02 октомври 2008

Пътят

пътят е най-дълъг,

когато още не е започнал

когато вратата е още заключена

и багажът не е стегнат

и не са пропели петлите

когато не е трепнало сърцето

пътят е най-дълъг

.........

Преди малко открих случайно блога на една стара приятелка, която не познавам лично, но която много хубаво умее да пленява мислите ми в думи...Радост и цвят беше за мен тази среща! Тя ми напомни за пътя, движението и намирането, та се размечтах силно за нови места и открития. И спомени наизскачаха в моята необременена от сериозни мисли глава. :-) Спомени за влакове и куфари, чакални, вафли, котки, дъждове, картички, усмивки, магазини, посрещачи, галерии, стълби, салати, фасади, прически, картини, стихотворения...И тонове неща още, които в съзнанието ми са свързани с думата "пътуване".
Сега си седя мирно и послушно на стола, всичките карти и пътеводители са подредени в библиотеката, за да не ми смущават душевното равновесие :-), и се чувствам силно уседнала и благоразумна.
Обаче това е една идиотска илюзия.
Миризмата на локомотивите все още си ме преследва насън заедно с ехото под гаровите сводове. Напоследък ме гонят и видения на снежни облаци под мен и над мен и напред, докъдето стигне погледът. Плисък на море чувам насън, тропот на коне по изящни улици, изгреви над реки ми блестят в очите - ужас, ужас - все нещо ме влачи към атласите и картите!
Като че в някой минал живот съм била спътник на Стенли или Бърк или Кук, а? :-) Ще ми се.....................
Да бях Филиъс Фог, да бях Майкъл Палин, да бях някой от тези хора, които зарязват всичко, за да плават с лодка по река Юкон или за да обикалят света на велосипед!
Ех, ех. Въздишките не помагат. Сърцето трепна. Пътят чака.
Дано не е задълго. :-)