Началото на май в моето съзнание винаги е свързано с ходене на село – възторжено преминаване през Искъркото дефиле, за да инспектираме чисто новите листенца на гората, пристигане в Мездра насред слънце или дъжд, и после пътуване до любимото село с широко отворени очи и уши, за да не пропуснем нито един крясък на сойка, нито една разцъфтяла градина, нито едно пищно бяло ябълково дърво.
Началото на май е времето, когато пристигат авлигите и огласят градината на баба с мелодичните си подсвирквания.
Времето на пъстрите цветя, на уханието от цъфналите ябълки и бръмченето на безброй пчели, тръгнали на работа.
В началото на май на село цъфтят люляците. Тогава правим поход до милия ни Веслец, катерим се по обраслите пътища, потънали в зеленина, чак до люляковите поляни, където люляците са навсякъде, навсякъде – тъмнолилави, розови, бели – и докосват със сладкия си дъх цялата гора.
Тогава идват и каменарчетата, припяват по каменните блокове в грозната кариера, сливат глас с трелите на пъстрия скален дрозд и с шумната гълчава на градските лястовици.
Цъфтят ягодите и черешите в обещание за сладка реколта по-късно, скорците отглеждат кресливо потомство и подсвиркват закачливо от изсъхналия връх на старата ябълка.
Баба ми сади, сади, сади, плеви, полива, планира лехи и си мисли с лек ужас за предстоящия консервен сезон, сезонът на дима от запалени влажни криви дънери, сезонът на врящите казани и лепкавите ръце.
Миналия май в традицията включихме и Ивановото село – доста по-различно, планинско и горско, пълно с местообитания на елфи и джуджета. И там всичко е в буен, неудържим разцвет, бълбука вода, разгъват се плисирани нови листенца на габъри и букове, гората пее с хиляди гласове, земята тупти като развълнувано сърце. Приказки сами се раждат от мъхнатите дъбрави и от влажната нежна земя, разлистват се като цветя. Тичат наоколо бръмбари, гущери, дъждовници, катерици, всички заети, всички опиянени от пролетта, бързат да правят и те нещо ново и невиждано.
В тези дни човек иска само да пее, да вдишва дълбоко вятъра, понесъл ухания на люляци, на цъфнали дървета, на лалета и какви ли не други цветни парфюми. В тези дни обичам да ходя боса по тревата и по пръстта, да бродя под дъждовни капки, примесени със слънчеви лъчи, да търся дъгичките в капките, да хрупам свежите салатки и киселеца, розовите репички, и дори пресните листенца на глога и бука.
През май облаците са по-бели и леки от булчински воал, а зад тях се крие широко усмихнато слънце. През май пеят славеите, скрити в цъфналите върби, и карат здрача да ехти катедрално. През май има безброй малки котенца, които обсаждат майките си и баба ми с тъничко мяукане, закачат се по полите ни с бодливите си нокти и ни спъват по пътеките.
През май сърцата бумтят като парни машини :-) (парам-па-пам-па, мощна гръд, както би казал поетът), лицата изсветляват, а аз – аз, дето едно време хич не си падах по sentimental crap, го удрям на сладки спомени за нощи в палатки на фона на дърдавцови песни, young love, развени червени поли, орнитологични изстъпления, за крака, издрани от драки, за първи и втори целувки. А от две години към безобразното сантименталничене прибавих и спомен за едно мъничко ново розово дете на име Ясен (което в момента е доста гигантско, но все тъй розово и прекрасно :-)).
През май си позволявам да съм безотговорно замаяна, щастлива и щура. :-) Повече от друг път. :-)
Ето един сочен букет от стари и нови майски мигове for me and you to enjoy :-)))))))
