Някои от приятните неща през декември

 1. Да чета "Южната страна на Анапурна" на Крис Бонингтън, докато си седя на топло и пийвам чаец. Височинният алпинизъм сигурно има своите предимства, но в този момент не съм много убедена в тях.
2. Да се метнем на колата и да излезем от мъглата - съвсем наблизо е това място, където сивите мокри студени валма свършват, птиците прелитат на тумбички от дърво на дърво, а декемврийското слънце направо топли.
3. Да гледам и слушам дейността на шестгодишния и тригодишния - постоянно има активност, нещо строят, обсъждат, творят, кълцат с ножици, хилят се, карат се и тичат из стаите и из двора.
4. Да погледна през прозореца и за видя мъничкия ни петел Нелюнс да се пъчи из двора с лъскавите си опашни пера. Винаги ме развеселява.
5. Да намирам заскрежени листенца в мъглата, обвити в перфектни ледени кристалчета.
6. Да копнея за снега по високото на Витоша.
7. Да се сгушим вечер всички в мъничката ни спалня и да четем "Лъвът, вещицата и дрешникът" или коледните истории на Астрид Линдгрен.
8. Да чета стиховете на е.е.къмингс на български. На английски съм го чела много, сега хем е той, хем не е, стари стихотворения в нова дреха. Преводът е дар.
9. Да си имаме жар в печката в кухнята. Тогава клечим пред печката да гледаме огнените чудеса, които стават вътре.
10. Solala. Няма как да не се зарадва човек на тези сладки песнопойни шведи. https://www.youtube.com/watch?v=NrPibEBxvak

Solstice

Този празник се превърна вече в традиционен за нашето семейство и трябва да отбележа, че съм много доволна от това. Преди няколко години се опитвах да скалъпвам празнични традиции от собствените си детски спомени, но не се получи. Това, че с моите момчета си създадохме нов зимен празник, е чудесно, защото всички си го чувстваме като наш - жив и истински. 

Закуската трябва да се спомене, защото беше идеално простичка и вкусна - Иван сътвори куп чудни палачинки от брашното от лимец, което получихме от наши скъпи приятели (благодарим!!!). Намазахме ги с мармалада от шипки на "Хармоника" (много любим). И чай имаше към тях, разбира се.

И след това потеглихме за птици. Тъкмо се беше разсеяла при нас ужасната мъгла, така че решихме да се възползваме от ясното време. Пакетирахме храна, награбихме бинокли и тръба. 

В началото не ни провървя, защото на язовир Мрамор ни посрещна пак вездесъщата мъгла. По-късно обаче настъпи много приятно подобрение. На Чепинци се припичахме на слънцето, докато се подкрепяхме с пастет и кисели краставички. А на Челопечене вече стана съвсем слънчево. За късмет там имаше и много птици. Гледахме лиски и чайки, гмурци, черногуш гмуркач, чапли, корморани - всичките перфектно осветени. Стотиците чайки създаваха оживление с безспирни крясъци. Децата се заиграха по едни бабуни край брега, а ние просто гледахме и се радвахме на птичото великолепие. Винаги съм изпитвала вълшебно умиротворение пред такива гледки - спокойни води, сред тях много птици, всяка тръгнала по своя си работа, някои спят, други търсят храна, носят се спокойно по водата, понякога рязко се разлитат и пак кацат - свят, който сякаш е извън нашия, който ни напомня откъде идваме. Защо ли никога не се чувствам толкова спокойна и радостна из моловете или в градския транспорт? :) Изпитах контраста много силно в този ден, защото на връщане влязох в един мол, за да търся подаръци за децата, и беше подтискащо и ужасно. И Околовръстното ни се стори безкрайно дълго.

Обаче пък като се прибрахме, колко ни стана добре на всички! :) Сварихме чай, нагряхме къщата. Иван излезе да накладе огъня. Като се разгоря, наизлязохме навън с дечицата и започна веселбата. Истински голям огън, каква прекрасност! Особено като намятахме вътре тръстиката, останала от нашите строежи, такъв пламък се вдигна! Прескачахме огъня, особено Яската много се вживя в тази дейност и го прескочи повече от десет пъти, а Вихри го пренесохме на люш отгоре и той искаше пак и пак. Поговорихме си за нещата, от които искаме да се освободим през следващата година - неща, които ни спъват, намусват, които правят живота да изглежда сив и зъл - написахме ги на листчета и всеки от нас метна по няколко от тях в огъня с надежда и вяра, че занапред ще ни е по-лесно да ги преборваме. Отворихме прозорците на къщата да се проветрим от старото и да пуснем вътре новото. Помислихме и за нещата, които искаме да имаме в живота си, които искаме да правим през следващата година. Написахме си ги на лист и си го прибрахме, а в огъня хвърлихме малко дъбова шума и жълъди, за да изпратим желанията и намеренията си към Вселената. 

Къщата ни беше тъмна, огънят позамря - тъкмо момент да загребем жарава и да я внесем в печката в кухнята. Иван направи това, а ние с Ясен внесохме светлината с една свещичка, запалена от огъня. Запалихме още много свещи, пуснахме Enya и Mike Oldfield и взехме да редим софрата. Докато подготвяхме храната, децата получиха творчески изблик, започнаха да режат, лепят и надписват коледни картички. В това време опекохме наденичките, забъркахме фондюто, насипахме вино по чашите. Веселие и изобилие! :)

Обичам този празник, защото на него досега винаги успяваме да постигнем нещо прекрасно - усещане за свързаност с природния свят, с ритъма на живота извън човешката среда, с древното и древните, с изначалното. Много е уравновесяващо това единение с природата, при което човек не е в центъра на съществуването, а е свързана част от нещо голямо и велико. Това не се изживява през словото и мисълта. То е чувството да стоиш пред огъня като в стара вълшебна приказка.

Метеори и чакали

Снощи си мислех да правим джинджифилени курабийки (защото си купих от Панаира ей тази книга), но прочетох, че същата вечер е пикът на Геминидите, така че оставихме пекарството за друг път. Забърках греяно вино, натрупах шапки и ръкавици в една торба, навлякохме се с топли дрехи и се натоварихме в колата. Минахме през магазина за малко припаси, после отидохме на любимото ни хълмче с чудна гледка околовръст. Спряхме в тъмното и направихме мъничък автомобилен пикник за радост на децата. Явно им хареса да хрупат кисели краставички, докато гледат през прозорците за метеори. После с Иван си сипахме вино и излязохме навън, за да виждаме по-голяма част от небето. Луната отдавна вече я нямаше (беше се показала за малко като тъничка ладийка над хоризонта, докато пътувахме към хълма) и небето се простираше над нас прекрасно и звездно. Повяваше студен ветрец, който бързо прогони Иван обратно в колата, а аз благодарение на дебелите дрехи и на стабилно количество греяно вино постоях по-дълго. Изкриви ми се вратът леко, малко ми измръзнаха пръстите - съвсем малка жертва за прекрасното усещане да си навън в нощта под Млечния път. С Иван видяхме около 20 метеора, а по едно време до нас долетя песента на група чакали, които скитаха някъде в тъмното не много далече. Какъв момент - навън в зимния студ под звездите, тишина и изведнъж този нестроен (и леко комичен) вой. Диво и красиво беше. Децата се забавляваха, докато имаше храна, после Вихри заспа, а Ясен успя да види 3 метеора от колата. Много ни хареса на всички тази малка астрономическа екскурзийка. И беше особено приятно да се приберем в топлата къщурка след свежия студ навън.