва да градя чисто нови семейни коледни традиции. Прекрасно е, че имаме още едно дете в къщата (освен мен), с което мога да споделям всички коледни приказки, песни, сладости. Иван също участва, разбира се. :-) Тази Коледа очакваме да слушаме много коледни песни, изпълнени от него на кларинет. И очакваме да изядем много точени баници. Може и без късмети :-)

Подаръци ще има :-)

2011-12-16T17:22:00.000+02:00

Обичам тази част от коледната магия! Когато бях малка, в коледната сутрин скачах от леглого и тичах боса да видя какво ще намеря под елхата. Обикновено намирах нещо красиво, изплетено от майка ми, или пъзел, книга, шоколад, кутийка с онези шарени бонбони, на които с майка ми казвахме "хапчета". Понякога имаше големи изненади, като например преди 15 години, когато намерих бинокъл. :-)

Сега не намирам неща под елхата, предимно защото така я слагаме напоследък, че нищо не може да се постави отдолу :-). Но пък непрекъснато получавам подаръци. :-)

Тази година реших да подходя по-методично, защото през последните две години все оставям нещата за последния момент и не успявам да направя всичко така, както ми се иска. Обичам да мисля за неща, с които бих могла да зарадвам любими хора, да ги купувам и опаковам. Тази година пазарувах предимно книги и ми беше много приятно да мъкна многобройни дебели томове, ухаещи на нова хартия. Забавлението с опаковките също е голямо. Когато детето легне да спи, наизваждам хартии и ножици и почвам да кълцам, подгъвам и лепя. Останаха ми само някакви си три подаръка за опаковане. Браво на мен. :-)

Ето и част от получения резултат. :-)

Тази година под елхата ще има подаръци за всички живущи в къщата. Бащата по принцип не получава много подаръци, защото постоянно подкопава моя подаръчен ентусиазъм чрез изказвания от типа "Ами аз не обичам да получавам подаръци". (Да ви кажа под секрет - не е вярно. Няма хора, които не обичат да получават подаръци. Има само такива, които не умеят. Иван умее.) За бащата има енциклопедия на музикалните инструменти и билет за онзи концерт, който споменах преди няколко публикации.

Детето дълго време го бяхме оставили на милостта на приятели и роднини. :-) Ние сме едни зли родители, които рядко купуват нещо на детето си. За щастие разни мили хора са го снабдили с много хубави влакчета, колички, инструменти, буталки, топки и тем подобни. Е, купуваме му неща понякога - например дървеното конче от Етъра и конструктора. Тази Коледа решихме да си успокоим родителската съвест и детето получава два подаръка. Единият е влакчето от Икеа, а другият е тайна. :-) Добре де, само на вас ще кажа - бащата на детето му направи дървено самолетче. :-) Забравих да го снимам, преди да го опаковам. Много е хубаво, искам и аз такова.

И майката на детето не съм забравила. Толкова съм си мила на сърцето, че си купих цели четири подаръка :-) - огромна книга за пътешественици, пътеписа "Истанбул" на Едмондо де Амичис, най-скъпата пижама, която съм имала някога :-) и билет за концерт.

В следващите дни ще продължа коледната тема. Имам да споделям много мисли и усмивки по въпроса. :-) А също и музика!

Медено, канелено, шоколадово...

2011-12-15T16:31:00.000+02:00

...ми е сега, защото хрупам с радост продуктите от вчерашната пекарска дейност. Както всяка година, откакто свят светува (е, почти :-)) в първата половина на декември с мамчето ми се събираме в кухнята, натрупваме всички повърхности с продукти, сваряваме чай и сядаме на пекарска конференция. Прелистваме листове с рецепти, готварски книги и списания и вземаме решение какви курабии ще се пекат. След което запретваме ръкави и се разфучаваме. Не спираме, докато цялата кухня не се посипе с брашно и канела. И с тави, пълни с прясно изпечени сладки. :-)

В такива случаи никое трето лице не смее да припари в кухнята, защото може да му връчим някое ренде да стърже портокалови кори или да го строим до мивката да мие бъркалките на миксера. От друга страна миризмите са толкова примамливи, че все някой се престрашава и идва да подръпне някоя от горещите курабии.

Обичам суматохата, звъна на кухненския часовник, възвестяващ изпичането на поредната тава с вкусотии, изобилието от ароматни подправки и продукти, разпръснати по масата и плота. С майка ми вече сме опитни и доста бързи със забъркването на тестата, разточването, рязането, оформянето и реденето. И все пак се губи доста време във варене на чай, дегустиране на готовите неща, повторно прелистване на рецептите и спасяване на курабиите от набезите на останалата част от семейството. В крайна сметка за цял ден пекарство надали сме изпекли и 300 курабии. Но освен сладкиши в края на деня получаваме и нещо друго - неповторимо усещане за заедност, уют, спокойствие и радост.

Тази година избраните от нас рецепти бяха:

Меденки от коледното списание за печива на "Бурда",
така наречените Hermit Cookies, които ние наричаме просто "бахарените курабии",
бананово-шоколадови рогчета от една книжка на Dr.Oetker и
лешникови кифлички с шоколад от блога на Ирина Купенска (ето тук е рецептата).

Всъщност първите два вида ги правихме неизменно през последните години, защото много ги харесваме. Докато ние с мамчето се вихрехме в кухнята, Ясето се радваше на новото си дървено влакче.

С дядо си строиха тунели и мостове, скитаха навън, ядоха курабийки и ни пускаха хубава коледна музика като тази:

Беше един прекрасен предколеден ден, пълен с радост и вкусни ухания. :-)

Хехе, сняг! и четири приятни събития за предколедното време

2011-12-08T14:36:00.000+02:00

Най-сетне да заприлича малко на зима! Днес като се прибирахме, полето беше цялото в скреж. После докато чакахме баба Данче да ни завие буркана с козето кисело мляко, небето притъмня и започна суграшица. После премина в тлъст мокър сняг. :-) Знам, че няма да е задълго, но о! колко е хубаво!

Аз сърбам Herbsttee на Gschwendner, който става и за зимни условия, нищо, че се нарича есенен чай, и хрупам една купешка меденка. Премислям сега реда, в който да сготвя всичките вкусотии, които съм си набелязала. Засега много ме вълнува една чудна супа с боб, зеленчуци и паста, а също и портокаловите бисквитки на Ирина.

Събирам идеи за веселба през зимния сезон (не само празничния) :-). Ето четири предложения за приятно прекарване на времето:

Панаира на книгата (6-11 декември, 10-19 часа в НДК)

Коледната Чудотворителница (18 декември, 11-18 часа във Военния клуб)

Концерт на Софийската филхармония (22 декември, 19 ч в Концертна зала на Министерство на външните работи, ул. "Александър Жендов" 2)

Програма:

Римски-Корсаков - "Испанско капричио"

Р. Щраус – Концерт за валдхорна и оркестър

В. А. Моцарт – Симфония No 41 “Юпитер”, до мажор КV 551

Благотворителния немски коледен базар в градинката между Софийския университет и Народното събрание.

Живот и здраве, смятам да се възползвам и от четирите. :-)

Освен това в Операта има безброй представления на "Лешникотрошачката". :-) Но дотам не знам дали ще стигна.

Така. Наздраве с пълна чаша (чай)! Enjoy the season!

Ходихме на благотворителния коледен базар :-)

2011-12-05T14:15:00.000+02:00

Беше невероятно стълпотворение! И пълно с интересни неща! Аз естествено се насочих основно към хранителните продукти, защото бях гладна, а и съм любопитна да опитвам нови храни. Успяхме да дегустираме тибетски чай, южноафриканска мусака, една много скъпа, но страшно вкусна баклава, пироги, ладху и едно свежо ашуре с много цитрусов привкус. Жалко, че не успях да опитам и повече неща - но беше сложно, защото трябваше да вардим нашето момченце от голямата тълпа, докато самите ние се опитваме да се доберем до различните щандове. А и 51 държави не са малко нещо - човек докато разгледа всичко, му се замайва главата - толкова е разнообразно!

Аз не успях да направя много снимки, но вижте галерията на "Дневник", тя дава представа за мащаба и пъстротата на събитието. :-)

Ето няколко кадъра и от мен:

Много ми хареса духът на това събитие - веселбата, старанието на всички да покажат интересни неща от своите страни, пъстротата, домашно направените традиционни вкусотии... И напомнянето за това колко богат и разнообразен е светът.

С радост ще отида и на следващите такива базари. Но ще бъда по-предвидлива - ще си взема чиния и чаша, за да не ползвам толкова много пластмасови съдини за еднократна употреба, ще си оставя достатъчно време за снимане и другия път непременно ще опитам различните коледни курабии! :-)

Lost in translation and other stuff

2011-12-02T11:38:00.000+02:00

Толкова съм се забила в превода, който правя, че чаят ми изстина. :-)

Спокойствие и само спокойствие, сега няма да почна да пиша за това колко много работя - само исках да кажа "привет" и да питам видяхте ли новия магазин за френски храни на малките пет кьошета и печете ли вече курабии и слушате ли зимна музика? И гледахте ли вече "The Holiday" и прочетохте ли всичките книги на Туве Янсон?

Просто предложения за приятно сезонно прекарване. :-) Ще има и още.

Сега ви оставям на енергичния саунд на Том Пети, който може да не спада към зимната тематика, но е подходящ за разкършване на телесата след дълго седене пред компа и превеждане. Изгълтах си изстиналия чай, отивам за друг. :-)

Be merry!

Сребърна

2011-11-23T15:39:00.000+02:00

В началото на месеца бяхме за пет дни в Сребърна. По работа. Е, някои от нас. Аз и Ясето предимно се мотахме.

Честно да си призная, прекарах повече време, кръстосвайки по улиците и зяпайки по къщите и дворовете на хората, отколкото по брега на езерото. Който ме познава и знае птичарските ми уклони, ще се учуди.

И все пак си е разбираемо, защото напоследък умът ми е все в къщите. Обичам ги. Искам да си имам и аз къща, моя собствена, на която антрето да стои, където сме го сложили. Гледах и мечтах с размах, мислих си за тераси, антрета, коридори, покриви, дограми, какво ли не, а в това време Ясето се упражняваше да ходи по бордюрите и да разритва нападалите листа.

Цялата работа беше непривична за мен – да се разхождам из голямо село с детето – значи непрекъснато да ни заговарят разни баби, лелки и чичковци. Пък аз уж съм асоциална персона. На третата обиколка вече ни знаеха, че сме Ясенчо и майката на Ясенчо, софиянци, отседнали при Люба. :-)

Бабите по улиците впрочем бяха много приятни. Повечето. Много от тях бяха плъзнали по улиците да метат и горят шумата, а аз се надявах да не изгорят всичките най-шарени листа, за да мога да снимам. Снимах, когато се добрах до апарата. Иван на първо време го беше задигнал, за да щрака безброй служебни кадри.

Като казах одеве „Люба” – много ме впечатли тази жена. Нейна е първата къща за гости в Сребърна, построена през 2001. Взела е кредит и сама се е разправяла със строителните работи, а сега пак сама управлява цялото нещо, посреща гости, поддържа къщата и градината в безупречен вид и ред. Отгоре на това готви на гостите си домашни манджи. Не ми е ясно как го прави, но явно всичко тече по план, защото наистина мястото е безупречно.

И много ми хареса къщата й за котки. Такова прекрасно съоръжение не бях виждала. :-) Впрочем и котките не бяха лоши. :-)

Като ходих из селото, се чудих защо толкова ми харесва и защо така добре се чувствам по улиците. По едно време се цапнах по челото – ами да – защото всичките къщи са едноетажни. Това създава простор пред погледа, а и улиците изглеждат направо огромни. А, да, и имаше много малко коли. Навсякъде улиците са празни. Много приятно усещане се получава. Разбирам ги всичките англичани, дето се заселват там.

Впрочем да не пропусна да възхваля и езерото – селото е много стратегически разположено край него – хем на брега, хем леко на баир, и се откриват гледки.

Обичам селата и обичам да гледам дворовете на хората. В този сезон за гледане имаше предимно хризантели в смайващо разнообразие от цветове и форми.

Пред един двор се спрях, защото имаше едни особено породисти екземпляри, и докато ги гледах с копнеж и се чудех дали да зумна през пречките на външната врата, дойде стопанинът на къщата. Веднага ме заподозря. :-) Извика Бабата. Тя като разбра, че се интересувам от цветята й, разтича се, и си облече официалното зимно палто да позира с хризантемите. Наизвади фъстъци, вафли, напълни ми една торба с дюли, ябълки, подари ми плетена покривчица и буркан с лютеница. И поръча да снимам и двете й котки, които бяха не по-малко блестящи и дебели от хризантемите.

Странно как се смени лицето и излъчването на тази баба, когато си облече официалното палто.

Разходихме се и по брега на езерото все пак. Там пак не успяхме да се спасим от общителните хора (не че си го бяхме поставили за цел де). Срещнахме един овчар, който ни даде ябълки и ни разказа за първата си детска любов, която изживял с девойка на име Корнелия в санаториума в Банкя. :-) Стана ясно, че е дърт пергишин, но му простих, защото си направи труда да се държи прилично. Освен това беше забавен, и освен това ни даде цяла торба ябълки. :-) Иван много се увеселяваше с нашите набези из селото и ни питаше „Днес какво отмъкнахте, а? Вчера ябълки, днеска лютеница и покривчици, кой знае утре какво ще домъкнете...”

Преди срещата с овчаря успяхме да походим доста дълго време с Ясето само двамата. По брега на езерото беше магия. По това време нямаше много птици, но пък бяха достатъчно. Гледахме с бинокъла лебедите и лиските, зарадвахме се на една белоока потапница, която бързо-бързо се скри в тръстиката. После изведнъж отнейде се яви едно голямо ято скорци. Такава гледка не се вижда всеки ден – докато ги гледах, загубих представа, че това са група птици – виждах една тъмна танцуваща фигура на фона на оловното небе, която се извиваше, обръщаше, усукваше, внезапно изтъняваше или се скупчваше на топка. Последното такова зрелище, което бях виждала, ми се случи преди години в Търговище в компанията на най-прекрасното Силве на земята. Беше неописуемо ято чавки. Танцуващ воал от птици. Не знам как да го опиша. Вижте в ютюба.

И докато се маехме на скорците, за капак чухме крякане на гъски. Над нас минаха няколко клина, към осемстотин птици общо. Прищя ми се да литна, толкова радостно и красиво ми стана.

Всъщност за езерата, блатата и птиците трябва да пиша отделно. Това е свещена тема, за която не мога просто така да разказвам. Трябва да усетя и да си спомня, да съживя картини и звуци. За да съм сигурна, че става ясно колко са важни тези неща. Важни не само за мен, а и за вас, макар че може още да не сте го разбрали. :-)

Да обобщя – ходенето в Сребърна беше прекрасно и обогатяващо. :-) Във всички възможни смисли. Ценно е, че Иван има работа там, защото това означава, че пак ще ходим. :-) Може би дори в птичарския сезон!

Правихме свещи :-)

2011-11-17T12:06:00.000+02:00

Не знам как да опиша това прекрасно нещо.

Отидохме на уютно място, където един мил, сияен човек ни разказа за пчелите, цветята, слънцето, меда и восъка. И ни показа как да си правим свещи от восъчни листове.

Става лесно – просто се навива восъкът около фитила.

Но всъщност за направата на една свещ освен восък и фитил са необходими и още две неща – топлина и благодарност в сърцето.

Свещите са нещо специално, стародавно, приказно и топлещо като цветовете на есенните листа. Восъчните свещи пък са още по-специални – в тях са събрани безброй слънчеви лъчи, ухание на летни цветя и трудът на стотици пчели. Както каза и Калоян, те са ни дадени от Слънцето. Неговата светлина и топлина е претворена от цветята и пчелите в дар за горене, в кехлибарения и златен цвят на восъка и меда. Чрез восъчните свещи Слънцето ни дава пламък, който да ни грее, докато него го няма.

Тези мисли и думи наистина бяха окриляващи. Вложихме ги в свещите, навити от нашите ръце. После ръцете ни ухаеха на мед, а в сърцата светеше пролет.

За мен тези свещи носят още нещо, силно и важно като Слънцето – обичта на приятелите. Те ми напомнят за сладкото Силве, от която съм получила не една и не две красиви восъчни свещи, и за нежната Кати, с която споделихме направата на свещите.

Подарих една от моите свещички на едно мило дете на име Вихра, а тя ми даде прегръдка.

Наистина са неповторими тези свещи – сякаш не само правят светлина, а и я привличат и събират около себе си.

"Завий фитил във восъчна одежда,
придай искра и разгори,
във пламъка душата се оглежда."

Сутрешна медитация на свещарите Аркобо

http://arkobo.com/

2011-11-16T12:32:00.000+02:00

Дните се скъсяват, слънцето е ниско (доколкото изобщо го има). Сезонът е такъв, че започвам да търся повече светлина и топлина. Вечер в кухнята включвам солната лампа, паля многобройни свещички, слагам покривки в топли цветове и украсявам с червени и жълти листа. Затоплям червения чайник. Варя люти оранжеви супи. Прекрасно е.

Обичам контраста между студа навън и уюта вътре.

„Навсякъде се носеше убедителният и успокойващ аромат на храна и кухнята се бе превърнала в една истинска кухня, пропита със сигурност и загриженост, в пълно с тайни сърце на къщата и ядро на спокойствието.”

Сутрин също е хубаво – радиаторите казват „пук”, което значи, че се затоплят. Иван шета в кухнята, реже ябълки за сок, Ясето седи на гърнето и разглежда списания, а аз си обувам два чифта вълнени чорапи и пуловер с джобче отпред и пека филии, варя чай, наливам мляко в овесените ядки.

Зимата наближава, новата хубава зима, в която има сняг, синьо небе, гладни синигери, шейни и празнична светлина.

Цитатът е от „В края на ноември” на Туве Янсон, превод Румяна Любенова.

2011-11-15T16:53:00.000+02:00

Понякога и аз се дразня на витрините, претрупани с коледни украси в началото на ноември - но не мога да не си призная, че студеното време неизбежно събужда празнични мисли у мен. Все още не съм почнала да изпращам коледни картички, но се радвам на всички приятни коледни идеи и красоти, които срещам из интернет.
Сега видях, че е излязло празничното издание на Sweet Paul Magazine, което смятам веднага да разгледам :-) Само да си направя една чаша чай.
Пожелавам ви замечтани дни!

Inspirational

2011-11-13T14:58:00.002+02:00

The importance of slowing down

2011-11-08T14:58:00.000+02:00

Много ми хареса последната публикация на Аманда от SouleMama. За това колко е важно да спреш и да се огледаш, да бъдеш точно там, където си, дори когато работата те притиска и времето не стига. Наистина е важно. Прочетете какво е написала Аманда - тя умее с прости думи да каже много неща.
Самата аз си спомням един важен момент на slowing down - докато пишех дипломната работа миналата година и вече бях почти на финала, си откраднах един ден, цял ден, в който не правих нищо - просто се радвах на нещата около мен, работих в градината, четох и мечтах. Много ме впечатли тогава реакцията на Иван - той каза, че правя възможно най-доброто нещо да себе си и за дипломната работа. Много по-добро от това да седна пред компа и цял ден да пиша. И така си беше.
Наистина е важно в моментите, когато човек не знае къде да се дене от много неща за правене, просто да поседне на прага като Аманда и да бъде със себе си и със света. Когато Присъстваш в себе си и в света, ти е много по-лесно да осъзнаеш кое е важно, по-лесно се концентрираш и да вършиш работата с посвещение, а не с раздразнение.

Разходка до Влахи

2011-11-03T11:30:00.000+02:00

Миналия уикенд най-сетне се отлепихме от ремонтната дейност вкъщи и направихме отскок до село Влахи в подножието на Пирин. Беше приятно да се отправим на юг, да намерим все още топлите лъчи на слънцето, да правим пикници с домашен хляб и лютеница и да откриваме интересни места.

Първо се отбихме в Градешнишките минерални бани да се натопим в горещата вода с бутилка домашно вино в ръка :-) и после се отправихме към Влахи.

Районът на Кресна много ни харесва – дефилето е много живописно и смайващо с огромните чинари, а и селата също са красиви и уютни.

Влахи е било доста голямо село в миналото и има вълнуваща история, свързана с освободителните борби на Македония (там е роден Яне Сандански), но сега има съвсем малко обитавани къщи. Всъщност сегашната му слава се дължи на няколкото природозащитни и образователни инициативи, които се развиват на негова територия. Освен това има екопътека покрай Влахинска река, а предполагам че от селото тръгват и маршрути за скитане по Пирин. В селото има няколко вековни дървета – например чинари и две забележителни дървовидни хвойни, които снимахме многократно.

Всъщност аз видях само една малка част от нещата, които Влахи може да предложи на природолюбителите и шляйниците, но съм много доволна – научих нови неща и съм вдъхновена да се върна там, за да допроучим района.

Нощувахме в училището, възстановено по проект на организацията за доброволчество CVS. То функционира като екологичен образователен и социален център за демонстриране на различни природосъобразни практики и дейности, а в същото време е и база за доброволчески лагери.

В неделя разгледахме Центъра за едрите хищници на СДП „Балкани” и видяхме пенсионирания цирков мечок и двата вълка от зоопарка. Много ми беше интересно как на едно място са показани едрите хищници (мечка, вълк, чакал и рис) и методите за защита на домашните животни от техните нападения. Защитата на дивите животни не включва само директното им опазване, а и намаляването на сблъсъците им с хората. Единият начин е използването на традиционните български овчарски кучета (наричани каракачански), които много успешно пазят стадата от хищници.

Такива кучета се развъждат във Влахи във фермата на дружество „Семпервива”, което е пионер в тази дейност. Там се отглеждат и други стари български породи животни – дългокосмести кози, каракачански овце и коне. Във фермата има и гълъби, домашен плъх и котки. Гостоприемните ни домакини ни почерпиха с билков чай от планината и прясно козе мляко, а се запасихме и с чудесно козе сирене.

Беше ми много интересно да видя как работи една семейна животновъдна ферма, която освен всичко друго е свързана и с опазването на хищниците.

Във Влахи човек може да научи много неща за природата, но и за различни традиционни дейности на българските селяни – като се почне от строежа на къщи от естествени материали и се стигне до отглеждането на домашни животни. Районът е красив, топъл в преходните сезони, и пълен с най-разнообразни блага – домашни вина, пресни домашни млечни продукти, вкусни плодове през лятото и есента. От градината на една колежка на Иван си набрахме нарове и сливи, от Кресна си купихме биволско кисело мляко, от Влахи – козе сиренце, а от едно село по на юг – свежо домашно вино. А пък като опитахме домашната лютеница и кьополу на приятелите, с които бяхме, решихме, че догодина и ние ще се присъединим към правещите лютеница хора.

Изобщо цялото това пътуване ни се отрази много вдъхновяващо и окриляващо.

Recent bookmarks

2011-10-31T18:51:00.001+02:00

Страхотни снимки от Южна Африка при Eline Pellinkhof.
Близка среща с мармот. :-)))
Новото издание на Sweet Paul Magazine, пълно с хубави идеи, рецепти и есенни красоти.

И два блога, които напоследък чета голямо удоволствие:
http://avocett.blogspot.com/
http://www.naturelita.com/

Autumn sweetness

2011-10-31T18:40:00.000+02:00

October

2011-10-20T15:11:00.000+03:00

Вятър, синева, пронизващ хлад сутрин, топло слънце в ранния следобед, дълги сенки, магически залези, дантелен скреж и дори сняг -

толкова много есен напоследък, есен от най-добро качество, навяваща мисли за запалени огньове, за чаени кани, за разходки под алени листа, за печени кестени, за Толкинови приказки

и за още толкова много неща.

Не мога да се наситя на това усещане за тишина, което предшества зимата,

обичам да слушам как земята затихва, да гледам смирените слънчеви лъчи.

В тези дни мисля за "Мили мой Мио" на Астрид Линдгрен и за кладенеца, който разказва приказки. В момента всичко под небето разказва приказки. Листата, стволовете, камъчетата, врабците, облаците - всичко шепти и пее нежно и приглушено, говори за красота, за светлина, за белота и за сънища.

Аз гледам и слушам, мълча пред съвършенството.

Заедно с моето момченце ходим по златната суха трева да търсим още повече от тази магия, наречена Есен. И я намираме.

Още малко за вкусната Виена

2011-10-17T18:10:00.000+03:00

В миналата публикация забравих да спомена нещо много важно. Ако човек обикаля виенските кафенета, сладкарници и ресторанти, може да срещне трудности с менютата, защото не навсякъде ги имат преведени на английски. Разбира се, човек може да се допита до свръхлюбезните келнери. Виена е туристически град все пак, така че келнерите се справят с английския.

Ако човек обаче ползва немски и си мисли, че във Виена ще си се оправи съвсем добре, може да се окаже в небрано лозе, ако е учил германски немски. Австрийците и особено виенчаните си имат собствени думи за голям брой храни, включително базисни неща като картофите например. За специалитетите да не говорим, те си имат съвсем специфични имена, както може да се очаква.

Така че е добре да понаучите малко Wienerisch, ако ще посещавате Виена. :-)

Първо и много съществено, мерките за бира. :-)

Ein Krügel съответства на баварската мярка eine Maß (с кратко а), тоест половин литър.

Ein Seidl е нашата малка от 0,330 л, а еin Pfiff традиционно възлиза на 0,125 л, но може да бъде и нещо като кьолската мярка Stange - 0,2 л. Ето тук има полезен речник на бирените мерки в немския.

Ето сега по азбучен ред няколко думички, с които аз се сблъсках в разни менюта и които ме хвърлиха в чудене.

Blaukraut противно на очакванията не означава синьо зеле (би било потресаващо и силно напомнящо Бриджет Джоунс), а червено.

Еin Brauner представлява кафе с мляко. Ако искате без, поръчвате си мока. Получавате италианско кафе (малка чашка скоросмъртно кафе, придружено с чаша вода).

Erdapfel означава картоф.

Faschierte Laibchen, ако щете, вярвайте, е нещото, което ние навсякъде по Балканите наричаме кюфте.

Faschiertes е каймата, от която се правят споменатите фаширани лайбхенчета.

Fisolen представляват зелен боб.

Frankfurter (Würstl) - по мистериозни причини кренвиршите, които иначе германците наричат Wiener Würstchen (виенски наденички), във Виена се наричат франкфуртски.

Heuriger e кръчма, където по принцип би трябвало да се сервира местно вино. Но се сервира всякакво. Думата означава също и вино от тазгодишната реколта.

Kipferln са това, което ние наричаме виенски кифли.

Krapfen в Германия се наричат Berliner и представляват понички, ама не казанлъшки, а американски формат, известни още като донъти или донати.

Kraut е обикновеното бяло зеле.

Liptauer е нещо доста типично, има го например по Нашмаркта, а го сервират и по полетите на Austrian Airlines. Представлява паста от извара и подправки, която се маже на филийка.

Marille е нещото, което в Германия наричат Aprikose, сиреч кайсия.

Maroni е дума, която ме забавлява много. Който знае малко или повече френски, може да се досети, че това са кестените, толкова популярни във Виена по есенно време.

Melange е прочутото виенско кафе с мляко и много пяна. За другите видове кафета не ме питайте, не знам и не се интересувам. :-)

Obers по виенски (че и по австрийски) викат на сметаната, известна сред мен и няколко десетки милиона германци като Sahne или хайде, от мен да мине, Rahm.

Palatschinke - а познайте сега какво ли значи това. Немците му викат Pfannkuchen или по френски маниер Crepe. Насколо разбрах, че чехите също употребяват думата "палачинка", а и унгарците имат подобна. Каква международна дума, а?

Ribisel е дума, която тотално ме озадачи, и след известен рисърч установих, че е равна на Johannisbeere, тоест касис.

Schlagobers аналогично на Schlagsahne означава бита сметана.

Sturm - навсякъде по Виена имаше табелки с надпис "Щурм", придружен с нарисувани гроздаци - явно нещо, свързано с виното. Проучването показа, че това е някаква шира или младо вино, да ме поправят сомелиерите, ако греша.

Tafelspitz е виенски специалитет от варено телешко , което се яде със смес от настъргани ябълки и хрян (Apfelkren) и пръжнати варени картофи (Erdäpfelgröstl).

Topfen пък по германски се вика Quark, по нашенски извара. Само че не е същата като нашата, а доста по-фина. Като стар извараджия да спомена, че при колкото по-висока температура се подкиселява прясното мляко за извара, толкова по-зърнеста става изварата.

Weichseln също страшно ме озадачиха, даже не знаех, че виенчаните имат друга дума за вишни. Sauerkirshen по германски.

Zwetschge май го има и в Бавария, така че не беше нова дума за мен. Означава синя слива (Pflaume).

Моята просвета в тайните на виенската кулинарна терминология беше сериозно подпомогната от ето този сайт.

Вкусната Виена

2011-10-14T17:25:00.000+03:00

Няма как, няма да съм аз, ако не разкажа и за тази Виена, която кара лакомниците да потриват ръце. Ние не успяхме да изядем кой знае какво, но каквото докопахме, беше прекрасно.

Според мен Виена не е място за гурмета, но който търси wonderful autumn comfort food, ще я намери. И който търси торти, също няма да има много трудности в този град. Трудността е по-скоро да избягаш от тях.

Хората предвидливо са заложили капан за муслони (и за Румяни), състоящ се в подобни сърцераздирателни плакати на оживени места. След като съзра тези красоти, как да устоя да не нахълтам в някоя сладкарница?

"Аида" е една евтина сладкарница за простосмъртни с вкусни, но не и екстраординарни сладкиши .Там опитахме една никак нелоша торта с Grand Marnier. Между другото опитът показва, че сладкишите с алкохол много се котират в нашата фамилия. Дори и най-жалкият трюфел бива удостоен с "ммммммммм", ако има алкохолна нотка. Иначе спиртните напитки много-много не ги тачим.

Парчето Schwarzwälder Kirschtorte не ме впечатли твърде, според мен тази торта не трябва да изглежда точно така, но пък кайсиевият щрудел беше наистина приятен. Харесва ми починът да се правят щрудели с тесто, а не с точени кори. Това е единственият правилен начин. Сега остава да внуша това и на баба ми. :-)

Пътеводителите и местните жители твърдят, че мястото за лакомници във Виена е Naschmarkt. Уважавам немския език особено много заради наличието на думата naschen, която означава "похапвам си с наслада вкусни нещица". Този пазар не прилича твърде на пазарите ориенталски тип, с които сме свикнали (и към които имам love-hate отношение), но от друга страна има един такъв западноориенталски оттенък, ако мога така да се изразя. Ако сте влизали в разни алтернативни магазини на запад, сещате се за какво говоря - те всичките миришат на мента нана и на онези задушливи ароматни пръчици.

Отделно фактът, че на повечето сергии продават хора, чиито предци вероятно не са били жители на Виена. И продават индийски шалове, турски анцузи и китайски играчки.

Не че е лошо. Има колорит и разнообразие, и наистина интересни щандове, като този с чайовете например.

Но по нетипичен за мен критикарски маниер трябва да кажа, че този пазар не вдъхнови у мен възторга, който изпитах преди 7 години на люксембургския пазар. Ах, там всичко беше автентично - като се почне от касетките с шарени тикви и се стигне до щанда със сирена, където аз дълго се навъртах като гладно коте.

И все пак Нашмарктът си е a must-see. Има си правила в тази работа.

Другото правило в тази работа е да се влезе в някое от характерните виенски кафенета. Кафенетата не са еквивалентни на кафе-сладкарниците, макар че и там има разнообразие от кафе и десерти. В тях човек може да си седи на кафе/ чай/ газирана вода и да безделничи, да си чопли интернета и да си говори с приятели, но може и здраво да си похапне. Ние отидохме в "Prückel", където е запазен интериор в стила на 50те години на миналия век и се води доста популярно място.

Ядохме печено телешко със салата, вайсвурст и виенски шницел. Шницелът пак е според правилата. Като отиде човек във Виена, трябва да пие виенско кафе, да яде торта "Захер", ябълков щрудел, вафлички "Манер", виенски шницел и да пие бира "Отакрингер". И забравих печените кестени. И още няколко неща.

За вайсвурста съм невежа - яла съм го в Бавария и не знам за тамошен специалитет ли се води и австрийците са го привнесли на принципа на географската и културна близост или има и австрийски корени - но много, много ми е любим.

Шницелът ме върна в детските години, когато баба ми правеше маслена торта и курабии, слепени с шипков мармалад, и шницели. Телешкото също беше чудесно.

Да се върна на списъка. Виенското кафе не го пихме - аз не обичам кафе, а родителите ми обичат кафето чисто, без млека, сметани и тем подобни. Опитаха обаче едно силно черно кафе в италиански стил (чиста отрова, ако питате мен) и казаха "ммммммммм". Стигнахме до "Захера", исконната виенска торта, възпята в готварски книги и туристически пътеводители. Трябва да се яде в ресторанта на едноименния хотел, където е изобретена тортата.

За наш срам пропуснахме тази част.

Никакъв "Захер". Яли сме го. Знаем за какво става дума. Искахме да пробваме други, по-екзотични неща. Имам и други оправдания. Например - правила съм я тая торта два пъти - неуспешно и успешно - много е вкусна. И въобще посещението в хотел "Захер" го оставихме за другия път.

Което не ни попречи да получим сърцетуп, когато минахме покрай един паркиран камион на същия този хотел с една огромна торта на него.

Задължителния ябълков щрудел го заменихме с кайсиев. Нашите схванаха идеята на това фино, топящо се в устата тесто. Аз пък съм яла ябълков щрудел в Залцбург, за където той е още по-традиционен. Така че - tick.

Вафличките "Manner" са явно част от италианското наследство на Виена, вкусни са, но не чаааак толкова. И сме ги яли едно време, когато разни хора ходеха на запад и ни носеха разни неща.

Бирата "Отакрингер" също успяхме да я опитаме, и то по един много битово-алкохолистичен начин - в хотелската стая по пижами (снимката се пази в таен архив). Честно казано не ни се стори твърде велика тази бира, малко твърде сладникава за нашего брата и със слаб аромат. Залцбургският "Зайдл" повече ни допадна.

Много ми хареса виенският почин есенно време по улиците да плъзват будки с печени кестени и картофи. И изобщо един съвет - ако се озовете във Виена по кестеново време, възползвайте се. Най-отгоре на долната снимка има една странна кафява маса. Това е сладкиш с кестенова паста. Честна дума, облизахме си пръстите. Другото нещо - в магазините за шоколад потърсете Schoko-Maroni. Шоколадови бонбони с кестенов пълнеж. Деликатес.

За пояснение - другите два сладкиша на тази снимка са Joghurtschnitte и Zwetschgeneck. Този вид сливов сладкиш ми е любим открай време - просто тесто с мая, отгоре сливите и малко канела и готово. Върху сливите не се слага захар. Сладкишът е плодов и свеж, напомнящ за снежнокоси баби с престилки и запалени камини и димящи чаени кани.

Като стана дума за чай - мястото за чай във Виена е в една миниатюрна уличка зад Щефансдом, магазинът се нарича "Schönbichler" и съществува от по-миналия век. Там има и филиал на любимия ми магазин за чай Gschwendner. Много ми харесва техният каталог, чета го с наслада и научавам много неща за чая.

Купих си от тях 4 вида насипен черен чай и ей тези пакетчета, които смятам скоро да унищожа. Изпивайки ги, естествено. Чакам само да се появят подходящите сладкиши.

Последният ни ден във Виена беше посветен и на пазаруване, освен на други неща, и неизбежно за мен пазаруването включваше нахълтване в книжарници. Измежду детските книги, книгите за пачуърк и плетене на шапки, страхотния фотоалбум за гигантски дървета и книгата за влакове някак успя да се промъкне и ей тази пекарска книга, която не е много австрийска, но пък за сметка на това е покъртителна. Само да си поправя кухненската везна и почвам. :-)))

В последния ден се разхождахме много в уличките около Щефансдом и попаднахме в едно виенско кафене, където хапнахме последните си виенски манджи преди да потеглим към летището. Пихме споменатата залцбургска бира и ядохме раклет, вурстчета с горчица и хрян, и гулаш. Мляс!

На летището прощално изядохме едни изостанали леко посмачкани шоко-марони и си тръгнахме от Виена в прекрасно настроение. Останаха недовършени дела за следващия път! И то не само "Захер"-ски. Предстои ни посещение на типична виенска кръчма (Beisl), дегустация на местни вина, похапване на Topfenstrudel (щрудел с извара), торта "Естерхази", торта "Добош" и още много неща. :-)

Ако ви се чете още за кулинарната страна на Виена, препоръчвам тази публикация на Йоана, която е доста по-систематична в кулинарните наблюдения, а и приятно пропита с дъх на греяно вино и коледно-новогодишни емоции.

Виена в есенната светлина

2011-10-12T16:07:00.000+03:00

За Виена и малко думи са достатъчни.

Има атмосфера шарена и топла.

Има тъмни и светли лица,

история (не само хабсбургска),

австрийска елегантност,

италианска хаотичност,

объркваща международност,

култура висока и средна и ниска (суб, много суб на моменти :-))

сладост (не само сладкишена),

красота семпла и очебийна.

Има свой език, който на кестените казва Maroni, а на вишните – Weichseln, на сметаната – Obers, а на бирариите – Beisln……..

Гостоприемна е и пълна-препълнена с малки съкровища за откриване по улички, зад ъгли, по стълби.

Есента й подхожда. Приглушената светлина се слива с блясъка на изящните фасади.

И странно, дори в пищността на Белведере не долавям валсово тактуване, само нещо нежно и неуловимо – като това.

Есен във Виена.

Струва ми се, че сега трябва да гледам "Before Sunrise" - нежен филм, в който се вижда малко от Виена, но се усеща нейното присъствие.
Това е, което е Виена - присъствие. Спомен за красиво минало, който създава красиво настояще.

October

2011-10-11T18:29:00.000+03:00

Ясенски

2011-10-09T10:54:00.000+03:00

"Аз дедъм аука" = "Аз ям ябълка"
"Мама деде коса" = "Мама яде спагети"
чаф = вафли
диндълчето = пумпалчето
жучето = жълъдчето

...
Ясен е при баба си, в стаята е пуснат телевизорът. Ясен влиза, поглежда го и констатира със сбърчени вежди: "Пъуни гупости". Обръща се с гръб към телевизора и започва да си играе с влакчетата.

...
Разправям на Ясен: "Сега е есен. През есента листата на дърветата стават жълти. Става студено, започва да духа вятър, да вали дъжд..." Той добавя: "И песенцата тоят къчики" (= "И прасенцата си строят къщички").

...
През миналия месец Ясен имаше обичай да се жалва, когато го карахме да прави неща, които не иска, по следния начин: сбърчва си челото и с най-възмутен и огорчен тон казва: "Не е вярно! Не е честно!"
Например:
"Ясенчо, ти сега ще лягаш да спиш, нали? - Не е вярно! Не е честно!"
"Ясенчо, хайде влизай в банята да те къпем. - Не е вярно! Не е честно!"

И така нататък.

...
Чакаме да минем границата от Албания към Гърция. Ясен седи и зяпа през прозореца. По едно време възкликва: "Ау, какъв ужасен чичко!" И наистина си беше ужасен. :-) Само дето не беше чичко, а някакъв кльощав младеж с големи слънчеви очила и коса като четка.

...
Предлозите на Ясенчо:
"Искаш ли момогнеш я Ясенчо?"
"Седнем ма масата."
"Това е колата та тати."
"Отиваме ба баба."
"Аз пипиш косата ма мама."

...
Движим се по Околовръстното, шофьорите натискат клаксоните, а Ясен като виден умиротворител разправя: "Кокойно, кокойно" ("Спокойно, спокойно").

...
Най обичам, когато Ясето дойде при мен, гушне ме и ми каже: "Мамо! Ти си папасен!" (Мамо, ти си прекрасна").

October

2011-10-07T19:53:00.000+03:00

2011-09-30T15:31:00.001+03:00

Тези последни дни от септември са специални. Разчиствам градината, прибирам реколтата, кроя планове за зимни запаси. Обичам тези моменти, когато пълня кошницата с домати, а над главата ми се провиква зелен кълвач, около мен шепти хладният ветрец и едно малко момченце се смее весело, докато тича след топката по двора.

Не знам покрай четенето на Гайдурков ли или просто защото такъв е моментът, ядем най-простата храна - салата и домашен хляб. Вчера салатата беше с боб черно око, с доматки, чушки, червен лук и магданоз от градината и залята със страховит на цвят сос, съдържащ балсамов оцет, зехтин, малко сол, мъничко горчица и няколко капки устърширски сос. Беше покъртително вкусно. Поседнахме с Ясето на слънце отвън с червената покривка и единственото, което ни липсваше за пълно блаженство, беше нашият мил татко, който беше на работа.

Сега се чудя какво да правя с всичките тези домати, които набрах. :-) Не разполагам с казан за варене на буркани, така че май ще ги суша. А каквото остане - на доматена супа, салата, пълнени домати и доматен сос за паста.

Следва разчистване на градината и окопаване. На село работата не свършва. :-) Но тази работа някак не ми омръзва. Ако не трябваше междувременно да се занимавам и с домакински дейности, нямаше да излизам от градината, честна дума!

...

Утре посрещаме златния октомври. Много искам да си направя едно малко празненство - за благодарност към земята, небето, слънцето и дъжда, към нашата хубава градинка, която ни дава толкова много блага. Но това ще стане малко по-нататък, когато се върнем от Виена и приключим с ремонта.

А за утрешния ден ще си припомня есенната поезия на Теодор Щорм.

Oktoberlied

Der Nebel steigt, es fällt das Laub;
Schenk ein den Wein, den holden!
Wir wollen uns den grauen Tag
Vergolden, ja vergolden!

Und geht es draußen noch so toll,
Unchristlich oder christlich,
Ist doch die Welt, die schöne Welt,
So gänzlich unverwüstlich!

Und wimmert auch einmal das Herz -
Stoß an und laß es klingen!
Wir wissen's doch, ein rechtes Herz
Ist gar nicht umzubringen.

Der Nebel steigt, es fällt das Laub;
Schenk ein den Wein, den holden!
Wir wollen uns den grauen Tag
Vergolden, ja vergolden!

Wohl ist es Herbst; doch warte nur,
Doch warte nur ein Weilchen!
Der Frühling kommt, der Himmel lacht,
Es steht die Welt in Veilchen.

Die blauen Tage brechen an,
Und ehe sie verfließen,
Wir wollen sie, mein wackrer Freund,
Genießen, ja genießen!

2011-09-28T17:00:00.000+03:00

Така е с късното ходене на море - човек пропуска фините моменти на заесеняването и заварва резки промени навсякъде - по небето, из гората, в градината....Най-есенното от всичко са тези яркочервени листа на смрадликата, които намерихме по Лакатнишките баири!

Навън е толкова магическо, че просто не мога да седна да качвам снимки и да пиша дълги публикации. Така че разказите за пътуванията ще ги оставим за някой дъждовен ден. А сега отивам да бера броколите, преди да са цъфнали! :-)

The definition of cool

2011-09-27T21:05:00.000+03:00

I Feel The Earth Movе Under My Feet

2011-09-21T12:42:00.002+03:00

Като се прибрахме, открихме, че антрето се е преместило с още 6-7 сантиметра, банята се придвижва в посока североизток, а навесът се крепи на магия. Чакам майстори тази седмица и съм все по-доволна, че тази къща не е наша. :-) А междувременно си тананикам заедно с неповторимата Карол Кинг. Не трябва човек да се газира твърде много - поне не докато къщата му стои на същия адрес.

2011-09-18T13:28:00.002+03:00

Ето ме, върнах се.

Сега варя зелена леща, опитвам се да сортирам 1200 кадъра (имам си нова сапунерка, ура), а моят мил мъж реже домати за сушене, че вчера като си дойдохме, заварихме доматена лудница.

Като се освестим и разопаковаме багажа и спасим градината от изсъхване и се преборим с планината от пране, обещавам да пиша и разкажа за Гърция и Албания!

2011-08-24T16:20:00.001+03:00

Преди известно време бяхме на Рила за 4 дни. Бродихме от Кирилова поляна до Рибните езера, добрахме се до сибирската хвойна и клека, и естествено до боровинките, и хвърляхме камъни в Горното Рибно езеро. Е, поне някои от нас. Там горе ни пече слънцето, брули ни вятърът, овикаха ни сокериците и не беше просто красиво, а грандиозно и неописуемо. Горното Рибно езеро ми напомни на Езерото в кратера на вулкана. Странно, че тези места всъщност са истински. Аз все още не мога да се начудя на тишината, която се стеле над прозрачните води.

На високото всичко е цвят и простор - синьо небе, бели облаци, жълти и розови цветя, златна трева, зелен клек и хвойна, сиви скали, виолетово момченце :-) - и толкова много светлина на едно място!

А по-надолу пък всичко е зеленина. Смърчово, елово, буково, елшово, яворово, върбово, липово, мурово зелено, и гора, и скали, и вода. Много ме развълнуваха буковете по пътя към гроба на Иван Рилски - как се люлееше гората от бурния вятър, и с нея безброй слънчеви петна - всичко беше в движение - дърветата, камъните, земята, небето. Като погледнеш нагоре, те ослепява сиянието на буковете - същинско зелено небе, пълно с вятър.

Отбихме се и в Рилския манастир, разбира се. Там ни застигнаха диви вихри и вълнуващи мъгли и безумен порой. Поседяхме под сводовете да погледаме как небето се изсипва върху каменната настилка, да послушаме как плющят струите от улуците. Чухме гръмотевици и камбани.

А най-най-хубавото от всичко беше един златен ден, когато с Иван тръгнахме по горски пътеки през реки и камънаци и стигнахме до обиталища на феи и планински троли. Дънери, обрасли с мек мъх, дървета с нежни лишеи, невъобразими скални блокове, паднали на земята нейде от висините - и един смърч, който ни прегърна. И ние него. :-)

Наложи ни се да го прегръщаме, защото искахме да се покатерим колкото може по-нависоко. Иван после измери въжето и го изкара 27 метра - може би малко повече от средностатистически осеметажен блок.

Беше прекрасен смърч.

В началото клоните са по-нарядко, после се сгъстяват, земята престава да се вижда и човек губи усещането за опасност. Ръцете стават лепкави от уханната смола, умът се изпразва от всичко безсмислено - просто си там с дървото и то е целият свят. Виждаш върховете на дърветата, останали далеч под теб. Съседният смърч, може би с 2-3 метра по-висок от нашия, изглеждаше внушителен, когато го гледахме от тази перспектива. Горе е уютно. Представих си как съм катерица, която безстрашно тича по клоните. :-) А когато духа вятър - о, как танцувахме с нашия смърч! Какво ли е, когато има истинска буря?

Слизането беше по-трудно, особено на най-долните клони, където вече си принуден да гледаш надолу и виждаш височината. Накрая клоните свършват и просто трябва да се пуснеш. :-) Добре, че моят мъж ги разбира въжетата и възлите. :-)

Сега си мисля за онези хора, които се катерят на гигантските секвои в САЩ. Все повече ги разбирам. :-)

2011-08-19T16:25:00.002+03:00

От известно време детето непрекъснато говори за уакчета, титиви, годони (влакчета, локомотиви, вагони :-)) и вчера реших, че трябва да си направим една железопътна разходка до София. Пътувахме с влака и гледахме йесюите (релсите), обиците (облаците) и всичко друго, което човек може да види през влаковия прозорец. После направихме голяма обиколка на Централна гара, зяпахме как маневрират дизелови локомотиви, как пристигат и потеглят влакове, броихме вагони (Ясен винаги ги изкарва три-четири) и се радвахме на двата стари парни локомотива, изложени на гарата. После си купихме конструктор с 62 части. Сега Ясето строи гоуама кууа и току ме привиква да ми я покаже.

Пътуваща чайна!!!

2011-08-16T20:10:00.000+03:00

OMG!!! Погледнете това прекрасно нещо! http://nicety.livejournal.com/919623.html Не е ли същинска мечта? Някой ден ще взема и аз да направя нещо такова :-))) Просто е брилянтно.

Попаднах на тази прелест в блога 79 ideas.

2011-08-16T18:38:00.000+03:00

Върнахме се от четиридневна Рила и пак - с челника в градината да търсим ценности. Започнаха да зреят най-розовите огромни домати - ето ги два на кухненския плот, направо крещят: "ЛЯТО!", а на мен ми идват спомени от едно време, когато ходехме на море в Черноморец и купувахме домати от бабите - толкова сладки бяха! Доматите имам предвид.
Голяма гордост - вече три глави броколи откъснах, неголеми, но бяха страшно свежи и вкусни. И пащърнакът се чувства добре, само май пиперът е позасъхнал и се чудя ще вали ли или да поливам.
Ясен вандалства по градината, и най-дребните ягодки не му убягват, а доматите ги яде като охлюв - наред, червени, зелени...Най-нетактично премина през нашите символични анти-Ясенови заграждения, с които се опитвахме да му намекнем, че предпочитаме да е от външната им страна...Но зовът на доматите е по-силен от родителския авторитет! И как да му се скара човек - чучнал милият сред доматите и си бере сладко-сладко - как да го изгониш?
Тиквички, откъснати вчера и днес, къкрят на котлона заедно с оризец и неприлични количества магданоз. Чудя се защо едно време майки и баби ми втълпяваха, че тиквичките с ориз са гадост? И че тиквичките изобщо само в пържен вид се ядат? Аз пък пържени най-рядко ги готвя. Като се сетя последния път колко търках загорелия тиган, ми иде да се закълна, че никога повече няма да пържа тиквички.
Сега най-големият ми трепет е свързан със зелето - ще стане ли или няма да стане? Така и не го напръсках против онези гадни листни бълхи (да, и зелето има бълхи, ако щете вярвайте) и не знам дали ще се получи накрая някоя глава въобще...Но за броколито съм положителна - догодина ще имам броколна плантация! И мисля да си посадя царевица и повечко салатно цвекло и още много неща. :-)
Скоро ще ви разкажа какво правихме в Рила, беше ново и неповторимо!

2011-08-04T11:30:00.002+03:00

В неделя с радост отидохме да видим нашата мила Витоша. Пак няма снимки, но представете си гори, мъхове, цъфнали жълти и розови цветя, бели облаци и синьо небе, дълъг неделен ден, посветен само на ходене, гледане и дишане, плюс няколко боровинкови храста с тъкмо узрели сочни плодчета. И едно детенце с лилаво около устата. :-) Това същото детенце вървя смело и неуморно и се радваше на всичко. Ходихме от х. „Еделвайс” до х.„Кумата” и обратно – чудесен маршрут за хора, вдървени от заседнал живот, за пенсионери и за 2-годишни весели дечица.

Сега сме вкъщи, ядем по 40 чери доматчета на ден, мерим колко са пораснали чушките и им кроим незавидна съдба. И кроим планове за пътешествия, срещи и веселби. А, да, и се чудим какво да правим с чудните жълти сливки, надвиснали по клоните над входната врата. Нектар? Ще видим. Август обещава все хубави неща.

2011-07-26T09:21:00.000+03:00

Ето ме пак, седя си пред дървеното бюрце, Ясето реди колите по леглото и строи кули, от фурната се носи аромат на пълнени тиквички, а небесата трещят не съвсем по юлски. Прибрахме се снощи от вдъхновяващо гостуване. Пристигнахме пред дома по тъмно, светкавично депозирахме детето в леглото, багажа в коридора и изтичахме навън в ръмежа, въоръжени с челник, да гледаме какво расте и зрее по нашите земи. Намерихме първите два узрели големи домата и доста черита, разни тиквички и корнишони, ягодки и малинки. Ах, че е хубаво да се прибереш у дома!

Но е приятно и да се ходи на гости. :-) Особено пък при такива чудесни хора като нашите домакини. Те двамата са от търновския край и доскоро живееха в София с момченцето си. Но ги стегна шапката и се преместиха на село. :-) Земеделстват и прилагат пермакултурни принципи, радват се на земята и на природата, на тишината, чистотата и свежестта. Представяте си до каква степен сме на един акъл.

Разговорите се въртяха предимно около земеделски, домакински и домостроителни теми – семена и разсади, садене, поливане, мулчиране, компостиране, събиране на дъждовна вода, растителна защита с природосъобразни средства, готварство, занаяти, домашни билкови лекове, биопрепарати, декорации за дома и какво ли още не. От тези ентусиасти винаги има какво да се научи. Гледахме как украсиха с декупаж един стар кухненски шкаф и се замислихме дали и ние да не се заемем. :-) И не само това. От тях двамата дойде импулсът за машината за хляб, а сега и за разни други разнообразни градински и домакински нововъведения.

Децата ни също са на един акъл. :-) Тяхното момче е половин година по-голямо, така че двамата успешно се съюзиха. Основната им дейност беше посветена на котето Рижко – изпробваха неговата мачкаемост, ковкост, изтегливост и прочие. Котето не показа да е впечатлено от техните вандалщини, даже участваше дейно в създаването на хаос. Беше голям смях покрай тези три диваненца. :-)

От приятни разговори и готвене на вкусотии направо не остана време за туризъм. Но все пак успяхме да посетим няколко красиви места из търновските земи. Правихме пикник на Хотнишкия водопад, посетихме Преображенския манастир, разходихме се из Етъра и Боженци...

Прекрасно е усещането да си със сродни души. :-) Луди млади глави, които вместо да си подреждат живота според очакванията на обществото, се впускат в приключение, гонят мечтите и се грижат активно за душевния си мир и здравето си.

Прекрасно е също да чувстваш, че не си сам в опитите си да вредиш по-малко на природата. Много хора са ме питали: „Е какво като аз разделям боклука и пестя вода, при положение че съседите хвърлят всичко в една кофа и си поливат градината от чешмата?” Истината е, че има значение. Нещата започват винаги от всекидневното дребно усилие, от съзнанието на отделния човек и от добрия пример. :-)

Така че ето ни тук, още по-вдъхновени за подобрения. :-)

(Между другото безснимковият период ще продължи още, защото фотоапаратът ми претърпя катаклизъм. Сега дилемата е дали да го дам на поправка или да си купя нов. :-))

2011-07-19T18:19:00.000+03:00

Ей, много е интересно да имаш двегодишно дете в къщата. :-) Постоянен смях. Онзи ден изровил от чантата ми новата ми бабешка шапка и си я нахлупил на главата. Шапката му покрива цялото лице и момченцето прилича на мъничък сладък Дарт Вейдър.
Реди сложни изречения със словоред, напълно достоен за учителя Йода. Вчера констатира с най-жизнерадостен вид, че "Ясин ма мама пречи". А като тръгна да мия съдовете, момчето отбелязва: "Майката субиите мие".
Напоследък започна да подхваща разговори - пита ме какво правя и накъде съм тръгнала. Ееех, мило дете, и на мен ми се ще да знам. :-)
Сега ме дърпа лекичко за лакътя и ми разправя, че иска "тук-мимик". Тутманик.
Най-любимото ми е, когато дойде при мен с ангелска физиономия и започне да обяснява: "Пипичен. Як." Значи: "Виж какъв съм симпатичен и сладък". И после си подава крака с думите: "Убиби. Чечета. Гаиш." Е, как да не го погалиш по хубавите крачета?

От много хора съм чувала думите: "Колко е голям? А, на шест месеца/ една година/ година и половина/ две години (...)? Да, те на тая възраст са най-интересни." Няма такова животно. Това дете не само продължава да е интересно, забавно и мило, откакто се е родило, а и става все по-такова. :-) Ще видим как ще е на 35.

2011-07-15T13:37:00.000+03:00

Много ми хареса днешната история на Карен от chookooloonks - как изтичала набързо до магазина, облечена в стара рокля и изобщо с нелицеприятен външен вид, и се надявала никой да не я забележи...И точно така станало :-) Когато човек си мисли, че изглежда възможно най-ужасно, на никого не прави впечатление. :-) Но като си купила голям букет слънчогледи, изведнъж всички започнали да я гледат, да я поздравяват и да й се усмихват. :-)

Прекрасност :))

2011-07-12T22:26:00.000+03:00

Известно време нямах комп, но ето ме пак насред юлското изобилие, все по-доволна от това, че е лято, че градината е пълна с вкусотии, детето е в най-къдравия си възможен вид и всичко се развива according to the divine plan.
Днес валя истински летен дъжд със светкавиците му и всичките му там красиви детайли. Най-красивият от тях беше едно малко рошаво хлапе, което, щом видя дъжда, изтича навън със смях! :-) После се скри под стряхата, за да гледа капките и да слуша тетебиците (сиреч гръмотевиците). И накрая, когато дъждът спря, хукна да скача във водата, която се беше събрала в синьото платнище в градината. (Това платнище ще послужи, живот и здраве, като дъно на пясъчник :-)).

Here and now

2011-06-14T16:32:00.000+03:00

ягодите от моята градина

цъфналите шипки

мързеливите котки, изтегнати на слънце

веселите момченца, които щуреят по градини, пътечки и горички

теменужките

сладките карамфили

булкиното венче

липите

и розите, розите, розите!!!

толкова красота, че сърцето не я побира

само стоя тихо и гледам, слушам, вдишвам, прегръщам

ходя боса

и вратът ме боли от взиране в приказното небе

момчетата са прекрасни, по-прекрасни отвсякога

времето е дълго

книгите са весели

ягодите и черешите примамват

юни е :-) радвайте се

Humming to myself...

2011-06-02T15:25:00.000+03:00

Ясенско-български речник

2011-05-19T16:40:00.000+03:00

За непросветените: момчето ми е на 2 години и 3 седмици и обича да приказва :-) Ползва вече много думи, но тук ще представя само малка, но есенциална селекцийка на някои от любимите ми.

бупи = дупе

бибил = зюмбюл

пимпи/ чинки = палачинки

како/ мако = мляко

муна =маймуна

пуиип (с ударение на първото и) = прилеп

маки = мравки

уа = кола (но да не помислите, че в множествено число са уи. Не - тюи.)

бубуша = автобуса

ниаката/ нигата = книгата

яйк = заек

Айк = Алекс (братовчедът)

бекиби = репички

уук = лук

тятива = краставица

нонат = домат

аука = ябълка

тика = бисквитка

йейет = самолет

уап = чорап

дидилка = кандилка

йейе = лале

яята = салата

тиано = пиано

буби = зъби

хитпотам = хипопотам

баек = в зависимост от контекста - паяк или багер

тиак = тигър

баба = в зависимост от контекста - жаба или баба

Дядото напоследък бива наричан "дадо ти".

Най-голямо забавление падна, когато един наш приятел се опита да накара детето да каже латинското име на сокерицата (Nucifraga caryocatactes). Започва се с невинно "ага - каио", след което артикулацията кулминира в ръмжене на "катАААААктиссс". Признавам си, че с Иван караме момчето да казва нуцифрага кариокатактес поне по два пъти на ден. :-)

Айде да спра да пиша, че трябва да миим бупиту и да чичим бубуша.